Р Е Ш Е Н И Е 94

 

гр. ВРАЦА,  04.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско      отделение в

публичното заседание на  20.03.2019г.     в състав:

 

Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

    Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ

            П. Т.П.

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар М.ЦЕНОВА

като разгледа докладваното  от съдията Т.Александрова              

      в.гр.     дело N` 134    по описа за 2019   год.

 

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството се развива по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 244/20.07.2018г.,постановено по гр.д.№ 1696/ 2017г. по опис на РС-Б.Слатина,състав на съда е уважил предя-веният иск по чл.124,ал.1 ГПК,като е признал за установено по отношение на ответниците Й.П.П. с ЕГН **********,Г.П.С., е ЕГН ********** и Г.Н.С., с ЕГН **********, че ищците А.В.П.,***, с ЕГН **********;С.В.П.,гр.Со-фия,с ЕГН **********; Г.Х.С.,с ЕГН **********,***;Н.И.Н.,с ЕГН **********,***;А.И.С.,с ЕГН **********,*** ; М.И.Б.,с ЕГН **********,***;Г.И.Г., с ЕГН **********,***;И. К. Й.,с ЕГН **********,***, и Т.К.Г.,с ЕГН ********** ***-всички чрез пълномощника си адв.С. *** са съсоб-ственици на поземлени имоти,находящи се в землището на с.Нивя-нин, община Борован,е ЕКАТТЕ 51559, а именно: 1/НИВА е площ от 7.303 дка, от която: 3,652 дка, втора категория и 3,651 дка категория трета,в местността „МАНОВОТО", съставляваща имот е номер № 039005 при граници: имоти е №000059, №039004, №039003 и №039006; 2/НИВА с площ от 13.327 дка,категория трета,в местността„СОВАТА",съставляваща имот с номер №078002 при гра-ници: имоти с №078024, №078023, №078022, №078003, №000166 и №078001;3/НИВА с площ от 2.302 дка, категория трета, в мест-ността „ГОРГОС", съставляваща имот с номер № 176003, при гра-ници: имоти е №000086, №176002, №0176013, №176015 и №176004 и 4/ЛОЗЕ е площ от 0,598 дка, категория ТРЕТА, в местността „ЛО-ЗЯТА", съставляващ имот с номер № 200002, при граници: имоти с №200024,№200001,№000100 и №200003,в качеството им на наследници на Х.П.К.,б. ж. на с. Нивянин Община Борован, починал на 07.01.1950 г„ съгласно Акт за смърт № 1/13.01.19750 г„съставен от Кметство Нивянин, Община Борован, придобити по силата на Решение № 32Н/ 16.06.1997г. по преписка вх.№ 353Н/ 28.01.1992г. на ПК- Борован, с което е възстановено правото на собственост върху земите на наследници на Х.П.К..

Отменил е на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение №141, том 4, per. №4093, дело № 698 от 18.09.2015г. на Г.Х. - Нотариус е per. №407 на НК, е Район на действие PC - Бяла Слатина, вписан в Службата по вписванията с Вх. Per. №4262 на 18.09.2015 г„ Акт №97, том 8, дело №1368/2015 г,

Осъдил е ответницата Г.Н.С., с ЕГН **********,*** ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху поземлени имоти, находящи се в землището на с. Нивянин, община Борован, с ЕКАТТЕ 51559, а именно: 1/НИВА с площ от 7.303 дка, от която 3,652 дка, втора категория и 3,651 дка категория трета, в местността „МАНОВОТО", съставляваща имот с номер № 039005 при граници: имоти е №000059, №039004, №039003 и №039006; 2/НИВА е площ от 13.327 дка, категория трета, в местността „СОВАТА", съставляваща имот с номер №078002 при граници: имоти с №078024, №078023, №078022, №078003, №000166 и №078001; 3/НИВА с площ от 2.302 дка, категория трета, в местността „ГОРГОС", съставляваща имот с номер № 176003, при граници: имоти с №000086, №176002, №0176013, №176015 и №176004 и 4/ЛОЗЕ с площ от 0,598 дка, категория ТРЕТА, в местността „ЛОЗЯТА", съставляващ имот с номер № 200002, при граници: имоти с №200024, №200001, №000100, и № 200003, на ищците А.В.П., с ЕГН ********** ***;С.В.П., с ЕГН **********,***; Г.Х.С., с ЕГН ********** ***; Н.И.Н., с ЕГН ********** ***; А.И.С., с ЕГН ********** ***; М.И.Б., с ЕГН ********** ***; Г.И.Г., с ЕГН ********** ***; И.К.Й., с ЕГН ********** *** и Т.К.Г., с ЕГН ********** ***-всички чрез пълномощника си адв. С. ***, на основание чл.108 от ЗС.

 На основание чл.78, ал.З от ГПК е осъдил ответниците ДА ЗАПЛАТЯТ заплатят на ищците направените от тях разноски по делото в общ размер 817.67 лв. (Осемстотин и седемнадесет лева и 67 стотинки).

Недоволни от решението са останали ответниците Й.П.П.,Г.П.С. и Г.Н.С.,***,които чрез адв.М.Г.,*** го обжалват с въззивна жалба вх. № 5575/08.08.2018г.

