Р Е Ш Е Н И Е 125

 

гр. ВРАЦА, 23.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  ,гражданско  отделение                   публичното заседание на  10 април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова

    Членове:Мария  Аджемова

                                 Иван- Никифорски-мл.с.   

 

при участие на секретар Мария  Ценова

като разгледа докладваното  от съдия  мишонова- хальова              

въз. гр. дело N` 164  по описа за 2019  год.,за да се произнесе взе предвид:

     Особеният представител на С.Е.Г., адв. Л.В. от ВАК ,назначена на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК,  е подала въззивна  жалба вх. № 3027/25.02.19 г. ,срещу решение на районен съд гр. Враца № 113/12.02.19 г. постановено по гр. дело № 1891/18 г. по описа на същия съд в ЧАСТТА, в която са уважени предявените в условие на евентуалност  от ищеца  "Агенция за събиране на вземания"ЕАД гр. София , осъдителни  искове срещу ответницата С.  Е.  Г. *** , за дължимост на осн. чл. 79, ал. 1, чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК на сумата 1149,23 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 1658992/18.11.2014 г., заедно със законната лихва върху сумата считано от 03.05.2018 г. до окончателното й изплащане и сумата 70,21лв,. представляваща договорна лихва за периода от 01.07.2016 г до 09.01.2017г., 66,97 лв лихва за забава за периода 01.07.2016 г до 03.10.2017 г както и 567,75 лв разноски съобразно уважената част от исковете.

     В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение. Според въззивника дружеството кредитодател по процесния договор за  кредит не е изпълнило поетите в договора задължения и не е предоставило в цялост договорения паричен кредит от 2000 лв, тъй като в  чл. 5 от процесния договор за потребителски кредит  страните се били договорили с част от заема  да се рефинансира предходен заем на заемополучателя С.  Г..

Твърди се още ,че неправилно съдът бил кредитирал заключението на в.л. по делото относно начина на погасяване на задължението по постъпилите суми по кредита, а следвало да се позове на практиката на ВКС.

     На основание изложеното, въззивникът моли за отмяна в обжалваната част на решението на първостепенния съд като незаконосъобразно и решаване на спора по същество с отхвърляне на исковата претенция.  Не се правят нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

     Ответното дружество " Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр.София представя писмен  отговор, в който мотивира становище за неоснователност на жалбата. Претендира съдебни разноски в размер на 350 лв.юрисконсултско възнаграждение и заплатеното за особен представител  на жалбоподателката  възнаграждение  в размер на 165 лв по сметка ВОС.

Ответникът няма  доказателствени искания.

     Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

     Съд. състав ,след като обсъди доводите на жалбоподателя, отговора на ответното дружество по въззивната жалба  и всички доказателства по делото приема  следното: въззивната жалба е процесуално допустима ,тъй като е подадена в законния срок  от страна с право  на обжалване ,срещу  съдебен акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество същата е   н е о с н о в а т е л н а.

     „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София е предявила пред ВРСъд против  С.Е.Г. ***  обективно кумулативно съединени искове с правно основание по:

 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК  за сумата от 1149,23 лв. главница;

 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК  за сумата от 70,21 лв., представляваща договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 01.07.2016 г. до 09.01.2017 г. и

 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 90,74 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2016 г. до 05.10.2017 г.

В условията на евентуалност са предявени три осъдителни иска с правно основание, както следва:

 1/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК  за сумата от 1149,23 лв. главница;

 2/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 70,21 лв., представляваща договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 01.07.2016 г. до 09.01.2017 г. и

 3/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 90,74 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2016 г. до 05.10.2017 г.

