Р Е Ш Е Н И Е №121

 

гр.ВРАЦА,19.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание на двадесети март  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                       Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

                                    Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                                     ПЕНКА Т. ПЕТРОВА

                  

при секретаря Мария Ценова,като разгледа докладваното от съдията Мирослав Досов въззивно гр.дело №119 по описа за 2019 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

              Образувано е по въззивна жалба от "ЧЕЗ Електро България" АД-гр.София,чрез юрк.Ал.В.,против решение №295/29.10.2018 год. по гр.дело №865/2018 год. на Районен съд - Бяла Слатина,с което е уважен предявен  против дружеството отрицателен установителен иск за установяване недължимост на сумата 2324.39 лева,представляваща цена на коригирано количество на измерената ел.енергия за периода от 03.03.2018 год. до 31.05.2018 год., начислена въз основа на съставен констативен протокол №3023640/31.05.2018 год.,фактурирана с данъчна фактура №0242779996/06.06.2018 год. за недвижим имот-кафе, стопанисвано от "Н.Я.Кратекс"ЕООД, находящо се в с. Галиче, обл.Враца, ул."***" № 32.

              Поддържа се във въззивната жалба,че решението на РС-Бяла Слатина е процесуално недопустимо,като постановено по нередовна искова молба и липса на местна подсъдност.Сочи се,че ищецът по делото "Н.Я.Кратекс"ЕООД е небитов клиент и по отношение на него разпоредбата на чл.113 ГПК не намира приложение,тъй като не е потребител по смисъла на същата.Ответникът пред РС- Бяла Слатина и въззивник в настоящето производство своевременно е направил възражение за местна подсъдност,излагайки своите доводи,но това възражение  неправилно не е уважено от първоинстанцинонния съд,който при съществено нарушение на процесуалните правила е посочил,че определението му във връзка подсъдността е окончателно и не подлежи на обжалване,с което е пресякъл възможността за обжалване на това определение пред ОС-Враца.

            Поддържа се във въззивната жалба,че решението на РС-Бяла Слатина е и неправилно,като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Излагат се подробни доводи и съображения.Цитира се съдебна практика по подобни казуси.Иска се решението на РС-Бяла Слатина или да бъде обезсилено като процесуално недопустимо,а делото изпратено за разглеждане от Софийски районен съд,или да бъде отменено,а искът отхвърлен изцяло.Претендират се разноски за двете инстанции.

            В срока по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемото дружество "Н.Я.Кратекс" ЕООД,ЕИК202534649, с.Галиче,Област Враца не е депозирало  писмен отговор по  въззивната жалба.Но по делото е постъпило писмено становище от адв. М.К. ***, в качеството на пълномощник на "Н.Я.Кратекс" ЕООД, с което навежда доводи за правилността на обжалвания съдебен акт и иска неговото потвърждаване. Също се претендират разноски.

            Липсва отговор и от "ЧЕЗ Разпределение България"АД-гр.София, участвало в първоинстанционното производство като трето лице - помагач на страната на ответника "ЧЕЗ Електро България"АД - гр.София.

Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са събирани.

Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.

След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – Бяла Слатина е сезиран от "Н.Я.Кратекс" ЕООД с.Галиче, област Враца,представлявано от К.Я.Б. чрез пълномощника му адв. М.К. ***, с иск за признаване за установено по отношение на "ЧЕЗ Електро България" АД- гр.София, че не дължи сумата от 2324.39 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 03.03.2018 год. до 31.05.2018 год.

В исковата молба се твърди,че "Н.Я.Кратекс" ЕООД с.Галиче, област Враца е потребител на електрическа енергия,с абонатен 7502704286, с клиентски 210037592989, на доставяна от ответното дружество ел.енергия в търговски обект, представляващ кафе, който стопанисва, находящ се в с.Галиче, ул."***" №41. Ищецът сочи, че при извършена проверка от служители на "ЧЕЗ Разпределение България"АД е констатирано неправомерно въздействие върху електромера,отчитащ потребената в имота му електроенергия.За резултата от проверката е съставен констативен протокол №3023640/31.05.2018 год., въз основа на който ответникът "ЧЕЗ Електро България" АД е извършил корекция на сметките за минал период и е издал фактура №0242779996/06.06.2018г. на стойност 2324.39 лв. с начислен ДДС.Твърди се, че на датата на проверката - 31.05.2018г. ,са дошли служители на ЧЕЗ, които са проверили електромерите, монтирани в общо табло, намиращо се на улицата. Сочи се, че таблото се охранява от СОД с камери и кой е манипулирал таблото може да бъде установено. Изтъква се още, че съставения констативен протокол не е подписван от представител на ищцовото дружество.Оспорва се извършената от ответника корекция на сметката както по отношение на периода, така и по отношение начина на определяне на размера за дължимата сума. Ищецът иска съдът да признае за установено, че не дължи посочената във фактурата сума в размер на 2324.39 лв., за периода 03.03.2018г. до 31.05.2018г., тъй като не е консумирал начислената му ел. енергия и не е въздействал неправомерно върху електромера.