В жалбата се поддържа,че решението е неправилно, незаконо-съобразно,постановено в нарушение на основни принципи на ГПК и съдопроизводствените правила,като се иска неговата отмяна. Раз-виват се подробни съображения,според които районният съд прев-ратно е тълкувал,респективно преценил правомощията си вменени му с разпоредбата на чл.17,ал.2 ГПК досежно упражняването на инцидентния косвен съдебен контрол върху влезлите в законна сила административни актове.В тази връзка се поддържа,че тъй като ответниците не са участвали в процедурата по издаването и обжалването на Решение № 32Н/16.06.1997г. на ПК-с.Борован то отношение на тях не се дължи произнасяне само по отношение на валидността на административния акт,но и по неговата законо-съобразност.Цитира се съдебна практика на ВКС според която,при неучастие на лицата,на които се противопоставя влезлият в сила административен акт,"косвеният съдебен контрол върху актове на органите на поземлената собственост се осъществява в рамките на правилата на специалния закон,регламентиращи доказването на собствеността преди обобществяване на земята,при което пол-зващото се от решението на ОСЗ/ПК/ лице следва да ангажира до-казателства за установяване наличието на предпоставките за въз-становяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ,съгласно рег-ламентацията в чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ.В тази връзка се навежда,че неправилно районният съд е преценявал съдържащите се в делото декларации по чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ,които не отговаряли по съдър-жание на чл.12,ал.3 ЗСПЗЗ съгласно чл.13,ал.3 ППЗСПЗЗ в редак-цията им към 1992г.Посочва се,че според действащите към момента на подаване на заявлението пред съответната ПК на ЗСПЗЗ, наследниците на Х.К. е следвало да установят при-надлежността на възстановените им по решение на съответната ПК земеделска земя към неговия патримониум.Заключава се,че тъй като те на сторили това е оборена материалната доказателствена сила на решението,на което основават правата си.

Отделно от това се поддържа и наличие на изтекла в полза на наследодателя на ответниците П.Т. придобивна давност по смисъла на чл.79,ал.1 ЗС.В тази връзка ответниците се позовават на данните по делото,според които протоколът за въвод във вла-дение на земеделските земи,възстановена собственост на наслед-ници на Х.К. по преписка № 353Н/28.10.1992г. от 05.11.1997г.е бил подписан от него,при което е установена на-чалната дата на установяване на владение върху земите от не-гова страна и в тази връзка не било проведено обратно доказ-ване, че този въвод е полза на наследниците на Х.К..По този начин не била оборена презумпцията на чл.69 ЗС,според която се предполага,че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си,т.е.притежава качеството на владелец.Позовават се на показанията на разпитаните свидетели относно начина на стопанисване на земеделските земи и отдаването им под аренда, съответно получаване на рентните вноски от техния наследо-дател,като поддържат,че съгласно установените от тях периоди, безспорно наследодателят им ги е придобил при наличие на изтекла в тяхна полза 10 годишна придобивна давност.

Развиват доводи и за приложение на кратката 5 годишна дав-ност при приложимост на разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ,ако се приеме,че административният акт,с който е възстановена собст-веността по ЗСПЗЗ е нищожен.Цитира се съответна съдебна прак-тика на ВКС.

По делото е налична и частна въззивна жалба против опреде-ление № 609/05.11.2018г. постановено по делото,с което е била оставена без уважение молбата на ответниците за изменение на решението по чл.248 ГПК, в частта му за присъдените разноски. Поддържа се,че определението е неправилно,тъй като районният съд е основал мотивите си за изчисление на следващите се на ищците разноски въз основа на представения списък по чл.80 ГПК и документи за извършени плащания.Сочи се,че тълкуването на разпоредбата на чл.78 ГПК не дава основание да се приеме,че като разноски не следва да се считат  заплатените от ищеца разходи относими към допустимостта и редовността на исковата молба. Изтъква се съдебна практика на ЕКПЧОС,според която се приема,че "правилата за разноските следва да избягват нала-гането на прекомерен товар върху страните".В тази връзка се позовават на разпоредбата на чл.71,ал.1 ГПК,определяща какво следва да се  включва в понятието разноски в гражданското про-изводство.Иска се отмяна на определението и уважаване на мол-бата за изменение на решението в частта му за разноските.

Жалбите се поддържат от процесуалния представител на въз-зивниците в лицето на адв.М.Г.,***,която развива до-води в тяхна подкрепа.

В срока за отговор по чл.263,ал.1 ГПК,въззиваемите чрез адв. С.Ч.,***,дават такъв,в който развиват подробни до-води и съображения,че изложените във въззивната жалба основания за отмяна на обжалваното решени са несъстоятелни и не намират опора в събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени в пълнота от районния съд,който е направил правилни и съответстващи на материалния закон правни изводи.Иска се пот-върждаване на решението.

В срока за отговор по чл.276,ал.1 ГПК е даден писмен отговор и на подадената частна жалба против определението на районния съд относимо към присъдените разноски,като се поддържа,че то е правилно и законосъобразно.

Въззиваемите чрез процесуалният си представител адв.С.Ч.,АК-Плевен,поддържат отговорите,като развиват доводи в тяхна подкрепа.

Страните в изразените позиции,не са направили доказателст-вени искания.

Окръжният съд,след като съобрази становищата на защитата на страните в хода на разглеждане на жалбите,взе предвид събраните по делото доказателства,които обсъди от своя страна поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна приема следното:Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК, отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК,произхожда от страни с необходимата легитимация и правен интерес,насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите,което я прави процасуално допустима.

Решението,нейн предмет е валидно,като постановено от първо-инстанционен съд с вменени му правораздавателни функции по граждански дела и допустимо,като произнесено по допустими ис-кови претенции.

