Р Е Ш Е Н И Е 104

 

гр. ВРАЦА,  10.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                   отделение в

публичното заседание на  27.03.2019 г.      в състав:

 

Председател:Рената Мишонова-Хальова

    Членове:Мария Аджемова

            Иван Никифорски мл. с-я

                                    

в присъствието на:

прокурора             секретар  Веселка Николова

като разгледа докладваното  от   М. Аджемова            

      в. гр.    дело N`101  по описа за 2019   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по жалба вх. № 18217/13.12.18 г. на Ц.П.Т. ***, чрез адв. С.П. от Софийска адв. колегия, срещу решение на районен съд гр. Враца № 285/12.11.18 г. постановено по гр. дело № 2212/18 г., с което на осн. чл. 422 от ГПК и във вр. с чл. 266, ал. 1 и чл. 258 от ЗЗД, съдът е приел за установено, че жалбоподателят Т. дължи на дружеството ищец ООД "Анцер консулт" със седалище гр. Враца сумата 1 189.85 лв. представляваща незаплатено възнаграждение по сключен между страните неформален договор за строително монтажни дейности по жилищна сграда находяща се в гр. Враца, ул. ***, за които е издадена фактура № 0000000199/15.12.17 г. на обща стойност 5 856.30 лв., заедно със законната лихва върху главницата считано от 02.04.18 г. до окончателното изплащана на сумата.Със същото решение, жалбоподателя-ответник е осъден да заплати на дружеството-ищец съдебни разноски в заповедното и исковото производство.

Чрез представляващия го адвокат, въззивникът Т. заявява, че решението на първостепенния съд е изцяло неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните доказателства, при неправилна преценка на доказателствата и е необосновано. Оплакванията си въззивникът мотивира с твърдения, че неправилно районен съд приел, че той оспорва исковата претенция само по размер. Според него, той оспорвал иска както по основание, така и по размер, също по отношение единичната цена на извършените СМР работи, оспорвал и квадратурата на извършените СМР. Необосновано съдът изградил извода си за основателност на исковата претенция основно на показанията на свидетеля Н.Т., тъй като по делото нямало никакви доказателства, които да потвърждават изложеното от свидетеля. А дори и да се кредитират показанията на този свидетел, те не съдържали данни за съществените елементи на сключения между страните договор и показанията не изяснявали действителната обща воля на страните. И тъй като по делото не била изяснена докрай действителната воля на страните, което било в доказателствена тежест на дружеството-ищец, то искът следвало да бъде отхвърлен. Според жалбоподателя, районен съд неправилно тълкувал представените от ищеца няколко КСС /количествена стойностна сметка/ и неправилно приел, че доказателствената стойност на същите /КСС/ не е разколебана. По делото не било доказано, че страните са постигнали договорка по основните елементи на договора за извършване на СМР така, както са отразени в представените КСС. Дружеството ищец не успяло да докаже по категоричен и безспорен начин първоначално изнесените в исковата молба обстоятелства, а именно какво е възложено и какво е изпълнено по процесните СМР и на това основание, като недоказан искът следвало да бъде отхвърлен. Според вззивника, неправилно съдът не кредитирал като доказателство неговите саморъчни бележки във вр. с процесните СМР, в които той изразявал несъгласие с вида и количеството на СМР. Въззивникът намира, че районен съд неправилно не възприел показанията на свидетелката Т. само защото е негова съпруга и депозира показания за факти, които не са възприети пряко от нея. Според въззивника, именно показанията на свидетелката Т. следва да се ценят, за да се направят правилни изводи за обстоятелствата по делото и последиците от тях, тъй като били искрени и последователни дори за неизгодни за него факти.

На основание изложените оплаквания, жалбоподателят моли атакуваното решение да бъде отменено, като спора се реши по същество с отхвърляне изцяло на исковата претенция. Няма искане за присъждане на съдебни разноски.

Ответното дружество "Анцер Консулт" ООД гр. Враца, чрез адв. Л. В., представя отговор, в който подробно мотивира становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт, претендира съдебни разноски.

Страните нямат доказателствени искания.

След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните окръжен съд намира следното:

Постъпилата въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите пред настоящата инстанция.

Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:

