Р Е Ш Е Н И Е 118

 

гр. ВРАЦА,  16.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                        Председател: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

                            Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                     ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Лилия Горчева, като разгледа докладваното от съдия Татяна Александрова въззивно гр.дело №153/2019 год.,за да се произнесе,взе предвид следното: 

Производството се развива по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 101/08.02.2019г. постановено по гр.д.№ 2679/ 2018г. по опис на РС-Враца,състав на съда, е осъдил Р.Т.А., ЕГН: ********** да заплати на Д.А.Д., ЕГН: ********** сумите, както следва:

- сумата от 1000,00 лева на основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от непозволено увреждане вследствие на нанесен побой на 28.10.2017 г. от Р.Т.А. на Д.А.Д., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.10.2017 г. до окончателното погасяване;

- сумата от 700,00 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 2679/2018 г. по описа на РС Враца.

Недоволен от решението е останал ответникът Р.Т.А. ***,който с въззивна жалба вх. № 3141/26.02.2019г. го обжалва. В жалбата се правят оплаквания за наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила,противоречие с материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Твърди се,че районният съд е нарушил разпоредбите на чл.145 и чл.149, ал.1 от ГПК, като не е насочил страните към спогодба, неправилно е разпределена доказателствената тежест между страните, като неправилно е приел, че съдържащият се в делото фиш за спешна медицинска помощ № 1069/28.10.2017г. е официален документ, при което оборването му е вменено на ответника. Изтъква се, че съдът само е изброил събраните по делото доказателства-писмени и гласни, без да е направен обоснован и взаимосвързан техен анализ,като ги е ценил едностранчиво, давайки превес на тези ангажирани от ищеца-показанията на свидетелките Д. и М., съответно негова съпруга и дъщеря, като от тук, районният съд е приел за установена невярна фактическа обстановка по делото, противоречаща на доказателствата. От своя страна прави подробен анализ на събраните по делото доказателства, представен фиш за спешна медицинска помощ, показания на разпитани свидетели, изслушани и приети СМЕ-зи, като твърди, че от съвкупната преценка на доказателствата не може да се направи извод,че ответникът е причинил травмите,описани в исковата молба,че не е нанесъл удари на ищеца в областта на главата.Освен това действията му били с цел самозащита в хипотеза на неизбежна отбрана, тъй като ищецът и жената му го нападнали с брадва, като всичко това изключва неговата деликтна отговорност. В тази връзка навежда и,че  част от установените наранявания на ищеца, доколкото такива са били доказани са самопричинени в резултат на извършвана от него дейност по забиване на бетонни колци в имота му, а друга част от тях не били настъпили на посочената от него дата-28.10.2017г. Счита,че неправилно и избирателно са преценявани показанията на св.О.Д.-съпруга на ищеца, за която е прието че е очевидец,като в тази връзка сочи,че  показанията на неговата съпруга А.,която е била в неговия съседен имот, също следва да се възприемат като такива на очевидец, доколкото тя е имала възможност да чуе отправените от съпругата на ищеца обидни изрази и квалификации спрямо него. Твърди,че ищецът не е установил наличието на причинно-следствена връзка между неговото поведение и установените по делото нанесени му травми.Според въззивника, събраните по делото доказателства изключват противоправността на неговите действия при настъпилия сблъсък между него и ищеца на 28.10.2017г.,а от тук не може да се приеме и наличие на негова вина,респективно да се търси негова отговорност на причинени вреди.Иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, а алтернативно поддържа, че присъдения размер обезщетение в размер от 1000 лв. е завишен, като иска присъждане на справедливо обезщетение, в рамките на половин размер от определеното от районния съд. Не са направени доказателствени искания.