Същото е правилно,по направените правни изводи за основа-телност на предявените обективно и субективно съединени искове, при следните съображения:

Районен съд гр.Б.Слатина е сезиран с искова молба от А.В.П., С.В.П., Г.Х. С., Н.И.Н., А.И.С.,  М.И.Б., Г.И.Г., И. К. Й. и Т.К.Г.-всички чрез пълно-мощника си адв.С. *** ПРОТИВ Й. П.П.,Г.П.С. и Г.Н.С.,с която се иска съдът да издаде решение по силата на което да признае за установено по отношение ответниците, че по-землени имоти, находящи се в землището на с. Нивянин, община Борован, с ЕКАТТЕ 51559, а именно:

1/НИВА с площ от 7.303 дка, от която 3,652 дка, втора категория и 3,651 дка категория трета, в местността „МАНОВОТО", със-тавляваща имот с номер № 039005;2/НИВА с площ от 13.327 дка, категория трета, в местността „СОВАТА", съставляваща имот с номер №078002;3/НИВА с площ от 2.302 дка, категория трета, в мест-ността „ГОРГОС", съставляваща имот с номер № 176003;4/ЛОЗЕ с площ от 0,598 дка, категория ТРЕТА, в местността „ЛОЗЯТА", със-тавляващ имот с номер № 200002, са собственост на ищците, в ка-чеството им на наследници на Х.П.К., б. ж. на е. Нивянин, Община Борован ,представляващи възстановена с Реше-ние № 32Н/16.06.1997г. по преписка вх.№ 353Н/28.01.1992г. на ПК-Борован собственост на земеделски земи по ЗСПЗЗ.

На основание чл.537,ал.2 ГПК е поискана отмяната на Нота-риален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наслед-ство и давност №141,том 4,peг. №4093, дело №698 от 18.09.2015г. на Г.Х. - Нотариус с per. №407 на НК, с Район на действие PC - Бяла Слатина, вписан в Службата по вписванията с вх.рег. № 4262 на 18.09.2015 г., Акт №97, том 8, дело № 1368/2015 г.

Ищците са поискали и да се приеме за установено, че Но-тариален акт за дарение на недвижим имот № 42, том 4, peг. № 4094, н.дело № 699/18.09.2015 г. на Г.Х.-Нотариус с peг. №407 на НК, с Район на действие PC - Бяла Слатина, впи-сан в Службата по вписванията с вх. рег.№ 4263 на 18.09.2015 г., Акт № 98, том 8, н.дело № 1369/2015 г., не е породил права и задължения между страните и тази сделка няма транслативно-вещен ефект относно правото на собственост по отношение на посочените в него земеделски имоти,като в тази част,с опреде-ление от 26.02.2018г.,влязло в законна сила,районният съд е прекратил производството поради недопустимост.

С горните искове е съединен  иск по чл.108 ЗС против от-ветницата Г.Н.С.,като е поискано послед-ната да отстъпи собствеността и предаде владението на ищците в качеството им на наследниците на Х.П.К. б. ж. на с.Нивянин,Община Борован върху спорните поземлени имоти.     Ангажират писмени и гласни доказателства,относими към твърденията им за наследствено правоприемство,видно от пред-ставените удостоверения за наследници,респективно правата им на възстановена собственост по реда на ЗСПЗЗ,установени с Решение № 32Н/16.06.1907г.на ПК-с.Борован,издадено по зем.преписка № 353Н/28.01.1992г. на ПК-Борован,съответни скици; договор за аренда от 18.04.2013г. за отдаване на спорните земи под аренда от един от наследниците-ищци.

Правната квалификация на така заявените искови претенции правилно е определена от районния съд като такива съответно по чл.124,ал.1 от ГПК,чл.537,ал.2 от ГПК и чл.108 от ЗС.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответниците Й.П.П., Г.П.С. и Г.Н.С., чрез пълномощника си адв.М.Г. от ВрАК са депозирали писмен отговор, с който оспорват исковете като неоснователни и недоказани.

Оспорват Решение № 32Н/16.06.1997г. на ПК-Борован, липсвали скици на имотите,при което същото не е породило своето правно действие. Освен това правят възражение по чл.17,ал.2 от ГПК за материална законосъобразност на горепосоченото решение на ПК-Борован, че ищците, като наследници на своя праводател не могат да се ползват от възстановената собственост върху процесините зем.земи, поради факта, че наследниците на общия наследодател следвало да поискат самостоятелно възстановяване на идеалната си част, без да може да се ползват от заявените претенции на останалите участници в общността.

Оспорват сключеният договор за аренда между ищеца Т.Г. и свидетеля Л.Ц., тъй като владението им не е отнето.

Заявяват, че ще се ползват от Протокол за въвод във владение № 34Н/05.11.1997г.,като по отношение на същия е открито произ-водство по чл.193 от ГПК в з.з. от 30.04.2018г. и в тази връзка е била допусната СГЕ относно подписа на П.Т.П. положен в графа „собственик“.(л.201 от делото),като от последната е установено,че подписът на лицето по отношение на което е из-вършен въвода е на  именно на П.Т.П.-наследодател на ответниците.С отговора са били представени писмени доказателст-ва,относими към направеното оспорване на установителния иск за собственост, предвид наведения довод за изтекла в полза на нас-ледодателя,респективно на неговите наследници 10-годишна придо-бивна давност по отношение на спорните земеделски земи,като в тази връзка ангажират и гласни доказателства.

От представено Решение № 32Н/16.06.1997г., изискано от Нота-риус Г.Х. в оригинал и в копие  от програмният продукт „Ферма“ 3 на ПК-Борован се установява,че е възстановено по реда на ЗСПЗЗ правото на собственост на наследници на Х.П.К., с план за земеразделяне, в землището на с.Нивянин, обл.Враца по преписка вх.№ 353Н/28.01.1992г. върху спорните земеделски имоти. Приложен е Протокол № 34Н/ 05.11.1997г. за въвод във владение,от който се установява,както се посочи по-горе,че той е извършен по отношение на Т.Х.П.,но оформен с подписа на лицето П.П.-наследодател на ответ-ниците.От приложена административна преписка вх.№ 353Н/ 28.01.1992г. е видно, че заявител е бил Т.Х.П. /К./- един от наследниците на Х.П.К.,като е било заявено възстановяването на 24.400 дка земи в землището на с.Нивянин, общ.Борован.(л.182 от делото).

Във връзка с оспорената материална доказателствена сила на това решение и неговата валидност е била изискана справка  от МЗХГ за състава на ПК-с.Борован,като са дадени и данни към кой момент е била закрита,като съставът й е бил посочен към момента на това закриване.

