Р Е Ш Е Н И Е 100

 

гр. ВРАЦА,  08.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                    отделение в

публичното заседание на  27.03.2019 г.     в състав:

 

Председател:Рената Мишонова-Хальова

    Членове:Мария Аджемова

            Иван Никифорски мл. с-я

                                    

в присъствието на:

прокурора            секретар     Веселка Николова

като разгледа докладваното  от   М. Аджемова              

         в. гр.  дело N`143  по описа за 2019   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива на основание  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 1766/04.02.19 г. на СОУ "***" гр. Враца, представлявано от директора Г.М.И. срещу решение на районен съд Враца № 46/16.01.19 г. постановено по гр. дело № 4528/18 г. по описа на същия съд, с което са УВАЖЕНИ предявените от Н.Г.М. *** срещу училището жалбоподател обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, във вр. с прекратяване на трудовото й правоотношение извършено със заповед № 476/04.09.18 г. на осн. чл. 328, ал. 1 т. 2 от КТ - съкращаване на щата.

Въззивникът сочи пороците на атакуваното решение, като подробно мотивира тезата си, че по отношение на работника Н.М. защитите въведени от чл. 333 от КТ не следва да се прилагат. Становището на районен съд в обратния смисъл е незаконосъобразно. Районен съд приложил неправилно и формално закона и не е преценил всички събрани в производството доказателства. Училището-въззивник намира също, че са спазени всички законови изисквания за уволнението на работника М. на процесното осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, доколкото в заповедта за уволнение е посочено основанието, на което се прекратява тр. договор, както и е проведен подбор по утвърдени от директора на училището критерии, в съответствие със изискванията на чл. 329 от КТ.

Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на съдебен акт по същество, с който исковите претенции бъдат отхвърлени. Има искане за присъждане на съдебни разноски за две съд. инстанции.

Ответницата Н.Г.М., чрез прцесуалния си представител адв. В. Л., представя отговор, в който заявява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира съдебни разноски за въззивна инстанция.

Страните нямат доказателствени искания към настоящата инстанция.

След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.

Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, в рамките очертани от чл. 269 от ГПК, окръжен съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:

По делото не се спори, че страните са в трудови правоотношения за изпълняваната от работника Н.М.  длъжност "старши учител начален етап на основно образование", като със заповед № 476/04.09.18 г. на директора на училището ответник г-жа М. е била уволнена на основание чл. 328, ал. 1 т. 2 от КТ - съкращения в щата. Работникът Н.М. оспорило уволнението си извършено с цитираната заповед, предявявайки пред районен съд гр. Враца процесните обективно съединени искове по чл. 344 ал. І т. 1-2 от КТ, с оплаквания за незаконосъобразност на уволнението си поради липса на реално съкращения в щата; немотивираност на заповедта за уволнение; неправилно проведен подбор по чл. 329 от КТ от страна на работодателя; закрила от уволнение по чл. 333 от КТ, с която работодателят не се е съобразил.

Ответното училище е представило отговор, в който оспорва исковата молба, като счита, че при уволнението на работника М. са съобразени всички норми на КТ, включително и чл. 333 от КТ, при което моли за отхвърляне на процесните обективно съединените искове.

Настоящият състав на окръжен съд намира, че обжалваното решение на районен съд гр. Козлодуй е постановено при пълно, всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по спора, поради което на основание чл. 272 от ГПК изцяло препраща към него в тази част, като намира за безпредметно отново да я излага в своето въззивно решение. Първостепенният съд е направил всестранен анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел за установени изложените в мотивите на решението релевантни факти и обстоятелства, а също и е направил правни изводи за основателност на предявените от работника обективно съединени искове с посочената по-горе правна квалификация, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

В конкретния случай, са представени писмени доказателства, неоспорени от ответника, от които се установяват следните релеванти за спора факти - ищцата М. страда от неинсулинозависим захарен диабет /диабет тип 2/ и провежда фармакологично лечение - удостоверение на стр. 12 от д-р Е.; синдикалната секция на КТ "Подкрепа" в процесното СУ "***" гр. Враца е легитимна, като г-жа Н.М. е избрана за секретар на секцията на събрание проведено на 01.07.16 г., а за председател е избрана г-жа И.Ц.Д. - у-ние № 5 на КТ "Подкрепа" на стр. 8 и учредителен протокол от 01.07.16 г. на стр. 10.

При така безспорно установените обстоятелства в процеса, за да се прецени дали уволнението на ищцата М. е законно, предвид императивната норма на чл. 344, ал. 3 от КТ, следва да се изследва дали работодателят е изискал преди уволнението мнението на ТЕЛК, съгласие на инспекцията по труда и съгласие от съответния синдикален орган, тоест дали е предприел нужното за да преодолее защитата въведена от нормата на чл. 333 от КТ за работници като г-жа М. - страдащи от болест изрично посочена в Наредба № 5/20.02.87 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, а също и са членове синдикалното ръководство в предприятието.

Както се посочи, по делото са представени писмени доказателства, които установяват по несъмнен начин, че ищцата М. страда от захарна болест. И тъй като тази болест е изрично посочени в чл. 1 от цитираната Наредба № 5/20.02.87 г., работодателят-ответник може да прекрати трудовия договор с г-жа М. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ само с предварително разрешение на инспекцията по труда /ал. 1 на чл. 333 от КТ/ и след мнение на ТЕЛК /ал. 2 на чл. 333 от КТ/. Обстоятелството, че работникът М. страда от посочената болест е било известно на работодателя, видно от декларацията й от 19.06.08 г. на стр. 29, която работодателят не оспорва, че е получил.