Към исковата молба са представени писмени доказателства- адвокатско пълномощно; документ за платена държавна такса; уведомително писмо с изх. №1202964956/07.06.2018г.; фактура с №0242779996/06.06.2018г.  на стойност 2324.39 лв.; констативен протокол №3023640/31.05.2018 год.;справка от търговския регистър за актуално правно състояние на ищеца.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество "ЧЕЗ Електро България"АД -гр.София, чрез юрисконсулт А.В. , с който е поискано на основание чл.119,ал.3 от ГПК, вр.чл.105 вр.чл.108,ал.1 от ГПК производството по делото да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на РС-София, където е седалището на ответника, тъй като ищецът не бил се позовал на специалната подсъдност по чл.113 от ГПК в исковата молба.  Поискано е на основание чл.219, ал.1 от ГПК да бъде привлечено по делото като трето-лице помагач "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД гр. София, което да помага на ответното дружество, тъй като същото е издател на оспорените документи. 

Алтернативно, изложени са доводи за неоснователност на предявения иск.Поддържа се, че на 31.05.2018г. е извършена проверка на СТИ за обект кафе, находящ се с.Галиче, ул. "***"№43, при която е установено, че е монтирано пластмасово табло на фасадата на трафопост 10 в долната лява секция. Констатирано е, че е извършена промяна на схемата на свързване, състояща се в присъединяване на три проводника AL/R-16 мм2 към трите фазови проводника, захранващи електромерното табло.Същите три проводника излизат през отвор на стената на трафопоста и са присъединени към трите жила на кабел тип СВТ-4х6 мм2, който захранва потребителя. Консумираната по този начин ел.енергия не се измерва от средството за търговско измерване и съответно не се заплаща от потребителя. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол №3023640/31.05.2018г.,като проверката е извършена в присъствието на независими свидетели - В.Д. и Г.Д.. Развиват се подробни теоретични доводи, че нормативната уредба предвижда възможност за едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период.Представени са писмени доказателства.

Съдът с определението по чл.140 от ГПК,постановено в з.з. на 21.08.2018г.  е оставил без уважение възражението на ответното дружество за прекратяване производството по настоящето дело на основание чл.105 от ГПК вр.чл.108,ал.1 от ГПК и изпращането му по подсъдност на РС-София, като неоснователно. Същото не е обжалвано от ответното дружество, макар и при липсата на изричен диспозитив за това  и е влязло в сила. Със същия съдебен акт, съда е конституирал на основание чл. 219,ал.1 от ГПК ЧЕЗ "РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД гр. София, в процедурното качество на трето лице-помагач на ответника ЧЕЗ "ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, за доказване основанието и размера на вземането срещу "Н.Я.КРАТЕКС" ЕООД.

Третото лице-помагач ЧЕЗ"РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД гр. София е  депозирало писмено становище, с което излага доводи за неоснователност на исковата претенция на ищеца и моли съдът да я отхвърли като неоснователна и недоказана.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза с вещо лице И.И.,от чието заключение е установено, че ел.таблото се намира на ул."***"в с.Галиче и е извън границите на имота на абоната. Същото е поставено на фасадата на трафопост № 10 и в него са монтирани общо 6 бр. електромери, като електромерът на ищцовото дружество е трифазен. Експертът е посочил, че от описаното в КП става ясно, че има един кабел, който излиза от таблото на трафопоста и захранва електромерното табло, което е на фасадата на трафопоста от външната страна и има много кабели, които излизат от електромерното табло и отиват при много абонати, те са в сноп.Направена е директна връзка между захранващия електромерното табло кабел и кабела, който излиза от него и захранва обекта на ищцовото дружество. По този начин през тази връзка минава консумация на ел. енергия, която не минава през електромера на абоната и не се отчита. В заключението е посочено,че преизчисляването на сметката правилно е извършено по чл.48, ал.1, т.1, б."б"ПИКЕЕ.