Пред окръжния съд въззивникът поддържа въззивната жалба и представя писмени бележки.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемият Д.А. Д. чрез адв.И.И.,***Д.,***,дава писмен отговор, с който поддържа,че обжалвания съдебен акт не страда от пороците,за които във въззивната жалба се твърди, че са допуснати от първоинстанционния съд, правилен и законосъобразен е, постановен при спазване на процесуалните правила.От своя страна, чрез процесуал-ните си представители, въззиваемият прави анализ на събраните в хода на разглеждане на неговия иск доказателства-писмени и гласни,като се заключава,че обжалвания съдебен акт е постановен при правилно установена фактическа обстановка,след извършен законосъобразен и обоснован анализ от страна на районния съд на всички доказателства в тяхната съвкупност и поотделно,като се иска той да бъде потвърден. Не са направени доказателствени искания.

Пред окръжния съд отговора и доводи в негова подкрепа развива пълномощникът на въззиваемия адв.И.И.,***.

Окръжният съд,след като служебно провери редовността и допус-тимостта на въззивната жалба счита,че същата е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК,отговаря на изискванията за съдържание и приложения по чл.260 и чл.261 ГПК,произхожда от страна с необходимата леги-тимация и правен интерес, насочена е против съдебен акт от кате-горията на обжалваемите,при което е процесуално допустима.

Разгледана по същество,е неоснователна.

Решението е валидно,допустимо и правилно по направените правни изводи.

Производството пред Районния съд – Враца е образувано по предя-вен осъдителен иск с правно основание чл.45, вр. чл.52 ЗЗД от Д.А. *** против Р.Т.А. *** за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непоз-волено увреждане в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането-28.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че на 28.10.2017г., малко след 13.00ч., ищеца заедно със съпругата си О.Д. били в имота си, находящ се в гр. ***, местността "***".Там видели съседа си – ответника Р.А., който се намирал в имота си. Поддържа се, че съпругата на ищеца казала на ответника да не сади овощни дръвчета на междата между двата имота, защото това ще пречи при обработването на нивата, при което ответника се надхвърлил върху двамата и започнал да им нанася побой. Сочи се, че ответникът А. е ударил няколко пъти О.Д. с юмруци по главата, повалил я на земята и започнал да я рита по цялото тяло, след което повалил и ищеца на земята, стъпил върху него и започнал да го души, нареждайки "Ще мреш от мен!". Поддържа се , че ответникът е ритал ищеца по цялото тяло,  удрял го е по главата, като св. Д. за да му се притече на помощ взела манарче,с което заплашила ответника. Ответникът на свой ред изтръгнал манарчето от ръцете ѝ и я ударил с дръжката по главата, при което тя отново поднала на земята, а А. започнал да удря и ищеца с дръжката на манарчето по главата. Ищецът успял да вземе мобилния си телефон и набарал номер 112, но поради невъзможност да говори сам,сигнала подала съпругата. Междувременно, ответникът се качил на лекия си автомобил и си тръгнал. Поддържа се, че ищецът е посетил съдебен лекар и му е издадено медицинско удостоверение, в което са констатирани нанесените му наранявания. Посочва се, че той е инвалид с призната 80% инвалидност.Посочва се, че между ответника и св. О.Д. е било образувано НЧХД №1210/2017г. по описа на РС Враца,за репариране на причинените й вреди, по което е била постиг-ната спогодба.С настоящия иск за обезвъзмездяване на причинените му болки и страдания,ищецът, претендира обезщетение в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреж-дането – 28.10.2017 г. до плащането му.