 В случаите, когато работникът или служителят се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ, преди уволнението на предвидените в чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ основания, работодателят е длъжен да вземе мнението на ТЕЛК, относно здравословното състояние на работника или служителя, който страда от заболяване по Наредба № 5/87 г. и да приложи решението на ТЕЛК към искането до инспекцията по труда. Както липсата на мнение на ТЕЛК в случаите на заболяване по Наредба № 5/87 г., така и липсата на разрешение от инспекцията по труда, когато са налице предпоставките на чл. 333 ал. І от КТ са самостоятелно основание за отмяна на уволнението, тъй като закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 и КТ не е преодоляна, в този смисъл са решения на ВКС постановени по чл. 290 от ГПК – гр. д. 1821/09 г. ІV г. о., гр. д. 1644/09 г. ІІІ г. о., гр. д. 1113/11 г. ІІІ  г. о./, а също и цитираното от районен съд определение на ВКС № 313/18.03.16 г. по гр. дело № 775/16 г.

 В конкретния случай, въззивникът като работодател не е преодолял закрилата, от която ищцата се е ползвала като страдаща от заболяване, включени в списъка по Наредба № 5/87 г., обстоятелство което, както се посочи, по-горе му е било известно. Това е така, тъй като преди процесното уволнение, училището изобщо не е отправило искане до ТЕЛК за мнение по чл. 333, ал. 2 от КТ и във вр. с Наредба № 5/87 г. за уволнението на работника М. по чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ. Нормата на чл. 4 от цитираната Наредба № 5/87 г. посочва, че мнението на ТЕЛК следва да се оформи като експертно решение и че за изясняване здравословното състояние на работника може да се наложат и допълнителни медицински изследвания и прегледи. В ал. 2 на чл. 4 от Наредбата се описва минимално дължимото съдържание на мнението на ТЕЛК – посочва се болестта, от която страда работника, преценка на трудоспособността на съответния работник, показаните и противопоказаните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд.

Тази нормативна уредба налага извода, че мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 от КТ, задължително е следвало да се приложи към искането на училището работодател до Д "Инспекция по труда гр. Враца /стр. 30/, за да може инспекцията по труда формира адекватно становище за или против уволнението. Ето защо, липсата на мнение на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 от КТ за уволнението на работника М., както се посочи, е самостоятелно основание за отмяна на уволнението.

С оглед на изложеното, независимо, че Д "Инспекция по труда" гр. Враца е дала разрешение за уволнението на работника М. № 18070483/22.06.18 г., стр. 31, защитата на работника М. по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ не е преодоляна от страна на работодателя.

На следващо място, към момента на уволнението на ищцата, по отношение на нея се е разпростирала и закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ, тъй като тя е била единствен секретар на синдикалната организация /секция/ на КТ в училището работодател, тоест член на синдикалното ръководство в предприятието по смисъла на чл. 333, ал. 3 и във вр. с пар. 1, т. 2 и т. 6 от ДР на КТ. А от представеното на стр. 9 писмо изх.№ 31/22.06.18 г. на Изпълнителния съвет на Синдикалния регионален съюз на КТ "Подкрепа" - гр. Враца се установява, че синдикалния орган не е дал съгласие за уволнението на ищцата М. на осн. чл. 328, ал. 1 т. 2 от КТ. Липсата на съгласие на съответния синдикален орган води до незаконност на уволнението и налага отмяната му само на това основание, без да се разглежда спорът по същество и да се установява дали уволнението е незаконно и на други основание - чл. 344, ал. 4 от КТ, в изложения смисъл е реш. на ВКС № 42/26.03.12 г. по гр. д. № 521/11 г. на ІІІ г. о.

В заключение, при процесното уволнение, извършено с атакуваната по настоящото дело заповед № 476/04.09.18 г., работодателят е следвало да приложи въведената с нормата на чл. 333 от КТ предварителна закрила за работника Н.М., което по изложените съображения, той не е сторил в съответствие с действащите закони и задължителната практика на ВКС, при което уволнението следва да се признае за незаконно, без да се разглежда трудовия спор по същество на осн. чл. 344, ал. 3 от КТ     

С оглед основателността на предявения главен иск по чл. 344, ал. І, т. 1 от КТ, окръжен съд намира, за основателна и предявената обусловена претенция по чл. 344, ал. І, т. 2  от КТ, доколкото по делото са налице всички предпоставки за уважаването й.

     При съвпадение на правните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на осн. чл. 272 от ГПК, освен изложеното, окръжен съд препраща и към мотивите на районен съд.

При изхода от спора, на ответника по жалба следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 560 лв. – адв. хонорар, доколкото искането му в тази връзка е направено своевременно и са представени доказателства, че въззиваемия действително е направил разноски в посочения размер – договор за правна защита и съдействие на стр. 20.

Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Враца № 46/16.01.19 г. постановено по гр. д. № 4528/18 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА СУ "***" гр. Враца, ул. ***да заплати на Н.Г.М., с ЕГН ********** *** сумата 560 лв. - съдебни разноски за въззивна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. 

 

 

 

 

Председател:..........Членове:1..........2........