     От приложеното ч.гр.д.№ 4699/17 г по описа на ВРС се установява, че преди предявените  обективно  съединени  искове против Г.  по чл. 422 ал.1 от ГПК за главница,договорения лихва и лихва за забава,„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София е подала заявление до ВРСъд за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против жалбоподателката С.Г. за следните суми: 1149,23 лв. – представляваща главница по 17 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.07.2016 г. до 01.11.2017 г., по отношение на които на основание чл.13, ал.2, б.„а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 09.01.2017 г.; сумата от 70,21 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.07.2016 г. до 09.01.2017 г., сумата от 90,74 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.07.2016 г. до 05.10.2017 г., законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2017 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 26,20  лв. – държавна такса и сумата от 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца, последният е предявил иск за установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

     В ИМ пред първоинстанционния съд се твърди, че между „Уникредит Къснюмър Файненсинг“ ЕАД /кредитодател/ и ответницата С.Г. ***  /кредитополучател/  на 18.11.2014 г бил сключен договор за потребителски паричен кредит № 1658992, по силата на който на същата дата на Г. била преведена сума в размер на 2000,00 лв. Общият размер на кредита, освен главницата от 2000,00 лв., включвал и сумата от 60,00 лв. такса за разглеждане на кредита и 173,53 лв. застрахователна премия. Таксата за разглеждане на кредита и застрахователната премия ответникът се съгласил да заплати на 36 броя равни части, включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Ответникът се съгласил да върне кредита, ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията съгласно договора, като брой вноски,  размер и падежи били отразени в погасителен план, неразделна част от договора. Страните договорили годишен лихвен процент в размер на 11,99, като възнаградителната лихва, която  за срока на договора се равнявала на сумата от 427,95 лв. Общата сума, която ответницата следвало да върне била в размер на 2661,48 лв., платима на 36 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 73,93 лв. и последна месечна вноска в размер на 74,09 лв. Първата погасителна вноска следвало да бъде заплатена на 01.12.2014 г., а последната – с падеж на 01.11.2017 г.

 Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил настъпил на 01.11.2017 г. Твърди се, че на 09.01.2017 г. е подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение № 1 към него, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „Уникредит Къснюмър Файненсинг“ ЕАД/кредитодателя/ и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който процесното вземане е прехвърлено на ищцовото дружество. Поради неизпълнение от страна на ответницата Г. на задължението  да заплаща в срок погасителните вноски по кредита, последният бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 09.01.2017 г. До ответника било изпратено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и уведомления за извършената цесия на адреса, посочен от последния в договора. Твърди се, че тези уведомления са връчени на С.Г. на 09.09.2017 г. Сочи се , че погасената до момента сума от Г.  била  в размер на 1420,07 лв., от които 320,37 лв. възнаградителна лихва, 1084,30 лв. главница и 15,40 лв. лихва за забава. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. Претендирани са   разноски.

     В петитума  на ИМ ищецът заявява в условията на евентуалност, в случай че съдът прецени, че процесното вземане не е предсрочно изискуемо, предявява три осъдителни иска за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2018 г. до погасяване на вземането. Претендира разноски.

     В срока по чл. 131 от ГПК настоящата жалбоподателка- ответник по исковете ,чрез особения представител адв.Л.В. от ВАК, оспорва основателността им като заявява ,че по делото не са представени доказателства, че предсрочната изискуемост на вземането е реално обявена на кредитополучателя, тъй като адресираното до нея съобщение не ѝ е връчено. Твърди на следващо място, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД не е изпълнило поетите от него в чл. 5 от договора задължения и не е предоставило на кредитополучателката договорения кредит в пълен размер. Поддържа, че процесният договор за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК и по-конкретно т. 10 и т. 11, поради което следва да бъде обявен за недействителен и съгласно чл. 23 ЗПК ответницата може  да носи отговорност единствено за погасяването на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. Прави възражение за нищожност на клаузите от процесния договор, касаещи размера на договорната лихва в размер на 11,99 %, поради накърняване на добрите нрави. Намира, че така уговореният договорен процент на лихва е прекомерен и надминава моралните граници, приети в съдебната практика на ВКС. Отделно намира, че клаузите свързани с начисляването на договорна лихва са неясни и неразбираеми, което ги прави неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗПК. Счита, че е недопустимо едновременното претендиране на договорна лихва и обезщетение за забава. Оспорва изцяло и основателността на предявените в условията на евентуалност осъдителни искове по изложените съображения, касаещи и твърдяната неоснователност на предявените главни искове. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

      Пред ВРС са приложени многобройни писмени доказателства, изслушана е и специализирана счетоводна експертиза.