От приложения договор за аренда от 18.04.2013г. се уста-новява,че ищецът Т.Г. е сключил такъв с арендодателя Л.К.Ц. за три от земеделските имоти,съответно нива в в. "Мановото",нива в м."Совата" и нива в м."Горгос"-всички  в зем-лището на с.Нивянин,обл.Враца,с уговорен период на действие 01.10.2013г. до 01.10.2033г.,който е бил прекратен по взаимно съгласие на 25.11.2015г.

За два от земеделските имоти-нива в м."Мановото" и нива в м."Совата" е представен и договор за аренда,сключен на 28.10.2015г. между ответницата Г. Н.С. и арендода-теля ЕТ "П.-Ц.П.Ц.",за срок от 6 стопански години,считано от 01.10.2015г. до 01.10.2021г.

В насока за данни за предоставяне на земеделските земи,без лозето, под аренда,съответно извършени арендни рентни вноски в полза на наследодателя на ответниците е представената служебна бележка № 01/13.02.2018г. произтичаща от ЕТ "П.-Ц.П.Ц." относими към периода от 2004г. до 2009г., включи-телно /л.98-ми/.

От представеното писмо изх.№ 829/15.03.2018г на ОбС "Земеде-лие" Б.Слатина се установява,че за стопанската 2011/2012г.  имот с номер № 039005/нива с площ от 7.303 дка/ попада в маси-вите за ползване на ЕТ „П.- Ц.П.“ по споразумение между съсобствениците на зем.земи, имот с номер № 0780022/нива с площ от 13.327 дка/ попада в т.нар.“бели петна“, а имот № 176003-не участва в масивите за ползване.

За стопанската 2012/2013г. за имоти № 039005, № 0780022 и № 176003 не имало подадени декларации по чл.69 от ППЗСПЗЗ, като първите два имоти попадат в т.нар.“бели петна“ а последният имот не участва в масивите за ползване. За предходните години ОбС“3“-Б.Слатина не е разполагала с информация за ползването на горепосочените зем.имоти.(л.165 от делото).

От приложено пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 105/09.10.2000г. подписано от Т.Х.П. се уста-новява,че приживе същият е упълномощил П.Т.П. с права да подписва, сключва договори и разполага със собствената му земеделска земя, находяща се в землището на с.Нивянин, без да я продава.(л.163 от делото).

От приложено заверено копие от нотариално дело № 698/ 18.09.2015г. е видно, че е издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание чл. 587,ал.2 от ТПК за собственост на недвижим имот придобит по наследство и давност №141, том 4, per. №4093, дело № 698 от 18.09.2015г. на Г.Х. - Нотариус с peг. №407 на НК, с Район на действие PC - Бяла Слатина, вписан в Службата по вписванията с Вх. Peг. №4262 на 18.09.2015 г., Акт №97, том 8, дело №1368/2015 г./л.113-151 от делото/,с който ответниците Й.П.П. и Г.П.С. са признати за собственици на спорните поземлени имоти придобити по наследство и давностно владение. Като свидетели в нотариалното производство са участвали Л.С.И., Д.И.И. и С.Л.И., които установили,че процесните зем.имоти били собственост на Х.П.К.. В периода от 1997г. до 2000г. земите били владени самостоятелно от неговият син Т.Х.П., починал през 2000г. След неговата смърт братовчедът му П.Т.П. установил самостоятелно владение върху имотите и от 2004г. в продължение на 15 години ги отдавал под наем от свое име и за своя сметка в кооперации, като получавал наема /рентата/ за тях. Свидетелите са заявили,че не им е известно  други лица да са имали претенции относно имотите.

В нотариалното дело е приложено у-ние изх.№ 100/19.03.2002г. изд.от Кметство с.Нивянин, обл.Враца за наследници на Х.П.К., в което като единствен негов наследник и син е бил вписан Т.Х.П../л.150 /

Свидетелят Л.Ц.,посочен от ищците, установява, че познава Г.С., като съпруга на негов първи братов-чед и А.С., като една от наследниците на Х.К..През 2013г. свидетелят Ц. в качеството му на арен-датор сключил договор за аренда за всички земи с лицето Т./един от ищците/ и ги е обработвал до 2015г. За стопанската 2013/2014г.изплатил цялата рента на Т. за всички зем.земи, като му занесъл лично рентата в гр.Враца и той му подписал РКО за сумата от 600.00 лв. За стопанската 2015/2016г. изплатил рентата на Г.С., тъй като през есента на 2015г. тя му предоставила нотариален акт за собственост на всички земи.

Преди 2013г.,освен посочения аренден договор, свидетелят Ц. установява, че  не е обработвал спорните зем. земи, нито пък че те са му били разпределяни със споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ.Не знае преди сключването на арендния договор през 2013г.,кой ги е обработвал и стопанисвал.

Ц. установява и, че през 2015г. Т. заедно с Г. и С. отишъл при него и му заявил, че желае прекратяване на арендния договор по взаимно съгласие и същият е бил прекратен.

Ответницата Г.С. не е имала сключен аренден договор през 2015 г. с Ц., но той й е изплатил рентата, тъй като стопанската година била започнала и земята била заявена по чл. 37в от ЗСПЗЗ.

За стопанските 2013, 2014г. и 2015г.св. Ц. е подавал декларациите, като арендатор в ОбС”3”-Б.Слатина за ползване на имотите за разпределение по чл.37в от ЗСПЗЗ, но не му е извест-но дали наследниците на Х.К. са подавали декларации по чл. 69 от ППЗСПЗЗ в ОбС”3”-Б.Слатина.

Свидетелката Г.М.,посочена от ответниците устано-вява, че е познавала П.Т. и Т.К., тъй като са от едно село. Работила е в кооперация „Спасение 93” с.Нивянин в периода от 1994г. до 2005г., като „касиер-счетоводител”. От създаването на кооперацията през 1993г. П.Т. внесъл около 20.000 дка земи с решението и скиците издадени от ПК, като получавал лично рентата в натура(зърно и олио).