Събрани са и гласни доказателства. Разпитан е св. А.Б. - служител на "ЧЕЗ Разпределение България"АД. Свидетелят сочи, че на 31.05.2018г. около обяд служители на ЧЕЗ провели масови проверки по трафопостовете поради загуба на ел.енергия, съвместно с екип на полицията и охранители, охраняващи ел.таблата в село Галиче. При проверка на един от трафопостовете установили, че е извършена промяна в схемата на свързване, състояща се в присъединяване на три алуминиеви проводника  към трите захранващи фазови проводника за ел. таблото. Свидетелят посочва,че установили, че тези три проводника са със сечение 16 кв.мм. и преминават през отвор на стената на трафопоста, а в другия си край тези проводници са присъединени към друг кабел тип СВТ- 4х6 кв.мм. Според св.Б. открития проводник отивал в джамията, която се намира в близост до трафопоста на отсрещната страна на улицата. Проверили адреса на джамията и констатирали, че не е имало партида за този обект. Направили оглед и установили, че има проводник, който отива от джамията в съседна къща. Свидетелят сочи, че по адреса проверили за фабричния номер на електромера и установили, че обектът е кафене, което е пристроено към къщата. Свидетелят Б. посочва, че в самия електромер имало скъсана пломба на таблото, а останалите пломби били здрави. Той и колегите му потърсили собственика на заведението,на място в кафето, но то не работело. Потърсили го и в къщата, но никой не се появил, дори и до края на проверката. Свидетелят установява, че органите на полицията били съвместно с проверяващите, като им показали нарушението и съставили на място КП, който се подписал от представител на полицията, свидетелите от федерацията за защита на потребителите и актосъставителите. Свидетелят твърди, че той е  написал изцяло КП и се подписал в него под № 2.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не се спори, че са в облигационно правоотношение, по силата на което ищеца е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия и дължи заплащане на стойността на потребената такава от негова страна. Основният спорен момент се свежда до това дали в полза на ответното дружество, в качеството му на краен снабдител с електрическа енергия, съществува право едностранно да извършва корекции в сметките на клиента си за изминал период и при какви условия.

За да бъде даден отговор на спорния въпрос следва да се изходи от  нормативната уредба, регулираща отношенията между страните в периода на извършване на проверката на СТИ и извършването на едностранната корекция на дължимите суми за потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия.

В подкрепа на твърденията си, че в релевантния период е допустима корекция на сметката на потребителя за минал период, въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ и чл.51 от ПИКЕЕ,приети от ДКЕВР на 14.10.2013 год.,отменени към момента на проверката и към настоящия момент с решение на ВАС № 1500/2017г., публ.Д.В..бр.15/14.02.2017г.,с изключение на чл.48-чл.51 вкл./понастоящем също отменени/. Това е и посоченото във фактурата основание за извършване преизчисление на дължимата сума за потребената електроенергия за процесния период.

Посочената разпоредба на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в  правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговски измерване. Така формулирана ,законовата разпоредба според настоящия състав съдържа единствено делегация за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност за корекционна процедура, но не урежда условията, при които може да бъде извършена корекцията.

              В разпоредбата на чл.98а ал.2 т.6 от ЗЕ се предвижда, че част от задължителното съдържание на публично известните общи условия за продажба на електрическа енергия е посочване на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.Настоящият съдебен състав намира, че и тази законова разпоредба сама по себе си не регламентира право на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на потребена електрическа енергия за минал период, тъй като същата е изрична само по отношение задължителното съдържание на публично известните общи условия, а в частта относно възможността и реда за извършване на корекция е  препращаща към чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, по отношение на която вече се посочи, че в тази насока има само делегиращ характер и сама по себе си не регламентира право на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на потребена електрическа енергия за минал период.

                   С разпоредбите на чл. 83 ал. 1 т. 6 и чл. 83 ал. 2 изр. 2 от ЗЕ ,редакция след ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., законът възлага на ДКЕВР правомощието да приеме нов особен подзаконов нормативен акт, а именно – правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

                   В изпълнение на новата разпоредба на чл. 83 ал. 1 т. 6, във вр. с ал. 2, изр. 2 от ЗЕ /редакция д.в.бр.54/2012г./, ДКЕВР е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г., в раздел ІХ /чл. 47-51/ от които, вече са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, т.е. – регламентирани са т.нар "корекции на сметки на потребители" в случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.Тези ПИКЕЕ, са влезли в сила на 16.11.2013 г. Но с Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. петчленен състав на ВАС на Р България е отменил ПИКЕЕ, обн. ДВ. бр. 98/12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт/понастоящем също отменени/.

                   За да възникне правото на въззивното дружество да коригира сметката на абоната за минал период от време, следва да са налице предпоставките, визирани в чл. 48 от ПИКЕЕ. Според чл. 48 ал. 2 от тях, когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията на чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията. Изготвените констативни протоколи са частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила сами по себе си.

По отношение на процесния период от 03.03.2018г. до 31.05.2018 г.е действал ЗЕ с измененията и допълненията, извършени със ЗИДЗЕ, обнародвани в ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012г. В чл. 47-51 ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена такава,които случаи като цяло се свеждат до две групи – 1/ на констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и 2/ на неизмерване при субективно въздействие върху измервателната система.

Въведената обективна отговорност на потребителя е посочена като изключение от общото правило при договорната отговорност за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди. Корекция се допуска при липса на средство за търговско измерване или при установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване /СТИ/ със заложените нормативи /при отчитане на грешки извън допустимите/.