Ответникът Р.А. в предоставения му срок по чл.131 ГПК е оспорил иска. Навел е твърдения, че действително на 28.10.2017г.между него, ищеца Д. и неговата съпруга е възникнал конфликт, тъй като от години с тях е имал спор, по повод искането им да се премах-нат част от овощните дръвчета в друг имот-този на неговия син.  Твърди се, че е бил провокиран и плеснал с длан зад врата съпругата на ищеца, при което тя е паднала по очи на пътя. Като видял това ищецът се спуснал към ответника  с манарче и замахнал да го удари. Ответникът отрича да е удрял с юмруци или с твърд предмет ищеца, да го е душил или ритал. Ответникът твърди, че самият той страда от сериозни заболявания, които са обективна пречка да извърши всички приписани му от ищеца бойни удари и хватки. Твърди, че се е защитавал от нападение на двама души, въоръжени с манарче, поради което е налице хипотезата на чл. 46, ал. 1 ЗЗД, според която при неизбежна отбрана няма отговорност за вреди. Отделно посочва, че с агресивното си поведение спрямо него, ищецът Д.Д. сам е допринесъл за евентуални наранявания от падането си, поради което е налице и хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.Към писмения отговор са представени писмени доказателства.

По делото е приложено НЧХД №1210/2017г. по описа на РС Враца и прекратените НЧХД №1211/2017г. и НЧХД №358/2018г. по описа на РС Враца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието съдебно-медицинско удостоверение № 272/ 2017г., издадено от д-р Р.А., от което се установява, че на 30.10.2017 г. на ищеца Д.Д. бил извършен преглед, при който са констатирани наранявания, а именно: оток в окосмената част на главата; оток и кръвонасядане на дясна буза; кръвонасядане на гръдния кош и дясната подбедрица; драскотина на шията.По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и по начин посочени от освидетелствания Д..

 По делото е наличен Фиш за спешна медицинска помощ № 1069/ 28.10.2017 г. ,от който се установява, че ищецът Д., в качест-вото му на пациент, е приет за преглед в Центъра за спешна медицинска помощ с филиал – гр.*** на 28.10.2017 г. от медицински фелдшер Л..

От аудиозаписа, предоставен от "Национална система 112" и приобщен чрез изслушване в проведено открито съдебно заседание на 03.10.2018г., е установено, че св.О.Д. е подала сигнал за инцидента на 28.10.2017г. в 13:17 часа.

От приложените към делото НЧХД № 1211/2017г. и НЧХД №358/2018г. по описа на РС Враца, е видно, че ищецът е подал срещу ответника две тъжби за нанесения побой, като и двете производства са прекратени, без да е налице постановена присъда. По приложеното НЧХД № 1210/ 2017г. по описа на РС Враца, съдът е одобрил постигнато между Р.А. и О.Д. споразумение, с което ответникът се е признал за виновен в извършването на лека телесна повреда причинена на 28.10.2017 г. по отношение на свидетелката О.Д..

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и назначена съдебно-медицинска експертиза, от чието заключение се установява, че ищецът Д. е получил оток в окосмената част на главата; оток и кръвонасядане на дясна буза; кръвонасядане на гръдния кош и дясната подбедрица, драскотина на шията. Експертът е посочил, че по механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от дейст-вието на твърди тъпи предмети, като на Д. е причинена болка и страдание. Посочено е, че възстановителният период за такъв род увреждания е от порядъка на 2 седмици.

По делото е налична  приета, съдебно-медицинска експертиза до-пусната по искане на ответника , относима към неговото здравословното състояние.От нея се установява, че  има дискова херния на ниво 4-и поясен прешлен, което заболяване се характеризира с болка и намалена подвижност в поясната област при физическа активност с ирадиране към долните крайници и намалена чувствителност за допир и болка. Вещото лице е посочило, че при ответника е налице Дюпюитренова контрактура на 3-и, 4-и и 5-и пръсти на лявата ръка от II-ра степен до IV-та степен и на 2-и, 3-и, 4-и и 5-и пръсти на дясна ръка от II-ра степен до IV-та степен по Tubiana, което се изразява в невъзможност за осъществяване на пълен захват и разгъване на пръстите на ръцете, както и намалена чувствителност и изтръпване. Експертът е посочил още, че ответника има заболяване на ръцете, което води до изкри-вяване, изтръпване и намалена сетивност на пръстите.Същевременно   ортопедът д-р Г.К. посочва,че констатираните налични заболя-вания на ответника не изключват възможността последният да нанесъл побой на ищеца Д. по твърдяния от него  начин.