До 2000г. земите са обработвани от кооперацията, като никой от наследниците на Т.К. не ги е търсил и не е имало спорове за тях.

След 2000г.на св.М. не е известно кой е обработвал наследствените земи на Х.К..

Пред св. М., П.Т. не е съобщавал, че тези земи са наследствени от Х.К., като  не й е известно и дали П.Т. е имал възстановени собствени земи на негово име.

Свидетелят И.Д.,посочен от ответниците установява, че бил кмет на с.Нивянин в периода от 1988г. до 1995г. и в пе-риода от 1999г. до 2007г.

Познавал е лично П.Т. и Т.К., тъй като са от едно село и е имал контакти с тях. Двамата били съседи и имали добри взаимоотношения, като П.Т. се е грижил за Т.П..

През 1992г. след ликвидацията на бившето ТКЗС били изградени три земеделски кооперации и три частни сдружения.

Т.К. имал приблизително около 20.000 дка наслед-ствени зем.земи в с.Нивянин от баща му Х.К., които той лично не е обработвал, тъй като физически не бил в състоя-ние са ги обработва, поради напреднала възраст, а били дадени в кооперация.

П.Т. също имал земи, но св.Д. не знае тяхното количество.

През 2005г., след разтрогването на кооперациите, зем.земи в землището на с.Нивянин били обработвани от арендатори.

Свидетелят не знае кой арендатор е обработвал 20.000 дка земя на Т.К., респективно кой е получавал рентата за тях.

В качеството му на кмет никой от наследниците на Т.К. не е идвал да си потърси земите, както и от други хора не е чул някой да има претенции към тези земи. От наслед-ниците на Т.К., никой не живее на територията на с.Нивянин.

Т.К. по документи имал лозе около половин декар в м.“Могилата“ в землището на с.Нивянин, като приживе го обра-ботвал П.Т. П., а Т.П. ходил с него и му е помагал.

На свидетеля Д. е било известно, че Т.К. има две сестри-П. и Й., но никоя от тях или техни наследници не бил идвал при него в качеството му на кмет  да търси каквито и да било документи свързани със земеделски земи.

След смъртта на Т.К., П.Т. не е споменавал пред св.Д., че цялото имущество на Т.К. вече е негово, включително и земите.

При така установената фактическа обстановка,районният съд, извършвайки анализ и съпоставка на доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност,отчитайки направените от страните оспор-вания и възражения, е заключил,че предявените искове са осно-вателни и доказани, и ги е уважил.

Както се посочи по-горе,въззивната инстанция, споделя напра-вените правни изводи и заключения от страна на районния съд, като ги счита за правилни и съобразени с приложимия материалния закон, при следните съображения:

Безспорно,при наличието на направено извънсъдебно оспорване на правото на собственост на ищците върху земеделските земи, предмет на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,видно от снабдя-ването на първите две ответници с нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение,за наличието на който ищцата А.С. узнала през юни 2017г.,посещавайки ОС "Земеделие" гр.Б.Слатина,за ищците, съобразно приетата съдебна практика на ВКС,цитирана и от районния съд е налице правен интерес от предявяването на установителния иск по чл.124,ал.1 ГПК ,с цел установяване и доказване на техните собственически права.

Установено е,че те основават тези свои права в качеството си на законни наследници на Х.П.К.,б.ж. на с.Ни-вянин,обл.Враца,починал на 07.01.1950г.

Безспорно съгласно разпоредбата на чл.91а от ЗН, възста-новените с Решение № 32Н/16.06.1997Г.,с план за земеразделяне, по преписка № 353Н/08.09.1992г.на ПК-Борован,обл.Враца, обра-зувана по заявление на наследника Т.П.,реституираните земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, представляват "новооткрито наследство" и влизат в наследствената маса останала след не-говата смърт.

Безспорно,съгласно приетото в ТР № 1 по т.д.№11/1997г. на ОСГК на ВКС и съдебната практика на ВКС,цитирана и от районния съд,това решение издадено по реда на чл.27 от ППЗСПЗЗ е влязло в законна сила и ведно с придружаващите го скици има консти-туивно действие,доколкото с него е възникнало правното качество на обекта на собствеността-индивидуализация,определени граници на земеделските имоти,възстановени в нови реални граници с план за земеразделяне,а съгласно разпоредбата на чл.14,ал.1 от ЗСПЗЗ,освен в случаите на чл.10,ал.7,удостоверява и правото на собственост,и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху тях.

Отчитайки това и разглеждайки направеното възражение от ответниците за провеждане на инцидентен съдебен контрол на ос-нование чл.17,ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК на неговата материална доказателствена сила,районният съд,съобразявайки събраните до-казателства за състава на комисията,която го е постановила, държейки сметка за приложимите текстове от действащите към момента на постановяването му нормативни такива на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ,е приел,че то е постановено от законен състав на съот-ветната действаща към времето на вземането му поземлена ко-мисия,взето е в съответствие с действащите нормативни разпо-редби/чл.12,ал.3 от ЗСПЗЗ,действаща към постановяване на рести-туционното решение/доказващи правото на собственост на наследо-дателя на ищците чрез съдържащите се в преписката декларации и конкретност на декларацията от 20.04.1993г./описана в придружи-телното писмо на ОбС."Земеделие" Б.Слатина от 28.03.2018г.-вж. л.181-ви от делото/.Приел е въз основа на горното,че ищците са доказали правото на собственост на своя наследодател върху рес-титуираните земеделски имоти,при което по силата на наследст-веното правоприемство,съответно установяват успешно своите соб-ственически права.

Приел е,че районният съд,тълкувайки разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК,с оглед направеното оспорване може да се произнесе само по валидността на атакувания влязъл в сила административен акт,но не и по неговата законосъобразност,тъй като е налице за-конова забрана.