Втората група случаи обхваща тези, при които при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия,каквото се поддържа в конкретния случай от въззивника и за каквото са налице данни в съставения констативен протокол.

Периодът, за който е извършена едностранната корекция на сметката на въззиваемия, е след измененията на чл.98а от ЗЕ /ДВ бр.54/2012 г./ и след приемане на ПИКЕЕ, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. За периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. След отмяната му съгласно чл. 195 ал. 2 АПК, правните последици от отменения акт се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието занапред на решението на петчленния състав на ВАС, при  извършената на 31.05.2018 г. проверка на средството за търговско измерване, ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./ не съставляват приложим материален закон, уреждащ методиката за едностранна корекция на сметката на въззиваемия.

Въз основа решението на административния съд се преустановява занапред действието на отменените правни норми поради отричане на юридическата им сила. В конкретния случай, към момента на съставяне на констативния протокол и предложението за корекция, ПИКЕЕ, в частта относно процедурата по чл. 47, не са действали, поради което към 31.05.2018г. не е имало действаща уредба, която да предвижда правила за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.

              Съдебната практика напоследък възприема, че е допустима едностранната корекцията на оператора за периода след 16.11.2013 г., но при наличието на три предпоставки:

1/предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка;  2/наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия и 3/спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване.

 В случая не е изпълнена втората предпоставка за ангажиране на отговорността на въззиваемия ,според сочената практика. Както беше посочено по – горе, към момента на извършване на проверката не са били налице действащи и приложими правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. Не е била изпълнена законовата делегация в чл. 83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане на такъв ред. След отмяната на действащите ПИКЕЕ приложение намира отменената с тях уредба, но същата не  съдържа правила за установяване на неточно измерената електрическа енергия, които да отговарят на тълкувателното правило, изведено от решенията на ВКС, в какъвто смисъл е и практиката, предхождаща изменението на ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ от 16.11.2013г.

В жалбата са наведени доводи, че решението на РС-Бяла Слатина е процесуално недопустимо,като постановено по нередовна искова молба и липса на местна подсъдност.Сочи се,че ищецът по делото "Н.Я.Кратекс"ЕООД е небитов клиент и по отношение на него разпоредбата на чл.113 ГПК не намира приложение,тъй като не е потребител по смисъла на същата. Въпросът за съдържанието на понятието „иск на потребител” и предпоставките за избор на местната подсъдност по чл. 113 ГПК са разрешени с константна и единна задължителна съдебна практика на ВКС/определение №474/05.08.2009г. по ч.т.дело №361/2009г. ВКС,Второ търг.отделение; определение №268/09.04.2010г. по ч.т.дело №148/2010г. ВКС,Второ търг.отделение;/, според която изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон – в случая ЗЕ.Приложимостта на чл. 113 ГПК при определяне на местната подсъдност произтича от §1, т. 41б и т. 27г от ДР на ЗЕ, съгласно които "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ, а "краен клиент" е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Т. е. за качеството потребител /именувано в закона като клиент/ е ирелевантно дали електроенергията се купува за битови или небитови нужди.

Не може да се сподели доводът на ответното дружество, че ищецът няма качеството потребител, тъй като е търговско дружество, а не физическо лице. Тази теза е несъстоятелна не само защото не намира опора в закона, а и защото противоречи на разпоредбите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД – чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 4. Видно от същите е, че купувачите на електроенергия са потребители, независимо дали купуват енергията за битови или за стопански нужди, като последните са разграничени единствено с оглед цената на електроенергията.

Като съобрази изложеното и доколкото крайните изводи на двете инстанции съвпадат,атакуваното решение следва да се потвърди. Този извод се налага за решението и в частта за разноските,които са съобразени с изхода от спора и представените доказателства за реално платени разноски.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се дължат в полза на въззиваемата страна, която е претендирала присъждане на такива в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение, като е представен договор за правна защита и съдействие и списък с разноските по чл.80 ГПК. Неоснователно се явява релевираното от въззивника възражение по  чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на същото,тъй като то е определено съгласно чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в неговия минимум.

Ето защо, в тежест на въззивника следва да му бъде възложена сумата в размер на 400 лв., представляваща платено от въззиваемия адвокатско възнаграждение за защита и представителство пред въззивната инстанция.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

                                                              Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №295/29.10.2018г.,постановено по гр. дело № 865/2018 год. по описа на РС- Бяла Слатина.

ОСЪЖДА "ЧЕЗ Електро България"АД, ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление гр.София,бул."Цариградско шосе" №159, БенчМарк Бизнес център, ДА ЗАПЛАТИ на "Н.Я.Кратекс"ЕООД- с.Галиче,област Враца, с ЕИК 202534649, със седалище с.Галиче,ул. "***" №32, представляван от К.Б., сумата от 400.00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,т.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ:1/                            2/