О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на

14.02.2018 г., в състав:

 

          Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

Членове: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

                МАРИЯ АДЖЕМОВА

                                                                                     

Като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.ч.гр.дело N 83 по описа

за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Топлофикация София" ЕАД, гр.София, чрез юрисконсулт П.Н., против Определение № 2507/28.12.2017 г. по гр.д.№ 5389/2017 г. на Районен съд-Враца, с което съдебното производство е прекратено поради неотстранени в срок нередовности на исковата молба.

В жалбата се поддържа, че прекратителното определение е незаконосъобразно, тъй като ищецът е изпълнил надлежно и в срок всички дадени му от съда указания. Изтъква се, че съдът изобщо не е следвало да оставя без движение производството по делото, тъй като исковата молба е била редовна, с оглед на което и евентуалното неизпълнение на указанията на съда не може да влече като правна последица връщането й. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 и 2 вр. чл.129, ал.3 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдът е сезиран със заявление на "Топлофикация София" ЕАД, гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против С.М.П. от гр.София за следните парични вземания: сумата 503,34 лева - главница, сумата 118,99 лева - мораторна лихва за периода от 15.08.2014 г. до 03.07.2017 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и съдебни разноски.

В т.9 и т.12 на заявлението се конкретизират обстоятелствата, от които произтичат вземанията, като се посочва, че в периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г. заявителят е доставил топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр.София 15 10, обл.София, общ.***, жк ***, но длъжникът П. не е заплатил дължимите месечни суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация, стойността на изравнителните сметки, както и дължимата сума за дялово разпределение, за което са издадени и общи фактури № 0051506122/30.06.2014 г. и № 0065067550/31.07.2015 г. Посочва се, че от общо претендираните вземания дължимите суми за доставена, но неизплатена топлинна енергияса 485,66 лева - главница и 114,47 лева - лихва, а за дялово разпределение - 17,68 лева - главница и 4,25 лева - лихва.

Заявлението е подадено до Софийския районен съд и е образувано ч.гр.д.№ 46954/2017 г. След извършена служебна справка, съдът е констатирал, че длъжникът С.М.П. има регистриран постоянен адрес в гр.Враца, поради което с Определение № 179303/24.07.2017 г. производството пред СРС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд-Враца.

Пред Районен съд-Враца е образувано ч.гр.д.№ 3707/2017 г. и със Заповед № 2627/17.08.2017 г. съдът е разпоредил длъжникът С.М.П. да заплати на "Топлофикация София" ЕАД сумите: главница в размер на 503,34 лева, представляваща доставена, но неизплатена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр.София 15 10, обл.София, общ.***, жк ***, за периода от м.май.2013 г. до м.април.2015 г., лихва в размер на 118,99 лева за периода от 15.08.2014 г. до 03.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата и деловодни разноски - 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

В заповедта се конкретизира, че от общо посочените суми неизплатените суми за топлинна енергия са: 485,66 лева - главница и 114,74 лева - лихва, а неизплатените суми за дялово разпределение са 17,68 лева - главница и 4,25 лева - лихва.  

В срока по чл.414, ал.2 ГПК - на 28.08.2017 г. е постъпило възражение от длъжника С.П., подадена чрез пълномощника му адв.К.К., в което заявява, че не дължи изпълнение на претендираните вземания, прави възражение за изтекла погасителна давност и заявява, че желае, но не може да изпълни непогасената по давност част от задължението си, доколкото в заявлението липсват ясни периоди и конкретизация на задълженията по месеци.

На същата дата е постъпила и молба, с която длъжникът иска на основание чл.190, ал.1 ГПК заявителят да бъде задължен да представи доказателства, от които да се установи размера на задължението за всеки месец с конкретна начална и крайна дата, размерът на главницата на така определеното задължение и издадената въз основа на него фактура, точното задължение за всяка отделна лихва за забава.   

С Разпореждане № 9425/29.08.2017 г. заповедният съд е дал указания на заявителя да посочи размерът на вземанията си за главница и лихва до 12.07.2014 г., вкл. по месеци или съответни отчетни периоди и издадени фактури.

