Р Е Ш Е Н И Е 96

 

гр. ВРАЦА,  04.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на 15.03.2019г. в състав:

 

Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА

    Членове:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

       мл.с.ИВАН НИКИФОРСКИ

                                     

в присъствието на:

секретар Лилия Горчева

като разгледа докладваното  от съдията Пеловска              

в.гр. дело N 72        по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от адв.С.К., като пълномощник на непълнолетната М.-М. М.А. ***, действаща лично и със съгласието на своя баща М.Ц.А. ***, въззивна жалба против решение на РС-Мездра от 17.12.2018г., постановено по гр.дело №990/2018г., в частта му, с която предявеният иск за увеличение на издръжка е бил отхвърлен за сумата над 160 лв. месечно до поискания размер от 200 лв. месечно.

Твърди се, че в обжалваната му част решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и е необосновано. Развиват се оплаквания, че районният съд не е преценил правилно нуждите на жалбоподателката, при което не е отчел, че от присъждането на предходната издръжка са изминали повече от 1 г. и 6 м., че жалбоподателката има нужда от повече средства за храна, облекло, учебни пособия, културни прояви и уроци по пиано. Поддържа се, че не е отчетено също, че бащата, отглеждащ детето, е затруднен материално и е безработен от 12.11.2018г., а ответницата има постоянни и увеличаващи се доходи, който й позволяват да заплаща издръжка от 200 лв. без особени затруднения.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска за издръжка в пълния му размер от 200 лв.

Препис от въззивната жалба е бил връчен на ответницата Г.Ц.И. ***, от която, чрез упълномощения й адвокат Р.Г., е постъпил писмен отговор, че оспорва жалбата. Сочи се, че районният съд правилно е отчел краткия период от присъждането на предходната издръжка, приемайки, че не е налице съществено изменение на обстоятелствата, свързани с нуждите на детето. Поддържа се, че в приетия по делото социален доклад е посочено, че бащата на детето работи, а от друга страна пред районния съд са събрани достатъчно доказателства, че самата ответница е безработна, че не може да се разпорежда с имотите си, поради наложени възбрани и че сама отглежда и издържа и друго свое дете. Твърди се, че районният съд правилно е оценил всички факти и обстоятелства по делото, при което е постановил правилно решение. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната му част и присъждане на разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция.

В хипотезата на чл.266, ал.2, т.1 от ГПК от въззивната инстанция са събрани нови доказателства-служебна бележка от 07.01.2019г., издадена от Агенция по заетостта и  сл.бележка от 28.01.2019г.на Агенция по заетостта.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба съдът констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищцата.

Районен съд – Мездра е сезиран от М.-М. М.А., действаща лично и със съгласието на нейния баща и законен представител М.Ц.А., с иск с правно основание чл. 150 СК, предявен против Г.Ц.И. *** за увеличение  размера на месечната издръжка, присъдена с решение по гр. дело № 468/2017 г. на МРС, от 150,00 лв. на 200,00 лв., считано от 17.07.2018г.

В исковата молба ищцата твърди, че от определяне на предходната издръжка е изминала повече от една година, за което време нуждите й от издръжка са нарастнали.  Сочи, че е ученичка в девети клас, необходими са й повече средства за облекло, храна, учебници и други учебни пособия.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Г.И. е депозира отговор на исковата молба, в който оспорва иска за увеличение на присъдената издръжка и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Навежда доводи, че не са налице обстоятелства, обуславящи изменение на издръжката чрез увеличение на размера й, тъй като е изминала около една година от предходното и изменение. Твърди се, че за тази една година не са  се променили съществено обстоятелствата, при която вече е определена. Поддържа се, че ответницата няма постоянна работа, не работи по трудов договор, доходите й се формират инцидентно и сезонно. Сочи, че има сериозни задължения и кредитни линии към „Юробанк“АД и към „Глобал Кредит Сълюшънс“ ООД гр. Правец, които е получила чрез учредяване на ипотека върху недвижими имоти. Ответницата е навела доводи, че по отношение имотите, които притежава, е наложена възбрана във връзка със задълженията й за издръжка. Сочи, че има задължения към друго дете, което е малолетно и което отглежда и издържа сама.

Пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства, относими към твърденията на страните за нуждите на детето, доходите на родителите, възможностите им да дават издръжка в по-висок размер и задълженията им за издръжка към други лица. От представените пред въззивната инстанция служебни бележки се установява, че родителите на детето продължават да са регистрирани като безработни и след датата на постановяване на обжалваното решение, до момента.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, както и доказателствата, представени пред настоящата инстанция, при което приема следното:

Издръжката, чието изменение се иска, е присъдена с влязло в сила решение на РС-Мездра от 27.06.2017г., постановено по гр.дело №468/2017г. и е в размер на 150 лв.месечно, считано от 13.04.2017г. От присъждането на тази издръжка, до датата на предявяване на иска за увеличението й, е изминала около 1 година, а към настоящия момент около 2 години. Страните не спорят, а в тази насока е и представената сл.бележка изх.№251/11.10.2018г.на ***-Мездра, че детето М.-М. е ученичка в Х клас, дневна форма на обучение през учебната 2018/2019г. Видно от представените грамоти и писмо на директора на ***-Мездра до кмета на Община Мездра, детето М.-М. има подчертани интереси и изяви в областта на изкуствата. Както това установява св.А., ищцата посещава и уроци по пиано. Не се спори също, че детето се отглежда и живее при своя баща М.А., като видно от представения по делото социален доклад, то е със задоволени жилищни и основни битови потребности и е здраво. В производството пред районния съд не са представени доказателства за трудовата заетост и доходите на бащата, но в социалния доклад, изготвен от ДСП-Мездра е отбелязано, че към датата на изготвянето му бащата  е работел като шофьор на автобус. Видно от представената през въззивната инстанция сл.бележка №60-05-09-912 от 07.01.2019г.на  Агенция по заетостта обаче, считано от 12.11.2018г. бащата М.А. е регистриран като безработен. По делото няма данни той да има задължения за издръжка към други малолетни или непълнолетни деца.