Последният извод е неправилен,тъй като в конкретния случай, в срока по чл.131 ГПК, ответниците в качеството им на трети лица на които се противопоставя влязъл в сила административен акт,постановен в административна процедура,в която те не са взели участие,са направили възражение относимо към материалната доказателствена сила на реституционното решение,от което ищците черпят реституционните си права,при което на основание чл.17, ал.1,изр.2-ро ГПК,съдът дължи поисканото инцидентно произнасяне и по законосъобразността на този акт.

Отчитайки това, в тази връзка следва да се обсъдят доводите наведени от ответниците за липса на материална доказателствена сила на реституционното решение на поземлената комисия,а той е един и е в смисъл ,че заявлението подадено пред съответния ком-петентен орган произтича от един от наследниците на общия нас-ледодател Х.К.-Т.Х.П.,при което, след като останалите такива не са заявили своите права, не може да ги ползва и от тук съответно ищците не са установили реститу-ционните си права.

Отговор на този въпрос е даден в обжалваното решение,като правилно и в съответствие с трайната и непротиворечива практика на ВКС е прието,че заявлението подадено от един от наследни-ците,ползва всички останали,като собствеността се възстановява общо в полза на всички установени такива.

Що се отнася до останалите развити съображения относими към материалната незаконосъобразност на реституционното решение ,те не следва да се обсъждат,тъй като се явяват наведени при нали-чие на преклузия по смисъла на чл.133 ГПК.

Всички доводи относими към липса на представени доказа-телства,установяващи правото на собственост на наследодателя на ищците в съответствие с разпоредбата на чл.12,ал.2 от ЗСПЗЗ, респективно пороците на съдържащата се в административната преписка декларация по чл.12,ал.3 ЗСПЗЗ,при което във въззив-ната жалба се поддържа,че ищците не са установили твърдяното право на собственост по отношение на спорните земеделски земи, не следва да бъдат зачетени,тъй като за първи път са били зая-вени в писмената защита на ответниците,след приключване на уст-ните състезания,въпреки че при приемане и прилагане на админи-стративната земеделска  преписка и проведените след това съдеб-ни заседания,защитата на ответниците е могла да направи съот-ветните оспорвания,но тъй като това не е сторено, към настоящия момент те се явяват преклудирани.Да се приеме обратното би оз-начавало да се накърни правото на защита на ищците,които при своевременност на направените възражения биха могли да анга-жират и съответни доказателства.

 Разпоредбата на чл.133 ГПК изрично посочва, че в рамките на срока за отговор по чл.131 ГПК, ответникът трябва да направи всички свои фактически възражения срещу иска,т.е да се позове на правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти.Ако в този срок не се направят съответните възражения в тяхната конк-ретика се приема,че е налице преклузия.

В решение № 244/15.05-.2010г. постановено по гр.д.№60/2009г. на ВКС,ІІ-ро г.о. се приема,че само при направено оспорва пол-зващото се от решението на ОСЗ/ПК/ лице следва да ангажира до-казателства за установяване наличието на предпоставките за въз-становяване на собствеността,тъй като в този случай наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ се включва в предмета на доказване и то само по отношение на онези предпоставки,липсата на които засяга правото.  

Приема се още и,че при спор за принадлежността на правото на собственост върху имот,възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение на ОСЗ/ПК/ съдът  е длъжен да осъществи косвен съдебен контрол за наличието на предпоставките за възстановяване на собстве-ността,т.е. за правното действие на това решение само при нап-равено от ответниците по предявения иск оспорване и само в рамките на това оспорване.

В случая,съобразявайки постановките в посоченото решение, правата на наследодателя на предявилите иска лица върху спор-ните имоти, предмет на това разглеждане, собствеността върху които е възстановена по реда на ЗСПЗЗ са били оспорени,но това е направено едва след приключване на устните състезания,като се развиват такива доводи и във въззивната жалба,но това,както се посочи, е извършено при условията на преклузия.

Съдът, извършвайки проверка за наличие на материално-правна незаконосъобразност на решението за възстановяване на собстве-ността по ЗСПЗЗ е длъжен да я извърши в рамките на наведените своевременно и при липса на преклузия възражения,като не може служебно да я разширява като изследва наличието на материално-правните предпоставки за реституция.В тази смисъл е Решение № 466/14.01.2011г. на ВКС по гр.д.№ 748/2009г. на ІІ г.посочено от защитата на ищците.

Отделно това,съгласно приетото в ТР № 1/1997г. на ОСГК на ВКС решенията на поземлените комисии за въстановяване правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или въз-становими стари реални граници или в нови граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие и легитимират право-имащите като собственици на възстановените имоти.По предявен ревандикационен иск защитата на ответника може да се изрази с оспорване правата на ищеца,с основание,даващо му право да държи имота.Когато ищецът се легитимира като собственик с решение за възстановяване на имоти по ЗСПЗЗ ответникът може да оспори валидността на решението на поземлената комисия или наличието на предпоставките за възстановяване,като  следва да изчерпи те-зи свои възражения в същото производство и в срока по чл.133 ГПК,тъй като в противен случай те се преклудират.В тази смисъл е Решение № 338/06.11.2012г. по гр.д.№ 963/2011г. на І г.о. на ВКС посочено от защитата на ищците.

Горното не засяга задължението на съда във връзка с нап-равеното възражение,в рамките на наведените от ответниците доводи и извърши косвен инцидентен съдебен контрол по отношение на валидността на реституционното решение,но както се посочи по-горе ,районният съд в съответствие с това е изложил подробни мотиви,като е съобразил представените пред него писмени доказа-телства и оригинала на решение № 32Н/16.06.1997г. на ПК-Бо-рован,включително и писмото на МЗХГ,относимо към състава на поземлената комисия на с.Борован,но към датата на нейното зак-риване,а не към датата на постановяването на решението,които мотиви въззивната инстанция споделя изцяло.