На 08.09.2017 г. е постъпило становище от длъжника, чрез пълномощника му адв.К.К., в което заявява, че е извършил плащане на задълженията си към "Топлофикация София" ЕАД в размер на 310,00 лева, но тъй като към момента не са представени на заявителя доказателства, от които да се установят ясни периоди и конкретни задължения, то не може да се посочи кои конкретни задължения са погасени с това плащане. Към становището са приложени заверени копия от банкови документи, удостоверяващи плащането.

С молба от 28.09.2017 г. заявителят посочва, че за отоплителен сезон м.05.2013 г.-м.04.2014 г. задължението е в размер на 239,82 лева - главница и 70,55 лева - лихва, посочени в обща фактура № 00515006122/31.06.2014 г., а за отоплителен сезон м.05.2014 г. - м.04.32015 г. задължението е в размер на 263,52 лева - главница и 48,44 лева - лихва, отразени в обща фактура № 0065067550/31.06.2015 г. Посочва се, че не може да бъде извършено уточнение на претенциите за главница и лихва до 12.07.2014 г.

С молба от 29.09.2017 г. заявителят заявява, че по сметка на дружеството не е постъпвала посочената от длъжника като платена сума от 310,00 лева, поради което неизплатено е задължението в пълния му размер, посочен в заповедта за изпълнение.

С Разпореждане № 10787/29.09.2017 г. съдът е постановил да се връчи на длъжника С.П. копие от молбата на заявителя, като му е указал в двуседмичен срок да представи доказателство за удовлетворяване претенциите на заявителя.

На 09.10.2017 г. е постъпило становище от длъжника, в което се излагат изключително подробни доводи относно съществуването на вземане в полза на заявителя и се посочва, че с извършеното плащане са погасени всички валидни и изискуеми вземания.

С Определение № 1919/10.10.2017 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението с тези указания е получено от заявителя на 23.10.2017 г.

В срока по чл.415 ГПК - на 21.11.2017 г. "Топлофикация София" ЕАД е предявила иск за признаване за установено по отношение на С.М.П., че дължи сумата 317,44 лева - част от главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г., ведно със законната лихва от 03.07.2017 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

Образувано е гр.д.№ 5389/2017 г. по описа на РС-Враца и с Определение № 2236/22.11.2017 г. съдът е оставил производството по делото без движение, като е дал на ищеца указания да конкретизира претенцията си за главница до 12.07.2014 г. по размер и ако претендира, че платеното от ответника не покрива задължение за главница след 12.07.2014 г. - да посочи размер и период, както и да представи доказателства за внесена по сметка на ВРС държавна такса по иска.

С молба от 19.12.2017 г. ищецът е конкретизирал, че претендира признаване за установено по отношение на ответника, че дължи следните суми: главница общо в размер на 503,34 лева, от която главница за топлинна енергия - 485,66 лева и главница за дялово разпределение в размер на 17,68 лева, както и мораторна лихва общо в размер на 118,99 лева за периода от 09.08.2013 г. до 03.07.2017 г., от която мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 114,74 лева и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 4,24 лева. В молбата се сочи, че на 09.10.2017 г. е постъпило плащане по банков път в размер на 317,35 лева, но не може да се направи точна преценка каква сума и за коя част от периода е покрита, а този въпрос следва да бъде изяснен чрез специализирана съдебно-счетоводна експертиза.

С Определение № 2507/28.12.2017 г. съдът е приел, че с подадената молба от 19.12.2017 г. ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, тъй като задължението за посочване на периода е на ищеца, а не на вещо лице. Изложени са мотиви, че след като ищецът признава погасяване на задължения от страна на ответника, то не може да поддържа намален размер на претенцията за същия период - погасяването логически засяга и размера и периода. Ето защо съдът намира, че не може да разгледа претенцията в намален размер за същия период, без изрично да е посочено основанието за това и спорното право да е очертано точно и ясно. При тези съображения съдът е прекратил производството по делото поради неотстранени в срок нередовности на исковата молба.

Настоящият съдебен състав намира така постановеното определение за незаконосъобразно.

Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК трябва да отговаря на посочените изисквания, едно от които е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането - фактите, от които произтича претендираното материално право и които индивидуализират вземането. Предявяването на установителния иск предпоставя издадена заповед по чл. 410 ГПК, оспорена от длъжника, което поражда правния интерес на кредитора да се постанови решение, с което да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването на същото оспорено вземане, предмет на заповедта, за да може тя да послужи като изпълнителен титул за принудителното му събиране. С иска по реда на чл. 422 ГПК кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения в заповедното производство от длъжника. Ищецът по установителния иск в обстоятелствената част на исковата молба индивидуализира вземането - материалното право, чието изпълнение претендира в заповедното производство. Предмет на иска е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение. Съдът извършва преценка за идентичност на претендираното субективно материално право съобразно неговата индивидуализация, въведена от ищеца със заявените основание и петитум.

В конкретния случай заявителят е подал заявление, в което е конкретизирал обстоятелствата, на които се основават претендираните вземания. След постъпването на първоначалното възражение от длъжника, в което изрично заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, заповедният съд е следвало да укаже на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Вместо това съдът е извършил редица незаконосъобразни действия, изразяващи се в даване указания на заявителя при наличието на вече издадена заповед за изпълнение да извършва допълнително уточняване на заявлението си и извършване размяна на постъпилото уточнение с указания до длъжника да представи доказателства за удовлетворяване претенциите на заявителя. В крайна сметка заповедният съд е дал указания на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, без да посочва, че част от същото се признава от длъжника.

В обстоятелствената част на предявения установителен иск ищецът е конкретизирал вземанията по основание и размер, като от изложените твърдения е видно, че е налице идентичност в претендираното субективно материалното право с индивидуализираното такова в  заповедното производство. Допълнително ищецът сочи единствено обстоятелството, че след подаване на заявлението е постъпило плащане в общ размер от 317,35 лева, с което е погасено част от претендираното вземане, но без да конкретизира коя е погасената част по вид, размер и период. Явно отчитайки този факт, в петитума на предявения иск ищецът е формулирал искане за признаване съществуване на вземане в размер на 317,44 лева.

След оставяне без движение на исковата молба, с допълнителната молба от 19.12.2017 г. ищецът е посочил изрично, че претендира признаване за установено по отношение на ответника, че дължи следните суми: главница общо в размер на 503,34 лева, от която главница за топлинна енергия - 485,66 лева и главница за дялово разпределение в размер на 17,68 лева, както и мораторна лихва общо в размер на 118,99 лева за периода от 09.08.2013 г. до 03.07.2017 г., от която мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 114,74 лева и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 4,24 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че с така извършената конкретизация на петитума на предявения иск, ищецът е отстранил нередовностите в исковата молба и е налице пълна идентичност по вид, период и размер между вземанията по издадената заповед за изпълнение и вземанията, предмет на предявения установителен иск. Изложените от районния съд мотиви, че ищецът поддържа намален размер на претенцията, но за същия период, не са съобразени с така извършеното уточнение на исковата претенция

Що се касае до посоченото от ищеца допълнително обстоятелство, а именно - извършено от длъжника плащане по банков път след депозиране на заявлението  в размер на общо 317,44 лева, настоящият съдебен състав намира следното: Доколкото ищецът изрично посочва, че не може да направи уточнение каква сума и за каква част от периода е погасена с това плащане, то този въпрос се явява спорен и преценката относно погасителния ефект на плащането не е свързана с редовността на исковата молба, а с разрешаване на спора по същество. Това обстоятелство не може да бъде обсъждано и от гледна точка на наличието на правен интерес от предявяването на иск за установяване съществуване на цялото вземане по заповедта за изпълнение, тъй като в заповедното производство съдът не е дал указания, че възражението на длъжника се отнася само до конкретна част от претендираните вземания /посочена по вид, размер и период/ и следва да бъде предявен установителен иск само за тази част, а тъкмо напротив - указанията до заявителя са общи - за предявяване иск за цялото вземане. 

В обобщение на изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното определение е постановено в нарушение на процесуалния закон, с оглед на което следва да бъде отменено, а делото - върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ОТМЕНЯ Определение № 2507/28.12.2017 г. по гр.д.№ 5389/2017 г. на Районен съд-Враца.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационо обжалване и е окончателно.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........                       2..........