По делото са събрани и гласни доказателства, разпитани са свидетелите Н.Н. - старши полицай в група "Охрана на Обществения ред" към сектор "ОП" към РУ-Враца при ОД на МВР – Враца,О.Д.-съпруга на ищеца, С.М.-дъщеря на ищеца, К.И.-приятел на ответника, Й.А.-съпруга на ответника,св.В.К.,подписала,съдържащият се в делото Фиш за спешна мед.помощ.

Св.Н.Н. сочи, че е получил сигнал за скандал между съседи със спор за имотна граница. Свидетелят установява, че когато е пристигнал на мястото били ищеца Д.Д. заедно със съпругата му, които го уведомили, че техен съсед им е нанесъл побой. Същият установил, че двамата нямали видими наранявания, но ги по-съветвал  да се обърнат към спешен център, за да бъдат прегледани за евентуални такива. Съставил е протокол за предупреждение, който е подписан и от ищеца и от ответника, който е намерен малко по-късно в неговия си имот.

Свидетелката О.Д. сочи, че в деня на инцидента, ответникът е отишъл при тях на нивата и след разговор във връзка с поставен от тях колец и направена от него забележка е забележка , я ударил с юмрук в главата, от който удар тя паднала на земята. Същата твърди, че съпругът ѝ се е притекъл на помощ, при което ответника скочил и започнал да го души. Според свидетелката това се повторило отново, като А. нанасял побой както над нея, така и съпруга й. Свидителката успяла да вземе манарче от трактора, като искала да защити съпруга си, но ответника взел манарчето и започнал да го бие  с дръжката му в областта на подбедрицата и сърдечната област. След удара ,от Д. започнала да тече кръв. Свидетелката посочва, че се е обадила на телефона за спешна помощ с номер 112, като уведомила за инцидента. Пристигналите  полицаи, посъветвали свидетелката и ище-ца да потърсят медицинска помощ. Двамата посетили спешния кабинет в гр. ***, където обслужващата лекарка ги,след извършен от нея преглед ги пренасочила към съдебен лекар в гр.Враца. Сочи, че след инцидента ищецът, около месец не се чувствал добре,а освен това уве-личил лекарствата за сърцето си.

От показанията на св. С.М. се установява, че  за инцидента разбрала от майка си,която й се обадила по телефона и й съобщила,че са ги "пребили",поддържала телефонна връзка,защото се притеснила за здравето на родителите си.Посъветвала майка си да сигнализира в полицията,а по-късно и тя самата се свързала с МВР. След това ги видяла лично, баща й имал видими синини, чувствал е страх и психическо напрежение,завела ги в гр.Враца за медицински преглед за установяване на състоянието им.Според свидетелката, родителите й, чувствали силно безпокойство,като преживяното от тях се отразило и на съня им.Смята,че в резултат на нанесеният му побой и последвалите от това негативни изживявания, ишецът увеличил дозата на лекарствата,които приемал за сърдечното си заболяване,често вдигал кръвно налягане.

Св. К.И., сочи, че за инцидента е разбрал от ответ-ника Р.А., който му е разказал, че ищеца и съпругата му започнали да спорят за границата на имота му, като последната го обиждала. Свидетелят посочва, че както му казал ответника, ищецът Д. е дошъл с брадва, при което ,той, за да се предпази измъкнал брадвата и бутнал Д.Д. и съпругата му на земята. Свидетелят уточнява, че ответника А. е работил като охрана в гимназията в гр. ***.