По отношение на ответницата Г.И. от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че тя е регистрирана като безработна от 21.08.2018г.насам и сама отглежда и издържа друго свое малолетно дете-М.Г.Ц., род.на ***г.- л.11 и л.16 от първоинстанционното дело. От представените от ответницата декларация-л.25 и удостоверение на ДПС-Тетевен-л.12 се установява, че месечният й доход е в размер на около 300 лв., а получаваните помощи и добавки по чл.7, ал.1 от ЗСПД са в размер на 40 лв., считано от м.февруари 2018г. Ответницата е представила писмени доказателства, че има кредитни задължения към една банка и една кредитна институция, но няма данни за размера на месечните погасителни вноски по тях.

Представена е също справка от  Служба по вписванията-Мездра и удостоверение от 10.06.2015г.на Община Тетевен, от които се установява, че ответницата притежава два поземлени имота в регулация в гр.Тетевен, в единият от които съществува жилищна сграда с гараж-идентификатори 72343.500.1424, 72343.500.1424.1 и 72343.500.1424.2, а във втория съществува една жилищна сграда /съответно идентификатори 72343.500.1444 и 72343.500.1444.1/. Ответницата притежава и един поземлен имот в м.”Шевря”, като общо върху всички имоти има наложена възбрана от бившия съпруг на ответницата-М.Ц.А..

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск по чл.150 от СК следва да бъде доказано настъпването на промени в обстоятелствата, при които е определена предходната издръжка. Тъй като съгласно чл.143, ал.2 от СК издръжката на ненавършилите пълнолетие деца е безусловна, то основните критерии, по които следва да бъде определен нейният размер, са тези по чл.142, ал.1 от СК и чл.143, ал.1 от СК-нуждите и потребностите на детето и възможностите на родителя.

В конкретния случай от присъждане на предходната издръжка до настоящия момент са изминали около 2 години, като основните нужди на детето продължават да са свързани с необходимост от храна, облекло, учебни помагала и пр. Ноторно известно е, че с увеличаването на възрастта на детето нуждите от учебници и учебни помагала нарастват, поради което този факт следва да се приеме за установен без да е необходимо нарочно доказване. Съществена промяна в останалите нужди обаче не се доказва от ищцата, като недоказани остават и твърденията й за разходи, които тя има във връзка с посещаването на уроци по пиано. Основание за такъв извод дава обстоятелството, че по делото не са представени документи, удостоверяващи плащане на посещаваните уроци, тяхната стойност и интензитет, а разпитаната по делото свидетелка Л.А. не може да установи нито, че уроците на ищцата със сигурност се заплащат, нито цената, която конкретно ищцата заплаща за тях.

От друга страна обаче не се установяват възможности на ответницата да дава издръжка в поискания размер от 200 лв. Ответницата е безработна, като събраните по делото доказателства сочат, че безработицата й е трайна. Доходите, които ответницата признава, че реализира месечно, са от около 300 лв. и те са крайно недостатъчни за да могат да покрият издръжка от 200 лв. Освен това, ответницата отглежда сама и има безусловно задължение за издръжка и на друго свое малолетно дете, като това обстоятелство подлежи на задължително отчитане при определянето на размера на настоящата издръжка. Ниските доходи на ответницата се потвърждават и от факта, че същата получава месечна помощ по чл.7, ал.1 от ЗСПД, която помощ подлежи на изплащане само ако месечният доход е по-нисък или равен на дохода, определен за целта на социалното подпомагане в закона за държавния бюджет.

Въззивният съд намира, че макар по делото да е доказано, че ответницата притежава недвижимо имущество, това също не би могло да обуслови извод за съществуваща възможност издръжка да се плаща в поискания размер от 200 лв. На първо място, няма никакви данни ответницата да реализира доходи от наеми или ренти на това имущество, а на второ място, не е налице и доказана възможност да се реализира доход от неговото отчуждаване, предвид наложената върху имуществото възбрана.

При тази съображения въззивният съдебен състав намира, че районният съд е приложил правилно материалния закон и съобразно възприетите в чл.142 и чл.143 от СК критерии за определяне на издръжката и събраните по делото доказателства, правилно е отхвърлил иска за сумата над 160 лв. Доказана е само минимална промяна в обстоятелствата, при които е присъдена предходната издръжка, а от друга страна не се установява нарастнала възможност на ответницата да заплаща значително по-висока издръжка,  поради което няма законово основание за уважаване на иска в пълния предявен размер от 200 лв.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата следва да бъдат присъдени направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 лева - изплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на РС-Мездра от 17.12.2018г., постановено по гр.дело №990/2018г., в обжалваната му част, с която предявеният иск за увеличение на издръжка е бил отхвърлен за сумата над 160 лв. месечно до поискания размер от 200 лв. месечно.

ОСЪЖДА М.-М. М.А. ***,с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейния баща и законен представител М.Ц.А. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ц.И. ***, с ЕГН ********** сумата от 300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........