О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Враца, 19.02.2018г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ДОСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ПЕТРОВА

мл. с. СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Георгиев ВЧГД № 48/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл. 396, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на "Ветот" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя И.В.Т., чрез адв. В.Ч. от ВрАК, срещу определение №2283 от 27.11.2017г. по гр. д. № 5444/2017г. на ВРС, с което е допуснато обезпечение на предявения от "Варекс Консулт" ЕООД против "Ветот" ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ГПК чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнение след внасяне на парична гаранция от молителя. Частният жалбоподател счита за неправилен извода на съда, че искът е допустим. Твърди, че искът не е вероятно основателен, тъй като причината за недопускане на дружеството до втори етап на процедурата по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност не е липсата на финансов капацитет за изпълнение на проекта. Поддържа, че липсва обезпечителна нужда. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и присъждане на разноски.

В отговора на частната "Варекс Консулт" ЕООД, представлявано от управителя М.К.С., чрез адв. Р.Ч. от АК Варна, счита определението за правилно. Твърди, че ГФО на жалбоподателя не е обявен в ТР и е достъпен единствено чрез електронен подпис, с какъвто "Варекс Консулт" ЕООД се е снабдило на 17.11.2017г.. Поддържа, че искът е вероятно основателен и е налице обезпечителна нужда. Иска определението да бъде потвърдено и присъждане на разноски.

Врачански окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с подадена на 27.11.2017г. от "Варекс Консулт" ЕООД молба на основание чл. 389 ГПК за допускане обезпечение на предявен иск срещу "Ветот" ЕООД. В молбата е посочено, че с неприсъствено решение по гр. дело № 4707/2016 г. "Варекс Консулт" ЕООД е осъдено да заплати на "Ветот" ЕООД сумата от 5400лв., получена на отпаднало основание по развален между тях Договор за разработване на проектно предложение по процедура по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и направените разноски. Молителят е посочил като обезпечителна мярка спиране на изпълнителното дело, образувано въз основа на издадения изпълнителен лист за събиране на присъдените суми.

Новите обстоятелства, на които е основан искът по чл. 240, ал. 2 ГПК, предявен на 24.11.2017г., се изразяват в това, че "Ветот" ЕООД не е разполагало с финансов капацитет за изпълнение на проектните предложения. На 17.11.2017г. "Варекс Консулт" ЕООД се е снабдило с ГФО на "Ветот" ЕООД, от който се установявало, че дружеството не е разполагало с парични средства за участие в процедурата с проектно предложение за закупуване на материални активи на стойност 1 003 506лв., поради което била налице липса на обективна възможност за изпълнение на проектното предложение. Посочва се, че новите писмени доказателства (ГФО) не са могли да бъдат известни на страната в по- ранен момент, тъй като, макар и представени пред Агенция по вписванията за обявяване, документите са със статут "обработва се", т.е. са необявени, и достъпът до тях е единствено чрез електронен подпис, с какъвто дружеството се е снабдило на 17.11.2017г..

За да постанови атакуваното определение, районният съд е приел, че са налице всички предпоставки и е допуснал обезпечение на предявения отрицателен установителен иск чрез налагане на обезпечителна мярка- спиране на изпълнение след внасяне на парична гаранция от молителя.

За да допусне обезпечение, съдът следва да провери дали ищецът има право на обезпечаване на иска, а такова право последният ще има, когато предявеният иск е допустим и вероятно основателен, когато е налице интерес от обезпечаване на иска, т.е. нужда от обезпечаване, и когато посочената от молителя обезпечителна мярка съответства на обезпечителната нужда.

По иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ГПК преценката на съда относно това представените писмени доказателства нови ли са, съответно длъжникът имал ли е възможност да се снабди с тях и те от съществено значение ли са за делото, е по допустимост на иска / Определение № 288 от 21.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1406/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева/. Същото се отнася и до преценката за новооткритите обстоятелства.

На първо място следва да се посочи, че в случая не са налице новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства.

Съгласно Тълкувателно решение № 138/1.12.1967 г. на ОСГК на ВС новооткрито е това обстоятелство, което е съществувало до постановяване на решението, но не е било известно или не е могло да стане известно на страните при полагане на дължимата грижа от тях при водене на делото. Липсата на финансов капацитет на "Ветот" ЕООД, както се твърди и в исковата молба, е съществувала по време на завършилото с неприсъствено решение производство. Двете страни са търговски дружества, които в този период са били в облигационни отношения по разработване на проектно предложение по съответната процедура по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност. Следователно не може да се приеме, че при полагане на дължимата грижа по водене на делото на страната е нямало да бъде известна липсата на финансов капацитет- предпоставка за участие по същата процедура, с участие по която е свързан и сключеният между търговците договор. По тези съображения не може да се приеме, че е налице новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 240, ал. 2 ГПК.

Нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на страната или с които не е могла да се снабди своевременно при решаване на делото, са тези, непредставянето на които, се дължи на невиновното ѝ поведение за доказателствения пропуск – неизвестност на писменото доказателство или невъзможност да се снабди с него до момента на приключване  на производството с неприсъствено решение. Търговските дружества са задължени да заявяват своите ГФО до тридесети юни на съответната година. От приложеният от ищеца по делото счетоводен баланс и ГФО за 2016г. на ответното дружество се установява, че същите са били изготвени през месец март 2017г.. Съдебното заседание, по което е постановено неприсъственото решение е проведено след изготвянето им, а именно- на 15.05.2017г.. Следователно за страната е съществувала възможност да се снабди с тези доказателства чрез проявяване на процесуална активност, поради което не може да се приеме, че са налице и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 240, ал. 2 ГПК

На следващо място дори да се приеме, че в случая са налице новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, то не е спазен и срокът по чл. 240, ал. 3 ГПК. В тази разпоредба законът е предвидил тримесечен преклузивен срок за предявяване на иска, който тече от момента, в който на страната е станало известно новото обстоятелство, или от който е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането. От справка в търговския регистър се установява, че Заявление Г2 за обявяване на годишен финансов отчет на "Ветот" ЕООД е подадено на 15.06.2017г. и е със статут "обработва се". От този момент ищецът е можел да се снабди с това писмено доказателство. Следователно срокът по чл. 240, ал. 3 ГПК изтича на 15.09.2017г., а исковата молба е депозирана след този момент- на 24.11.2017г.. От Договор за удостоверителни услуги от 17.11.2017г. се установява, че на тази дата"Варекс Консулт" ЕООД се е снабдило с електронен подпис. Снабдяването с електронен подпис повече от 5 месеца след като Заявление Г2 е било достъпно не се дължи на обективни причини, а единствено на бездействието на страната. Последното обаче не може да доведе до извод, че срокът по чл. 240, ал. 3 ГПК тече от момента на снабдяване на страната с електронен подпис.

С оглед всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ГПК е недопустим, а допустимостта на иска е една от предпоставките за допускане на обезпечение. Следователно атакуваното определение следва да бъде отменено, като вместо това се остави без уважение молбата за допускане на обезпечение и се обезсили обезпечителната заповед.

Воден от горното Врачански окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение №2283 от 27.11.2017г. по гр. д. № 5444/2017г. на ВРС, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ молбата с правно основание чл. 389 ГПК на "Варекс Консулт" ЕООД за допускане на обезпечение на иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ГПК, предявен против "Ветот" ЕООД, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнителните действия по изп. дело № 20177230400140 по описа на ЧСИ М.Н..

ОБЕЗСИЛВА обезпечителната заповед, издадена на 30.11.2017г. по гр. д. № 5444/2017г. на ВРС

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.                                         

 

 

2.