     По делото е приложен договор за потребителски паричен кредит № 1658992 с общи условия към него, сключен между „Уникредит Къснюмър Файненсинг“ ЕАД /кредитодател/ и Сл. г. /кредитополучател/,по силата на който на ответницата е предоставен кредит в размер на 2000 лева. Между страните било уговорено, че общата дължима сума от потребителя възлиза на 2661,64 лв., като в нея освен главницата, били включени и такси за разглеждане на кредита, застраховка към кредита и лихви. Уговореният годишен лихвен процент бил 11,99 %, а годишният процент на разходите - в размер на 14,86 %. В договора било уговорено кредитът да бъде усвоен чрез превода му по сметка на клиента, като погасяването се извършва на 36 месечни вноски, в размер на 73,93 лв. всяка от тях от сметката на клиента. Падежната дата била уговорена на 1-во число от месеца, като първата вноска следвало да бъде погасена до 01.12.2014 г.Уговорените параметри по договора са вписани в приложения по делото погасителен план, подписан  от двете страни на 18.11.2014 г.

     По делото е представен освен  погаиасителен план към гореописания договор за потребителски кредит, така също  и сертификат за застраховка „Кредитна протекция плюс“ пакет „Б“ № 1658992 с общи условия по застрахователната програма ,които са  подписани от страните по договора.

     Видно е от приложеното писмено  искане,че жалбопдателката Г. на 18.11.2014 г е отправила  до кредитодателя искане за рефинансиране на съществуващ нейн  дълг,като е заявила желанието си с отпуснатия ѝ паричен кредит в размер на 2000 лв. да бъдат предсрочно погасени нейни съществуващи задължения към „Вива кредит“ в размер на 363,00 лв. и към „БНП Париба“ в размер на 222,83 лв.

     Приети по делото са и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от същата дата, по силата на който договор кредитодателят „Уникредит Къснюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на цедент, прехвърля на ищеца по делото – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на цесионер, процесното вземане към ответницата-настоящ жалбоподател.

По делото е представено и пълномощно от цедента, по силата на което цесионерът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е упълномощен да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за цесия.

     Ищецът е представил и две уведомителни писма, адресирани до ответницата С.Г.  по делото, с които последната е следвало да бъде уведомена за извършената цесия. Видно от обратните разписки към писмата, адресатът не е открита на адреса, като пратките не са ѝ е реално връчени.