От разпита на св. Й.А. се установява, че същата  знае за инцидента станал през октомври 2017 г., на който  не е била очевидец. Сочи, че със съпруга си отишли да обработват имота на сина им, където срещнали ищеца и съпругата му, собственици на съседен имот. Установява,че ответникът отишъл на границата между двата имота,за да види дали ищецът и съпругата му не секат засадените от тях овощни дръвчета,при което О.Д. се нахвърлила към него с обидни думи и клетви. След това ответникът и съпругата му се прибрали вкъщи, но Р.А. по-късно отново се върнал сам в имота, за да довърши работата си. Какво се случило между страните след това свидетелката не е видяла,  не е видяла и дали на мястото  е идвала полиция.

По производството е разпитана и свидетелката В.К.,от чиито показания се установява,че тя работи в медицинския център в гр.*** и като негов служител е приела ищеца и неговата съпруга, които й казали,че били нападнати при битов скандал,като ищецът бил видимо уплашен.Не е предприела някаква медицинска интер-венция,тъй като той бил сърдечно болен,а в центъра няма рентген,нито лаборатория,при което центърът направлявал пациентите си към специа-лизирани други медицински звена.Насочила ищеца за преглед при съдеб-ния лекар в гр.Враца,тъй като й казал,че иска да съди нападателя си.Тя е оформила и подписала представения по делото фиш за медицински преглед в Спешния център в гр.***,като в нето е отразила какво е установила при направения преглед.

Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите като пълни, логични и допълващи се, като отчел на основание чл. 172 ГПК вероятната заинтересованост в показанията на свидетелите О.Д., С.М. и Й.А..

При така установената фактическа обстановка, районният съд,след извършен задълбочен и пълен анализ на доказателствата,отчитайки съ-ществуващите между тях взаимосвързани връзки и отношения, е заключил, че предявеният иск по чл.45 ЗЗД е основателен и доказан,като го е уважил в претендирания размер от 1000 лв..

        Въззивната инстанция споделя правните изводи на районния съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

За да се реализира отговорността по реда на института на непоз-воленото увреждане, следва да се налице следните предпоставки:да е извършено деяние;да е налице виновно и противоправно поведение на из-вършителя на деянието;да са настъпили вреди за пострадалия-имущест-вени или неимуществени;да е налице причинна връзка между поведението на причинителя и настъпилия вредоносен резултат.Съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното,поради което ищецът по иска по чл.45 от ЗЗД не дължи нейното доказване. Оборването на презумцията за вина е в тежест на ответника. Останалите посочени предпоставки за ангажиране на отговорността от непозволено увреждане са в доказателствена тежест на ищеца.

Съдът приема, че от приетите по делото медицински документи, заключение по съдебно медицинската експертиза, събраните по делото гласни доказателства, които в тази част съдът кредитира, като неопровергани от други доказателства и резултат от лични впечатления на свидетелите, по делото се установява, че в следствие на нанесен от ответника А. спрямо ищеца Д. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, като предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на  чл. 52 ЗЗД -по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г.,от което правилно се е ръководил и районния съд, понятието "справедливост" по смисъла на  чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезще-тението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесния деликт на ищеца е причинена телесна повреда, изразяваща се в получен оток в окосмената част на главата; оток и кръвонасядане на дясна буза; кръвонасядане на гръдния кош и дясната подбедрица, драскотина на шията.В конкретния случай следва да се отчете и напредналата възраст на пострадалия,от тук и наличието на предхождащи увредата заболявания,които са се обострили,а това логично е довело и до влошаване на общото му здра-вословно състояние.При тези данни, претендираната сума за установе-ните нанесени леки телесни вреди, в размер на 1 000 лв. е зако-носъобразна и този размер на обезщетението отговаря на критериите за справедливост. Предвид изложеното,окръжният съд, в настоящия съдебен състав намира, че справедливият размер на заместващото обезщетение за вреди правилно е определен в размер на сумата от 1 000 лв., поради което, правилно, РС - Враца е уважил исковата претенция в пълния й предявен размер.