Установено е в хода на направеното оспорване на валидността и събраните в тази връзка писмени доказателства,че решението на което се основават правата на ищците е постановено от компе-тентен орган,в законен негов състав,в рамките на неговите пра-вомощия и съгласно законовата регламентация на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, в редакциите на относимите законови текстове към датата на пос-тановяването му.

При изложените съображения,тази част от въззивната жалба е неоснователна.

Жалбата е неоснователна и в частта,в която са развити съо-бражения във връзка с направеното възражение за наличие на из-текла  в полза на наследодателя на ответниците придобивна дав-ност по отношение на спорните земеделски имоти.

Принципно развитите във въззивната жалба правни и теоретични трактовки досежно института на владението и правата на вла-делеца съответстват изцяло на приетото в правната доктрина и съдебната практика относима към този въпрос,при което са пра-вилни,при което въззивната инстанция не намира за нужно да ги приповтаря.

Действително,оплакването,че районният съд е допуснал грешка, като е разгледал възражението за придобивна давност ,в хипотеза на владеещият съсобственик,спрямо невладещият такъв по отно-шение на съсобствен имот, е основателно.

Това налага въззивната инстанция да изложи самостоятелни мотиви по отношение на повдигнатия въпрос,дали в полза на нас-ледодателя на ответниците към датата на предявяване на искове-те, в негова полза е изтекла 10-годишна придобивна давност.

За да поддържат това си основание за собственически права върху спорните имоти,ответниците чрез писмената си защита и изложеното във въззивната жалба в съответната й част,се по-зовават на установеното по безспорен начин,че именно техният наследодател е подписал протокола за въвод във владение на имотите към дата 05.11.1997г.,позовавайки се на заключението на изслушаната и приета специализирана експертиза и в тази връзка се поддържа,че е било установено началото на установеното  от него владение върху спорните имоти.Позовават се също така на събраните гласни доказателства-показанията на свидетелите Мари-нова и Д.,частично тези на св.Ц.,на последния каса-телно начина на обработката на земеделските земи.Позовават се също така и на представената служебна бележка на ЕТ "П.-Ц.П." гр.София,съдържаща се на л.98 от делото.

Отчитайки горното,въззивната инстанция,преценявайки от своя страна доказателствата,на които се основава твърдяното от от-ветниците право,счита че не е осъществен състава нито на чл.68 ЗС,нито този на чл.79,ал.1 ЗС.

Нито свидетелката М.,нито свидетелят Д. уста-новяват по безспорен и категоричен начин наличието на осъ-ществено постоянно,явно /не по скрит начин/,несмущавано устано-вено повече от 10 години владение за себе си от страна на нас-ледодателя на ответниците П.Т..Посочените свидетели по никакъв начин не установяват,че докато е бил жив Т.П.-един от преките наследници на общия на ищците наследодател Х.К.,подал заявлението за реституция пред ПК, П.Т.,е демонстрирал,че внася земеделските земи,възстановена собственост по ЗСПЗЗ за обработка в съществуващите в с.Нивянин кооперации като негови,върху които е установил съответно владе-ние.Не е установено по никакъв начин,че след въвода във вла-дение, т.е. след 05.11.1997г., наследодателят на ответниците е установил върху реституираните в полза на наследници на Х.К. земеделски земи самостоятелно владение и ги владее лично и за себе си.Междувпрочем не може да се твърди,че това точната начална дата и установеното владение,тъй като видно от записванията в процесния протокол за въвод,там е вписано името на заявителя Т.П. и е посочено ,че  във владение се въ-вежда той,като тук факта,че подписът е на наследодателя на ответниците П.Т. не е от съществено значение, предвид посоч-ването на титуляра Т.П.,който би могъл в случая да действа и чрез пълномощник,видно от записванията в самия про-токол.А,че прекият наследник Т.П.в е имал такива взаимо-отношения по пълномощие спрямо наследодателя на ответниците се установява и от съдържащото се на л.163-ти пълномощно. Обстоя-телството,че П.Т. е получавал рентата от отдадените за обра-ботка земи,също не е достатъчно,за да се приеме, че е демонст-рирал открито своене на спорните земеделски земи.В заключение, настоящият съдебен състав приема,че до смъртта на Т.П.-18.12.2000г.,наследодателят на ответниците не е установил само-стоятелна фактическата власт,респективно демонстрирал явно, че владее спорните земеделски земи за себе си,като такова пове-дение не е демонстрирано и след това видно от показанията на свидетелите М. и Д.,от които не може да се извлече демонстрация на такива действия.Обстоятелството,че ищците не се били интересували от земеделските земи,възстановена собстве-ност,не са ги работили до 2013 година,когато един от ищците-Т.Г. е сключил за три от тях договор за аренда със свидетеля Л.Ц.,не означава,че са изгубили правото си собст-веност,тъй като,както правилно сочи и районния съд,правото на собственост не се губи от това,че не е упражнявано.

Извън горното,следва да се приеме и че след 18.12.2000г. ответниците също не представят доказателства,че в полза на тех-ния наследодател е изтекла 10-годишна погасителна давност по отношение на спорните земеделски земи/ниви/.Това е така,защото представената на л.98-ми служебна бележка от ЕТ "П. -Ц.П." гр.София е относима само към извършените арендни плащания за три от спорните имоти,отразява данни за отдаването им под аренда,респективно обработката им ,които са за периода от 2004г. до 2009г.,включително,но не съдържа информация с кой са били сключени евентуалните арендни договори ,от тук не е установено,че те са били с арендодател именно наследодателя на ответниците,който по този начин би демонстрирал и намерение за своене.Не се представят и такива арендни договори.Само факта на изплащане на рентните вноски,респективно тяхното получаване,не осъществява фактическия състав на чл.68 ЗС.Отделно от това, както вече се посочи,за периода от 05.11.1997г. до 18.12. 2000г.-смъртта на Т.П.в,както и за периода извън 2004г.-2009г.,до момента на снабдяване с нотариален акт по обстоя-телствена проверка въз основа на осъществено повече от 10 годи-ни давностно владение на първите две ответници в качеството им наследници на П.Т.,няма установено и доказано осъществено такова.Няма никакви доказателства за периода след 2009г.,кой е осъществявал фактическата власт върху спорните имоти,при поло-жение,че са били изключени от арендно обработване-/вж. сл. бележка на чл.98-ми от делото,както и показанията на св.Ц./.

