Р Е Ш Е Н И Е 48

 

гр. ВРАЦА,  20.02.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско     отделение в

публичното заседание на 14.02.2018г.        в състав:

 

Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

    Членове:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

      мл.с. СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар ИР.МИТОВА

като разгледа докладваното  от съдията Т.Александрова               

        в.гр.     дело N` 28    по описа за 2018   год.

 

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството се развива по чл.258 и сл. ГПК.

С  решение №763/28.11.2017г. постановено по гр.д.№ 3304/ 2017г. по опис на ВрРС,състав на съда е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на „Автоекспрес“ ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. ***, че дължи на Община Враца, БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. *** сумата от 4 824,00 лева, представляваща непогасена главница за наем,съгласно договор за наем № 1 от 15.02.2011 г. между страните,на недвижим имот – „Автомивка“ с пореден № 2 в Спортен комплекс „Христо Ботев“ гр. Враца, за периода от 15.02.2016 г. до 01.04.2017 г., ведно със законната лихва от 13.06.2017 г., до окончателното изплащане на главното задължение, за които е издадена заповед № 1800 от 15.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 2547/2017 г. на Врачански районен съд.

ОСЪДИЛ е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Автоекспрес“ ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. *** да заплати на Община Враца, БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. *** сумата 146,48 лева-разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство-ч.гр.дело № 2547/2017 г. на Врачански районен съд, както и сумата 346,48 лева-разноски за държавна такса, внесен депозит за вещо лице и заплатено юрисконсултско възнаграждение в прове-деното исково производство.

Недоволно от решението е останало "Автоекспрес" ООД гр.Вра-ца,което чрез своя пълномощник-адв.Д.Н.,***,го обжал-ва с въззивна жалба вх. № 17464/19.12.2017г.

В жалбата се поддържа,че решението е неправилно,с оглед не-правилно приложение на материалния закон.Не се оспорва нали-чието на наемно правоотношение между въззивника и Община-Враца във връзка с отдаден под наем имот,като се посочва,че договорът е действал до 15.02.2016г.,след която дата следва да се счита прекратен,поради изтичане на уговорения наемен срок.Изтъква се, че районния съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.236, ал.1 ЗЗД по отношение на действието на наемния договор между страните и е приел,че той е действал и след 15.02.2016г.,както и че прекратяването му може да настъпи едва след отправяне на съответно предизвестие от една от страните по него.Неправилно и в противоречие със събраните доказателства/разпитани свидетели/ е приел,че въззивникът е продължил да бъде във владение на имота и да го ползва,като го е освободил едва на 01.04.2017г. Предаването  на имота след изтичане на срока наемния договор на ищцовата Община станало по нейна вина,поради забава.Имота след изтичане на срока на договора не бил ползван по предназначение от въззивника поради това,че това не било възможно,а освен това се рушал и бил опасен.Позовава се на чл.10,т.1 от договора, където било посочено,че той се прекратява с изтичане на угово-рения срок,без да е необходимо отправяне на предизвестие.Не съществувала клауза за неговото автоматично продължаване.Иска се,Община-Враца да бъде задължена да представи доказателства какъв вид собственост е имота-"частна" или "публична общинска собственост".Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.

В проведеното от окръжния съд открито съдебно заседание, въззивникът,редовно призован, не се представлява.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК въвзиваемата Община Враца,не дава писмен отговор и не заявява становище по въззивната жалба. В проведеното от окръжния съд открито съдебно заседание я ос-порва чрез процесуалният си представител-ю.к.Е.Д.. Представя писмени бележки.

С определение № 38/16.01.2018г. относимо към доклада по въззивната жалба и доказатествените искания,окръжният съд е отказал събирането на доказателствата поискани от въззивника по поставения въпрос,за който е прието,че е изяснен.

Окръжният съд,след като провери редовността и допустимостта на въззивната жалба,счита,че същата е подадена в срока по чл. 259,ал.1 ГПК,отговаря на изискванията за съдържание и прило-жения по чл.260 и чл.261 ГПК,произхожда от страна с необходимия правен интерес и легитимация,като е насочена против съдебен акт от категорията на обжалваемите,което я прави прави процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта- в обжалваната част,като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, пос-тановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Окръжният съд,като съобрази доводите на страните и след като сам,от своя страна, прецени и обсъди събраните по делото доказателства в хипотезата на чл.235,ал.2 ГПК,намира въззивната жалба НЕОСНОВАТЕЛНА,при следните съображения:

 Община Враца,БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управ-ление гр.Враца, ул.*** е предявила иск с правно основание по чл.422 от ГПК във вр. с чл.236,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД против „Автоекспрес“ ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. ***,като се е искало да се признае за установено в отношенията между стра-ните,че ответникът дължи на ищеца сумата 4 824,00 лв., пред-ставляваща непогасена главница за наем, съгласно договор за наем № 1 от 15.02.2011 г. между страните, на недвижим имот – „Автомивка“ с пореден № 2 в Спортен комплекс „Христо Ботев“ гр. Враца, за периода от 15.02.2016 г. до 01.04.2017 г., ведно със законната лихва от 13.06.2017 г., до окончателното изплащане на главното задължение.