Що се отнася до направеното възражение за наличие на пред-поставките за освобождаване на ответника от отговорност за вреди на основание чл.46,ал.1 ЗЗД и прилагане на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД,въззивната инстанция приема,че районният съд правилно е приел,че в случая, от установената по делото фактическа обстановка не са ус-тановени данни за приложение нито на едната,нито на другата хипотеза, въз основа на които ответникът поддържа основание за освобождаването му от вина и за намаляване на обезщетението поради съпричиняване за вредоносния резултат.

Неизбежната отбрана е понятие от наказателното право и според чл.12,ал.1 НК се приема,че" не е общественоопасно деянието извършено при неизбежна отбрана- за да се защитят от непосредствено про-тивоправно нападение държания или обществения интерес,личността или правата на отбраняващият се и на другиго чрез причиняване вреди на падателя в рамките на необходимите предели".Съдебната практика по този род наказателни производства приема,че на неизбежна отбрана не може да се позовава този,който провокира нападение с цел да лиши от живот или да нанесе телесна повреда другиму.

В случая,ответникът твърди,че за да започне побой над ищеца бил провокиран от поведението на неговата съпруга,която отправяла обидни изрази спрямо него.От установеното в производството,не може да се приеме,че тези обиди са го довели до такова афектно състояние,че той под въздействието на силна раздразнителност е предприел действия-та,както спрямо ищеца,така и по отношение на неговата съпруга.Не се установява да е имало непоследствена заплаха за живота му,още по-вече,че от данните/показанията на единствения очевидец в лицето на съпругата О.Д./побоят е започнал ответника.Въпросното манарче,за което последният твърди,че е предизвикало основателен уплах у него,се е появило по-късно, донесено от съпругата на ищеца и с цел защита,но е било взето от неговите ръце,а ответникът е започнал да нанася  побой на ищеца и съпругата му неговата с дръжка.Че фактите по отношение на побоя са се развили така по повод използваното манарче, установява и свидетеля посочен от него,а именно К.И..

Така че,в случая, не би могло да се приеме наличие на неиз-бежна отбрана поради нападение над личността на ответника,за да бъде  последният освободен от отговорност за вина.

По отношение на довода за приложение на чл.51,ал.2 ЗЗД,както вече се посочи,въззивната инстанция, споделя изводите на първата такава.

Посочено е,че според приетото в богатата,непротиворечива и задължителна съдебна практика на ВКС,доразвила приетото в т.7 на ППВС № 17/1963г.:Съпричиняване,по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици,т.е. когато приносът му е конкре-тен,независимо дали поведението му е било противоправно и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди в конкретна хипотеза ще е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, и то при условие на пълно и главно доказване,че увреденото лице е допринесло за вредоносния резултат.В противен случай,съдебната практика приема, че приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД е недопустимо.В този смисъл е Решение № 71/14.07.2016г. по т.д.№ 1241/ 2015г. на І т.о. на ВКС;Решение № 127/01.01.2019г. по в.гр.д.№ 1424/ 2018г. на САС,както  редица други.

В случая,доказателства,от които да се направи извод за по-ведение на ищеца,допринесло за настъпване на установените му причи-нени вреди,от страна на ответника не са ангажирани,при което и нап-равеното възражение за съпричинителство е неоснователно.

При горните съображения,обжалваното решение е правилно и ще следва да се потвърди.

        На въззиваемия Д.Д. при този изход на спора пред окръжния съд, се следва възстановяване на направените разноски, съгласно представения списък по чл.80 ГПК, в размер на 300 лв.

        Настоящото решение съгласно чл.280,ал.2,т.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

        Водим от горното и на основание чл.271,ал.1,пр.1 ГПК, Врачанският окръжен съд

 

                     Р  Е   Ш   И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 101/08.02.2019г. постановено по гр.д.№ 2679/2018г. по опис на РС-Враца.

        ОСЪЖДА Р.Т.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата 300 лв. разноски пред въззивната инстанция.

        РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

  

       

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........