     По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява, че във връзка с договора за потребителски кредит, на 18.11.2014 г. кредиторът е превел в полза на „Вива кредит“ сумата от 363,00 лв. и на „БНП Париба“ сумата от 222,83 лв., които преводи били направени във връзка с отправено от ответницата искане за рефинансиране на съществуващи нейни дългове към посочените кредитни институции. Остатъка от сумата до 2000 лв., а именно сумата от 1414,17 лв. бил преведен по сметка на ответницата Г. като е приложена извадка от сметката й към 18.11.2014 г ,както и от платежните документи за рефинансиране на предишните й дългове. Вещото лице е посочило, че остатъкът от задължението по процесния договор за паричен кредит, в случай че същият е обявен за предсрочно изискуем на 09.01.2017 г., е в размер  – главница и договорна лихва към датата на входиране на заявлението в съда /05.10.2017 г./ и е сума в размер на 1219,44 лв., от които 1149,23 лв. главница и 70,21 лв. договорна лихва за периода от 01.07.2016 г. до 09.01.2017 г. По отношение на дължимата лихва за забава вещото лице е извършило изчисление в два варианта. Съгласно първия от тях, в случай че всички вземания по договора да предсрочно изискуеми, считано от 09.01.2017 г., дължимата лихва за забава до датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 05.10.2017 г., е в размер на 98,09 лв. В случай че вземанията не са обявени за предсрочно изискуеми, вещото лице е посочило, че към 05.10.2017 г. дължимата лихва за забава е в размер на 66,97 лв. Експертизата е изчислила и размера на всички непогасени вземания към датата на изготвянето ѝ в случай че те са обявени за предсрочно изискуеми. Посочено е, че общият непогасен дълг е в размер на 1317,53 лв., в това число – 1149,23 лв. главница; 70,21 лв. договорна лихва за периода от 01.07.2016 г. до 09.01.2017 г. и 98,09 лв. лихва за забава за периода от 02.07.2016 г. до 05.10.2017 г. На последния поставен въпрос, вещото лице е отговорило, че броя на непогасените вноски по процесния договор от датата на забава на плащанията до изтичане на срока по договора към 05.10.2017 г. – датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, е 17. Размерът на непогасеното задължение по процесния договор от датата на забава на плащанията до изтичане на срока по договора е в общ размер от 1323,94 лв., в това число – 1149,23 лв. главница за периода от 01.07.2016 г. до 01.11.2017 г.; 107,74 лв. – договорна лихва за периода от 01.07.2016 г. до 01.11.2017 г. и сумата от 66,97 лв. лихва за забава за периода от 02.07.2016 г. до 05.10.2017 г.

     При гореизложената факт. обстановка се налагат следните правни  изводи:

     1. За да се приеме обаче, че процесния паричен кредитът е станал предсрочно изискуем, то следва да са налице две предпоставки – обективна, свързана с изгубване на преимуществото на срока, а именно неплащане от длъжника на вноски по кредита съгласно уговореното в договора, и субективна - отправено от банката волеизявление до кредитополучателя за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Съгласно задължителните разяснения в т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който се съдържа уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си и без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпване на предвидените в договора обстоятелства, но след като Банката- кредитодател е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Това ТР  т.18 е приложимо  и при  кредитори ,които са небанкови финансови институции, какъвто е настоящия случай и отношенията с длъжника се регулират от нормите на ЗКИ/виж решение№200/18.01.2019 г на ТК І ТО на ВКС/.Следователно правото на Банката - кредитор  да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и да е достигнало до длъжника, за да породи целеното с него правно действие. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с оглед характера на заповедното производство – едностранно до произнасянето на съда, не притежава правната характеристика на уведомление до длъжника за предсрочната изискуемост на кредита. Въззивният състав изцяло се присъединява към мотивите на ВРСъд, че в случая  не е налице обявяване предсрочната изискуемост на паричния кредит на кредитополучателя- длъжник до завеждане на установителния иск по чл. 422 от ГПК. Затова предявените главни установителни искове правилно и законосъобразно са отхвърлени от решаващият съд като неоснователни.

     2.По предявените евентуални осъдителни искове районният съд е  уточнил,че  иска за главница е за сумата 1149,23 лв., представляваща стойността на  17 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.07.2016 г. до 01.11.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.05.2018 г. – датата на предявяване на исковата молба. Установи се по делото, че ответникът и „Уникредит Къснюмър Файненсинг“ ЕАД са страни по процесния договор с обективираното в него съдържание, с което се явява доказан първият елемент от фактическия състав на спорното материално право.

Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, която в случая е спазена. Според разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я върне.

     Съдът приема, че от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза по безспорен начин се установява, че кредиторът е изпълнил задълженията си по процесния договор за кредит, в срок и съобразно условията на договора.Отпуснатия кредит от 2000 лв ,след приспадане суми за рефиннансиране на други  два  кредита на кредитополучателката Г., е преведена  на 18.11.2014 г в сметката на длъжника-жалбоподател. От своя страна и при условие на точно и своевременно изпълнение от ищеца, ответницата Г. обаче  не е изпълнила насрещното си задължение за връщане на сумата в пълен размер.