В исковата молба се твърди, че между страните е наличен  договор за наем № 1 от 15.02.2011 г., съгласно който ищецът е отдал на ответника под наем посочения в договора недвижим имот – публична общинска собственост, за срок от 5 години от под-писването на договора, срещу месечна наемна цена в размер на 402,00 лв. Поддържа се, че ответникът е неизправна страна по договора,тъй като след изтичането на срока на действие на до-говора на 15.02.2016 г., до 07.04.2017 г. е продължил да ползва отдадения под наем имот, като не е заплащал задълженията си за наем за процесния период, поради което дължи заплащането на тези задължения, ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК.

От приложеното ч.гр.д.№ 2547/2017г. по опис на ВрРС се установява,че ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК,по което е издадена заповед № 1800 от 15.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,с която е разпоредено   ответ-никът да заплати на ищеца сумите:4 824.00 лв.,представляваща задължение по договора за наем,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 13.06.2017г.;96.48 лв.,внесена държавна такса,както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв..

По заповедното производството, ответникът в срока по чл. 414 от ГПК, е подал възражение,при което на заявителя указано с разпореждане № 7386/05.07.2017г.,че съобразно разпоредбата на чл.415,ал.1 ГПК в срок от един месец следва да предяви   иск за установяване на вземането си,което той сторил, предявявайки настоящия иск на 26.07.2017г.

Ответникът „Автоекспрес“ ООД гр. Враца е подал писмен отговор в срока и по реда на чл.131 от ГПК, с който се оспорват исковете  и се поддържа неоснователност , тъй като след изтича-нето на срока на договора за наем ответното дружество не е ползвало имота.В тази връзка е наведено,че имотът поради необходимост от спешен ремонт не е могъл да бъде ползван,тъй като бил опасен за здравето на работещите в него и посетилите го клиенти,за което наемодателят бил уведомен с писмо с изх. № 02/29.08.2016 г.;позовава на разпоредбата на чл. 11 от договора за наем,уреждаща,че продължаването на срока на договора може да стане само с взаимното писмено съгласие на страните, както и на разпоредбите на Закона за общинската собственост и Закона за местното самоуправление и местната администрация, изискващи вземане на решение от Общинския съвет и провеждането на тръжна процедура,при което се изключва продължаването му по мълчаливо съгласие.В тази връзка и във въззивната жалба това възражение се поддържа,като се навежда,че общата разпоредбата на чл.236, ал.1 ЗЗД е изключена от посочените специални закони относими към статута на имота отдаден под наем.

 От договор за наем № 1 от 15.02.2011 г., се установява, същият е сключен от Общинско предприятие „Спорт и туризъм“ гр. Враца,като наемодател, и ответника „Автоекспрес“ ООД гр. Враца, като наемател, по реда на Глава Седма от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество-собственост на Община Враца, приета с решение № 292 от 2008 г. на Общински съвет-Враца,с предмет - обект „Автомивка пореден № 2“, с площ 68 кв. м.-публична общинска собственост, находящ се в Спортен комплекс „Христо Ботев“ гр.Враца (чл. 1 от договора), за срок от 5 години от подписването на договора (чл. 9), срещу месечна наемна цена 402,00 лв. с включен ДДС (чл. 3, ал. 1).

Между страните не е спорно,установеното по-горе обстоятел-ство за наличие на сключен между договор за наем, както и че с приемо-предавателен протокол от 07.04.2017г., подписан и със-тавен с представители на двете страни,отдаденият под наем обект, без липси и повреди е бил предаден на наемодателя ОП "Спорт и туризъм" гр.Враца.

Спорен между тях е останал въпроса дали за периода,след изтичане на срока на договора за наем/ 15.02.2016г./ до датата на предаване на имота под наем/07.04.2017г./ответникът го е ползвал,респективно от тук- дължи ли наема,за който сега е предявен искът по чл.422 ГПК.

Именно в тази връзка,ответникът се позовава на своя молба отправена до общината с нейн с вх. № 2600-2102/11.08.2015 г. ,с която е поискал разрешение да не заплаща договорения наем до приключване изкопните работи по изпълнение на Водния цикъл на града,тъй като поради тях клиентите на обекта нямат достъп до него.

Позовава се и на писмо,негов изходящ №02/29.08.2016 г., адресирано до ОП „Спорт и туризъм“ гр. Враца,в което освен че изтъква,че поради строително-ремонтните работи по Водния цикъл и превръщането на района около автомивката в склад за строи-телни материали и паркинг за багери,тя не може да се ползва и поради откъртени парчета бетон от тавана,поради което  ответ-никът губи клиенти.Няма представени данни дали това писмо е достигнало до адресата.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че към датата на представяне на експертизата в съда в счетоводството на ищеца Община Враца и на ОП „Спорт и туризъм“ гр. Враца, което е регистрирано по Закона за ДДС лице, всички процесни фактури са оформени според прило-жимите към тях нормативни документи,а вземането от неизплатен  от ответника наем възлиза на сумата 4 824.00 лв.Същевременно при насрещна проверка в счетоводството на ответното дружество е установено,че то  е потвърдило при извършената годишна инвента-ризация към 31.12.2016г., по реда на чл.22 ЗСч.,че има задъл-жение към ищеца от неизплатен наем за периода от 01.03.2016г. до 31.08.2016г. в размер на 2 412.00 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства,ангажирани и от двете страни.