В контекста на изложеното,следва да се приеме,че ответниците не са провели успешно доказване на възражението си за наличие на изтекла в полза на техния наследодател 10-годишна придобивна давност,към която да е присъединено и тяхното владение,като в тази връзка,правилно, районният съд е посочил,че снабдяването с констативен нотариален акт не е елемент от фактическия състав на чл.79,ал.1 ЗС като се е позовал на приетото в ТР № 11/ 21.02.1013г. на ОСГК на ВКС по т.д.№ 11/2012г.

В случая,не намира приложение и разпоредбата на чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ,уреждаща приложението на кратката 5-годишна давност и по отношение на земеделски земи,реституирана собственост по реда на ЗСПЗЗ,тъй като не е налице хипотезата,на която е обосновано приложението й разгледано във въззивната жалба.

Що се отнася да останалите два иска,предмет на настоящото производство- иска за отмяна на констативния нотариален акт,с който са снабдили първите две ответници в хипотезата на чл.537, ал.2 ГПК и осъдителния иск по чл.108 ЗС,въззивната инстанция, изцяло възприема изложените съображения и направени правни из-води,касателното тяхната основателност и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Както вече се посочи по-горе от коментираните доказател-ства-писмени и гласни,безспорно са установени правата на ищците върху спорните земеделски имоти,при което констативния нота-риален акт по обстоятелствена проверка подлежи на отмяна,а тре-тата ответница,за която е установено,че владее и държи имотите предвид извършената в нейна полза разпоредителна сделка с тях, но без основание,при което дължи връщането им на ищците.

При изложените съображения,обжалваното решение,като правилно и съобразено с материалния закон следва да бъде потвърдено.

По частната жалба против определение № 609/05.11.2018г:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК, про-изхожда от страни с необходимата легитимация и правен интерес, насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите, което я прави процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Действително разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК регламентира,че заплатените от ищеца такси,разноски и възнаграждение за един адвокат,ако е имал такъв,се заплащат от ответника съразмерно с уважената част на иска.

С обжалваното решение,изменението на което е поискано в частта за разноските предвид предвидената процесуална възмож-ност по чл.248 ГПК,на ищците, са били присъдени всички устано-вени от тях с писмени доказателства,заплатени в производството такси и разноски,посочени в списъка по чл.80 ГПК,в общ размер ат 817.07 лв.

За да отхвърли молбата на ответниците за изменение на пос-тановеното на 20.07.2018г. решение,в частта му за разноските, районният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл.71, ал.1,предл.1-во ГПК.

Окръжният съд споделя изложеното в обжалваното определение, че разпоредбата на чл.71,ал.1,предл.1-во ГПК регламентира какви такси и разноски се събират в съответно производство.В случая, районният съд е съобразил,че предявяването на иск за реван-дикация е процесуално действие в защита на определен интерес, което за да бъде  извършено редовно от процесуална гледна точ-ка,на ищеца са вменени определи задължения,които той задъл-жително следва да извърши,при което направените от него разходи /разноски/ се явяват необходими за да бъде защитено правото му по съдебен ред.

В контекста на казаното,не може да се приеме,че разпоредбата на чл.71,ал.1 ГПК вменява,че на възстановяване подлежат само държавните такси и разноски за свидетели и адвокатски хонорар при нает адвокат за защита.В категорията разноски се включват всички направени такива от ищеца,относимо към търсената правна защита на определени негови права,за които той твърди,че са на-рушени.Отделен е въпросът,дали той ще успее,чрез ангажираните от него доказателства и изложени правни съображения да ги за-щити,като именно в тази връзка и разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК посочва,че тези разноски се присъждат съразмерно на уважената част от исковата претенция.

В конкретния случай,предявените от ищците искови претенции са уважени изцяло,при което на възстановяване подлежат всички направени от тях разноски,включително и тези относими към про-цесуалната допустимост на исковите претенции.

Като правилно,обжалваното определение ще следва да се пот-върди.

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция,на въззиваемите се дължи възстановяване на разноските за проце-суално представителство на адв.С.Ч. за защита пред окръж-ния съд.

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

                    Р  Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 244/20.07.2018г. постановено по гр.д. № 1696/2017г. по опис на РС-Б.Слатина.

ПОТВЪРЖДАВА определение №609/05.11.2018г. постановено по гр.д.№ 1696/2017г. по опис на РС-Б.Слатина.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.З от ГПК,въззивниците Й.П.П. с ЕГН **********,***; Г.П.С., с ЕГН **********,*** и Г.Н.С., с ЕГН **********,***,ДА ЗАПЛА-ТЯТ на въззиваемите А.В.П., с ЕГН ********** ***;С.В.П., с ЕГН **********,***; Г.Х.С.,с ЕГН ********** ***; Н.И.Н., с ЕГН ********** ***;А. И. С., с ЕГН ********** ***; М.И.Б., с ЕГН ********** ***;Г.И.Г., с ЕГН ********** ***;И.К.Й.,с ЕГН ********** *** и Т.К. Г.,с ЕГН ********** *** сумата 600 лв./шестотин лева/,разноски пред въззивната инстан-ция за процесуална защита и представителство на адв.С. ***.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок,считано от датата на уведомяване на страните.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........