О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

Врачанският окръжен съд ,гражданско                     отделение ,в   закрито    заседание на  шести февруари две хиляди и осемнадесета година,   в състав:

 

   Председател:Надя Пеловска- Дилкова

Членове:Рената Г.Мишонова- Хальова

                                      Веселина  Павлова- мл.с.

 

като разгледа докладваното от съдията Мишонова- Хальова

въз.ч. гр. дело N` 36 по описа за  2018 г.,за да се произнесе взе предвид :

    Ц.Н.Ц.  и ЕТ "Талвег-Ц.Ц."***,чрез  адв. Т.М.Д. ***, са подали  частна жалба против  определение №2239/22.11.2017 г по ч.гр.д.№3088/2010 г по описа на ВРСъд, с което е отхвърлена депозираната от тях молба от 17.10.2017 г с правно основание чл. 248 от ГПК за допълване определението, в частта за разноските.

     В ч.ж. се навеждат доводи ,че атакуваното определение на ВРСъд е незаконосъобразно, тъй като  възражението по чл. 414 от ГПК било бланкетно като в него законодателят не бил предвидил възможност за петитум ,за да се  поиска присъждане на адв. хонорар.Освен това  сме  били в  нетипично развитие на процедурата по издаване  на заповед  за изпълнение, а именно непредявяване на установителния иск от заявителя по чл. 422 от ГПК след възражение и поради това определението на ВРСъд по чл. 415 ал.2 от ГПК бил първия момент в който длъжникът може да поиска  присъждане на разноски.  Моли се отмяна определението на ВРСъд и постановяване друго ,с което се присъдят допълнително разноски направени от длъжника в заповедното производство.

    В срока за отговор на ч.ж. ответникът "Интерлийз"ЕАД поддържа ,че атакуваното с ч.ж. определение  е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено , а жалбата отхвърлена.Уточнява се ,че с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес ,съдът допълва своя съдебен акт по чл. 248 от ГПК в  частта за разноските, ако е пропуснал да го направи, въпреки ,че е бил сезиран. В случая обаче нямало искане от длъжника във възражението му, което можел да направи ,въпреки ,че било обективирано  в образец- бланка.

    Въззивният състав  предвид доводите на жалбоподателя и становището на ответника приема следното:ч.ж. е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок  от страна с право на обжалване ,срещу акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество е   н е о с н о в а т е л н а.

    В процедура по заповедно производство по чл. 417 от ГПК, ВРСъд първоначално е  издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ/ по чл. 417 от ГПК/ като е допуснал и незабавно изпълнение на заповедта и издаване на изпълнителен лист.В законния срок по чл. 414 от ГПК частният жалбоподател Ц.Н.Ц. ,чрез своя пълномощник адв. Т.Д. от ПАК е подал възражение като е депозирал бланка- образец Приложение №7 с пълномощно и договор за правна помощ и съдействие с платено договорено възнаграждение в брой от 1586 лв. Никъде във възражението обаче  адв.  Д. ,действащ като пълномощник ,не е поискал присъждане на  адв. хонорар в случай на  обезсилване издадената заповед и изп. лист на осн.чл. 415 ал.2 от ГПК.

    Съд. състав приема ,че с оглед диспозитивното начало в гражд. процес ВРСъд не би могъл да присъди  разноски- адв. хонорар  , ако те не са претендирани, каквото искане адв.Д. е могъл да впише в  самото депозирано  възражение  ,без значение че то е бланка- образец.

Жалбоподателят, твърди ,че при нетипично протичане на заповедното производство ,какъвто бил настоящия случай пред ВРСъд, едва от  определението на ВРСъд от 04.10.2017 г. той можел да защити интересите си.Това е така,затова ч.ж. е процесуално допустима, но решаващият съдия не може да допълни определението си от 4.10.2017 г в частта за разноските и присъди платения от длъжника на адв.Д. адв. хонорар, при положение, че  не е поискано  изрично неговото присъждане с възражението било то в самата бланка или с отделна молба.

    Водим от горното ВОС  приема ,че определението на ВРСъд  е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, за което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение №2239/22.11.2017 г по ч.гр.д.№ 3088/2010 г по описа на ВРСъд

 

    Определението е окончателно.

 

 

 

                        Председател :

 

                      Членове: 1/             2/