Свидетелят Б.И.,служител на ОП "Спорт и туризъм"-Враца участвал като представител на наемодателя,установява фактите около изготвянето на приемо-предавателния протокол от 07.04.2017г.,когато наемателят предал наетия обект.

Свидетелят П.С. също служител на ОП "Спорт и туризъм"-Враца,пък установява,че познава работниците наети в автомивката по физиономия,като посочва, че към април 2017г.в наетия обект е имало коли,но не може да каже със сигурност дали те са обслуж-вани в автомивката или автокъщата,собственост на ответника.

Свидетелите Н.Н. и Н.К. в приятелски отношения с представляващия ответника,установяват фактите,които се твърдят в посочените по-горе молба и писмо,произхождащи от ответника,а именно невъзможността да се работи в наетия обект,поради откър-тено парче бетон върху колата на клиент,че обектът е опасен за живота и здравето на хората,както и че през 2016г. поради из-вършващите се ремонтни работи по Водния цикъл на гр.Враца,на практика клиентите са нямали достъп до автомивката.Посочват,че след февруари 2016г. обектът не е ползван по предназначение, поради посочените от тях обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка,районният след обстоен анализ,съпоставка и взаимовръзка между установеното от събраните доказателства е достигнал до правния извод,че в от-ношенията между страните следва да намери приложение разпо-редбата на чл.236,ал.1 ЗЗД,да се приеме,че след изтичане на срока,договорен с договора за наем,наемният договор е станал безсрочен,при което прекратяването може да стане по реда на чл.238 ЗЗД, с едномесечно предизвестие, дадено от всяка от ст-раните по него.Приел,че макар да не  е установено бе безспорен и категоричен начин,че наемният обект е ползван от ответника за исковия период от време,това не се отразява на основателността на исковата претенция с оглед действието на разпоредбата на чл.236,ал.1 ЗЗД между тях,което съотнесено със съдържащите се в делото писмени доказателства и  изслушаната експертиза прави предявения иск основателен и доказан,при което го е уважил в пълен размер и заявени претенции.

Въззивната инстанция споделя изцяло изложените мотиви и направени правни изводи от районния съд,при което на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Няма противоречие между специалните закони,уреждащи стопа-нисването и разпореждането с имущество публична общинска собст-веност.В случая безспорно е установено,че договорът за наем между страните от 15.02.2011г. е сключен на основание чл.14, ал.7 вр. с ал.2 от Закона за общинската собственост/ЗОбС/, след взето решение на Общинския съвет,проведена тръжна процедура и при спазване на Наредбата за реда за придобиване,управление и разпореждане с общинско имущество,т.е. при спазени изисквания на относимите нормативни актове.В чл.15,ал.3 от ЗОбС посочва,че наемните правоотношения по чл.14,ал.3 и ал.7 прекратяват по реда на ЗЗД,т.е. налице е препраща разпоредба към приложение на този закон.Правилно,в случая,с оглед установеното поведение на ответника,който след изтичане срока на договора е продължил да бъде във владение на отдадения под наем имот и го е предал едва на 07.04.2017г.,районният съд е приел,че в отношенията между страните приложение следва да намери разпоредбата на чл.236, ал.1 ЗЗД и договорът за наем следва да се счита продължен за неопределен срок,при което прекратяването му може да стане след отправяне на едномесечно предизвестие от всяка от страните.И тъй като ответникът не е отправил такова предизвестие,не е поискал от наемодателя да се състави на приемо-предавателен протокол с участие на двете страни,съгласно чл.2-ри от договора след изтичане на срока за действието му,то и правилно е прието,че ответникът е неизправна страна по сключеното с него наемно правоотношение.Като такава,на основание чл.236,ал.2 ЗЗД, дължи заплащане на обезщетение определимо в размера на дължимия договорен наем,в рамките на доказания исков период от време.

При изложените съображения,като правилно и постановено в съответствие с приложимия материален закон и без отклонения на съдопроизводствените правила,обжалваното решение, ще следва да се потвърди.

При този изход на спора пред въззивната инстанция,на въз-зиваемата община се следва възстановяване на направените раз-носки/юрисконсултско възнаграждение/,които съдът като съобрази разпоредбите на чл.78,ал.8 ГПК,вр. с чл.26 НЗПП и чл.25,ал.1 НЗПП определя на 100 лв.

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

                Р  Е    Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 763/28.11.2017г. постановено по гр.д.№ 3304/2017г. по опис на РС-Враца.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК „Автоекспрес“ ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. *** да заплати на Община Враца, БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. *** сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

Председател:...........Членове:1.........2..........