     Неоснователно е направеното от жалбоподателката възражение за липса на надлежно уведомяване за извършената цесия . С исковата молба цесионерът - кредитор е представил и самото уведомление, изходящо от цедента до длъжника. Следва да се посочи, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК , като  в този смисъл е и практиката на ВКС.

     3.Настоящият ответник признава, че жалбоподателката  е платила част от сумите по кредита с  вноски по него, след което е преустановила плащанията. По делото няма направени твърдения и ангажирани доказателства от страна на жалбоподателката, носеща доказателствената тежест, за заплащане на претендираните като непогасени вноски. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установи, че непогасеният остатък от главницата за периода от 01.07.2016 г. до 01.11.2017 г. е в размер на сумата от 1149,23 лв. Предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца се присъди и законна лихва върху главницата, считано от 03.05.2018 г. до окончателното погасяване.

По отношение договорената/възнаградителна лихва/ по сключения договор за кредит за периода от 01.07.2016 г до 09.01.2017 г ВРСъд е приел,че тя е договорена при годишен лихвен процент от 11, 99% като е определен и ГПР/годишен процент на разходите / от 14,86% както и че клаузата за нея по договора не е нищожна.Възнаградителната лихва не е  обезщетение за виновно неизпълнение на парично задължение, а представлява цена за ползвания  финансов ресурс. Освен това законосъобразно решаващият съдия се е позовал и на  обстоятелството,че при определянето на  тази възнаградителна/договорена лихва/  не са нарушени  принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения.Налице е трайно установена практика на Върховен касационен съд, която посочва условно кой е добросъвестният и съответстващ на добрите нрави предел на волята на страните за заплащане на възнаградителна лихва, а именно: до три пъти размера на законната лихва. В случая уговорената възнаградителна лихва в размер на 11,99 % не надвишава така установения в практиката условен размер, поради което договарянето ѝ не е в противоречие с добрите нрави.

 Неоснователно е и  възражението на жалбоподателката  и за нищожност на договорната клауза поради противоречието ѝ с разпоредбата на чл. 143 ЗЗП. Така уговорена клаузата няма неясен и неразбираем характер, нито ограничава възможността на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Договорната лихва е с фиксиран размер, като изначално е бил   ясен нейният размер.

Основателен е и осъдителния иск за  присъждане  обезщетение за забава за периода от 01.07.2016 г до 05.10.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от договора и чл.86 ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Установи се от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че размерът на лихвата за забава за процесния период, при не  обявяване  кредита за предсрочно изискуем на 09.01.2017 г., възлиза на сумата от 66,97 лв. Искът следва да бъде уважен до този размер, като  над тази  сума  до пълния предявен размер от 90,74 лв. иска е неоснователен и законосъобразно е отхвърлен от ВРС.

     При гореизложените  изводи   законосъобразно РС е присъдил и разноски с оглед  уважената част на исковете.

     При  отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна жалбоподателката дължи разноски на ответната страна, която е претендирала 350 лв юрисконсултско възнаграждение и 165 лв за назначения  особен представител пред въззивната инстанция. ВОС счита ,че  жалрбоподателката дължи на ответното дружество сумата от 265 лв от които 165 лв за  назначения особен представител пред ВОС и 100 лв юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78 ал.8 от ГПК по ЗПП.

      С оглед гореизложеното поради съвпадение изводите на ВОС и тези на ВРСъд решението на първоинстанционния съд следва да бъде  потвърдено.Затова Врач. Окр. съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

    

     ПОТВЪРЖДАВА  решение №113/12.02.2019 г по гр.д.№ 1891/18 г по описа на ВРСъд.

 

     ОСЪЖДА  С.Е.Г.  с ЕГН ********** с постоянен и настоящ  адрес *** да заплати на  "Агенция за събиране на вземания"ЕАД с ЕИК *** сумата от 265/двеста шестдесет и пет/ лева разноски пред въззивната  инстанция.

 

     На осн.чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК  решението  е окончателно.

 

 

                               Председател :

 

                               Членове:1/           2/