По инициатива на ООД "Анцер консулт" гр. Враца пред районен съд гр. Враца се е развило заповедно производство срещу длъжника Ц.П.Т., образувано е ч. гр. д. № 1418/18 г., като на осн. чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 919/04.04.18 г. за сумата 1 856.30 лв., заедно със законната лихва върху тази суча считано от 02.04.18 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява частично неизплатени ремонтни дейности, за които е издадена фактура № 0000000199/15.12.17 г. на обща стойност 5 856.30 лв. Длъжникът е възразил в срока по чл. 414 от ГПК, след което дружеството заявител е предявило пред районен съд гр. Враца процесния установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване дължимост на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, по предявения установителен иск е образувано пред районен съд гр. Враца гр. дело № 2212/18 г. Исковата претенция е уважена за сумата 1 189.85 лв., тъй като в хода на процеса, ищецът е намалил иска до тази сума на осн. чл. 214 от ГПК, което изменение е допуснато от районен съд с протоколно определение от 30.10.18 г.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заявените от страните становища се установява от фактическа страна следното: През м. ноември 2017 г. страните сключили устен договор за извършване на СМР, конкретно топлоизолация на жилището на ответника Т. ***. Договорените СМР били извършени и приети без забележка от страна на поръчващия Т., като това се установява от показанията на неговата съпруга свидетелката В.Т. разпитана в с. з. на 30.10.18 г. Ответникът Т. превел на 07.02.18 г. на дружеството-изпълнител сумата 4 000 лв., която според него съответства на договорената цена на СМР по видове, единична цена и обем /квадратура/. Ответникът е оспорил представените от дружеството ищец с исковата молба количествено стойностни сметки за извършените СМР и фактура № 0000000199/15.12.17 г., тъй като не са приети от него, не отговорят на договореното и са съставени след извършване на СМР. Тъй като по делото не се спори по съществуването на договорно правоотношение между страните, забраната за разпит на свидетели по чл. 164, ал. 1,т. 3 от ГПК не следва да се прилага, при което за установяване постигнатите между страните договорки е разпитан в с. з. на 30.10.18 г. свидетеля Н.Т.. Той твърди, че е присъствал на разговор между управителя на дружеството ищец и ответника, в който ответникът Т. питал за цената на кв. м. на топлоизолация при 8 см. дебел стериопор. Управителя на ищеца отговорил, че цената е 28 лв. на кв. м., като в цената не се включва стуктурната мазилка и поставянето й, тъй като трябва допълнително да се уточни вида на мазилката с оглед различните цени на пазара. След няколко дни свидетелят видял работници на ищеца на работят и поставят топлоизолация на къщата на ответника. Свидетелят твърди също, че в края на м. декември 2017 г. видял, че поставянето на топлоизолацията на къщата на ответника е приключило, като е поставена и мазилка. По делото са представени няколко количествено стойности сметки /КСС/ за вида, квадратурата, единичната цена и общата стойност на извършените СМР. Първата от КСС е представена с исковата молба, втората от ответника с отговора на исковата молба, третата е представена отново от дружеството ищец и приета като доказателство в с. з. проведено на 25.09.18 г. Дружеството ищец е представило и съставена от него фактура от 15.12.17 г., в която подробно са възпроизведени данните от първата КСС, представена с исковата молба. И в трите КСС видовете на СМР са еднакви, а също и единичните цени. В представените три КСС има разлика в общата цена на СМР, което произтича от обема на СМР, тоест посочени са различни кв. метри на реализираните СМР. В последната КСС, приета от съда на 25.09.18 г., са посочени по видове извършените СМР, количество и единична цена, както и е посочена общата стойност на СМР в размер на 5 325.5 лв. Ответникът, чрез процесуалния си представител, не се е съгласил с тази КСС, но не е оспорил, че тя е изготвена последна, тоест след останалите две, в негово присъствие и след измерване на квадратурата на извършените СМР на място. В с. з. на 25.09.18 г. ответникът, чрез представляващия го адвокат, заявява, че спорът е за последния пункт от представената в това с. з. КСС и е във вр. с полагане на структурната мазилка. Според ответника, договорката с ищеца била цената на структурната мазилка да се включи в пункт 1 от КСС, тоест в цената топлоизолацията. Ответникът заявява още, че не оспорва цялостната квадратура, а само тази отбелязана в КСС за структурната мазилка. По делото е изслушана специализирана техническа експертиза, неоспорена от страните, като вещото лице И.И., след оглед на ремонтираната къща установява, вида на СМР, а също и че има несъответствие между квадратурата на  СМР посочени в третата КСС, за която е реч по-горе и тези измерени от него на място. Експерта е измерил на място 12.89 лин. м. по-малко СМР от тези посоченото в КСС, на стойност 128.90 лв.

При така установените обстоятелства по спора, от правна страна окръжен съд намира следното:

Между страните е сключен устен договор за изработка с предмет извършване топлоизолация на къщата на ответника Т. ***, който се урежда от чл. 258 и сл. от ЗЗД. По делото е установено безспорно, че дружеството изпълнител е реализирало топлоизолацията, като поръчващият ответник е приел извършеното без забележки. При това положение, според нормата на чл. 266 от ЗЗД поръчващият, ответникът Т., трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. Спорът между страните се състои в това, доколко платената от ответника сума от 4000 лв. съответства на договореното устно възнаграждение за дружеството изпълнител. По делото няма доказателства и не се твърди от страните възнаграждението да е уговорено като обща сума, при което следва да се приеме, че е то уговорено по единични цени, при което според чл. 266 от ЗЗД размерът на възнаграждението следва да се установи при приемане на работата съобразно общия обем на извършената от изпълнителя работа. В тази връзка по делото са представени три КСС /количествено стойностна сметка/ и фактура от 15.12.17 г., които доказателства съдът цени относно посочените в тях видове СМР и  единичните цени. За тези компоненти, посочените писмени доказателства съдът възприема като достоверни и отразяващи постигнатите между страните устни договорки, тъй като и в четирите документа са посочени идентични видове СМР и единични цени на същите. Следва да се има предвид и обстоятелството, че втората КСС на стр. 16 е представена от ответника, като върху нея той е нанесъл ръкописни поправки, но те не са в частта за видовете СМР и единичните цени. Съдът съобразява и заявеното от представляващата ответника адв. П. в с. з. на 25.09.18 г., че спора между страните е само за това дали полагането на структурната мазилка следва да се включи или не в цената на топлоизолацията, тоест в това си изявление ответника възприема данните отразени в представените КСС относно вида на СМР, единичните цени, като не е съгласен само относно посочено по-горе. Според окръжен съд, за да се определи възнаграждението на дружеството изпълнител, следва да се има предвид обема на извършените СМР и общата стойност на същите, така както се посочени в третата КСС на стр. 25  -  размер на 5 325.5 лв., тъй като тази КСС е съставени при измерване на място на извършените СМР и в присъствието на двете страни по спора. Успоредно с това, окръжен съд взе превдид и заключението на приетата по спора техническа експертиза, неоспорена от страните, в която компетентност и обективност няма основания да се съмнява. Експерта И. е посетил къщата на ответника и в заключението си подробно е описал извършените СМР, които съвпадат с тези посочени с КСС, за които е реч по-горе. Експерта е извършил  и измервания на място, като е констатирал, че обема на недовършените СМР е 12.89 лин. м. и че в КСС приета в с. з. на 25.09.18 г. са посочени повече от действително извършените СМР. Според експерта И. стойността на недовършените СМР от 12.89 лин. м. е 128.90 лв. При този извод на експерта И., следва общата стойност на извършените СМР посочена в КСС приета в с. з. на 25.09.18 г. в размер на 5 325 лв. да се намали със сумата 128.90 лв., при което се получава сумата 5 196.10 лв. Според окръжен съд това е дължимото на дружеството изпълнител възнаграждение за извършената топлоизолация на къщата на ответника, определена по начина посочен в нормата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. От така дължимото възнаграждение, ответникът е заплатил сумата 4 000 лв., при което остава да се дължи от него сумата 1 196.10 лв., за която сума, според окръжен съд, исковата претенция е основателна и доказана и следа да се уважи.

С оглед на изложеното по-горе окръжен съд не споделя възражението на ответника заявено във въззивната жалба, че дружеството ищец, въззиваема страна пред окръжен съд, не е доказало размера на договорените видове, единични цени и количество /квадратни и линейни метри/ СМР по топлоизолацията на къщата му в гр. Враца. Съдът намира за неоснователно и твърдението на ответника, че при сключване на процесния устен договор с управителя на дружеството изпълнител са се договорили в цената на топлоизолацията /28 лв. на кв. м./ да се включи и цената за полагане на структурна мазилка, при което възнаграждението на изпълнителя следва да се намали с цената на структурната мазилка, посочена отделно в КСС. Това твърдение е в противоречие с показанията на свидетеля Н.Т., което е присъствал на разговора между управителя на ищеца и ответника Ц.Т., в който управителя ясно е посочил, че цената за топлоизолацията е 28 лв. на кв. м., но не включва цената за структурната мазилка и поставянето й, тъй като има различни видове мазилки, съответно с различни цени и ответника трябва да си избере вид на мазилката. Възпроизведения от свидетеля разговор между страните е в съответствие с житейската логика, при което окръжен съд дава изцяло вяра на този свидетел. За постигнатите между страните договорки, окръжен съд не цени показанията на свидетелката В.Т., съпруга на ответника, тъй като, тя изрично заявява, че не е присъствала лично на разговор между съпруга си и управителя на дружеството изпълнител, а свидетелства пред съда за това, което е научила от съпруга си.

В заключение, атакуваното решение на районен съд следва да бъде потвърдено, независимо, че по изложените по-горе мотиви искът е основателен за по-голяма сума от тази присъдена от районен съд. Това е така, тъй като решението на районен съд не е обжалвано от дружеството ищец, при което на осн. чл. 271, ал. 1, изр. последно от ГПК, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.

При изхода от спора на дружеството ответник по жалба следва да се присъди сумата 500 лв. представляваща съдебни разноски /адв. хонорар/ за настоящата инстанция.

Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Враца № 825/12.11.18 г. постановено по гр. дело № 2212/18 г. на районен съд гр. Враца.

ОСЪЖДА Ц.П.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на ООД "Анцер Консулт" с ЕИК ***, със седалище гр. Враца сумата 500 лв. съдебни разноски за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател .......  Членове 1......    2........