О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в закрито    заседание на 05.04.2019г.,  в състав:

 

   Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА

Членове:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                                   МАРИЯ АДЖЕМОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията ПЕЛОВСКА

В.ч.гр. дело N 146 по описа за  2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на подадена от Т.Г.П. *** частна жалба против определение №436/19.02.2019г. на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №172/2019г., с което исковата молба на Т.Г.П. *** е била върната и производството по образуваното пред първоинстанционния съд дело е било прекратено. Изтъква се, че не е възможно да бъдат изпълнени указанията на районния съд, тъй като не може да се снабди със съдебни удостоверения, поради прекратяване на делото. Поддържа се, че са представени достатъчно доказателства, че жалбоподателят е собственик на процесния имот и има правен интерес от предявяване на иска. Иска се отмяна на обжалваното определение като нищожно и продължаване на съдопроизводствените действия от друг съдия в районния съд.

На основание чл.129, ал.3, изр.последно от ГПК, препис от частната жалба не е връчван на ответника.

При извършена проверка за редовност на подадената частна жалба, съдът констатира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Първоначално пред Окръжен съд-Враца жалбоподателят Т.Г.П. *** е предявил искова молба с вх. № 9777/10.12.2018г. срещу Община гр. Враца, с която е поискано да са признае за установено, че ищецът е собственик на земеделски имот, находящ се в землището на гр.Враца, с идентификатор по КККР 12259.1136.66, с площ от 1 055 кв. м., както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 700 000 лв.обезщетение.

С определение №849/11.12.2018г.на Окръжен съд-Враца, постановено по гр.дело №668/2018г., исковете за собственост и за сумата от 700000 лв.обезщетение са разделени, при което гр.дело №668/2018г. е прекратено пред окръжния съд и на РС-Враца по подсъдност е изпратен само иска за собственост. След постъпването на иска в РС-Враца е образувано гр.дело №172/2019г.

В исковата молба се твърди, че през 1970 г. майката и лелята на ищеца закупили лозе от 2.110 дка от А.И.К., железобетонните постройки в което били направени според имотните граници през 1970г. Твърди се, че границите на имота били „свити” по указание на работник от ОК на БКП.Твърди се, че ищеца е единствен наследник на своята майка Г.И.П. и единствено той упражнява правото на собственост по отношение на имота. Излагат се неясни твърдения за подавани от ищеца жалби до Община Враца, с неясен предмет и отговор, като се сочи, че тъй като праводателката А.К. е притежавала 3 дка наследствен имот, а по стария план имотът е 2,110 дка, то ищецът следва да получи „още 1,055 дка от наличната площ и 445 кв.м.от общата площ, която му се полага”. Твърди се, че в момента имотът е с идентификатор 12259.1136.66.

 Наведени са доводи, че за имота са извадени скици, по които е констатирал несъответствие в площта му, по едната скица имота е с площ 949 кв.м, а по другата е с площ 2110 кв.м. Сочи се, че по вина на Община Враца неправилно са очертани границите на имота му.

  С разпореждане № 626/22.01.2019г. РС-Враца е оставил без движение така предявената искова молба и е указал на ищеца да отстрани нередовностите й, а именно:1) да уточни правния си интерес за предявяване на иск за установяване на правото му на собственост по отношение на ответника Община Враца; 2) в какво се изразяват действията на ответника във връзка с владеенето на имота и по какъв начин те го възпрепятстват да владее реалната част от собствения си имот;3) да индивидуализира реалните части от имота, по отношение на които иска да бъде признат за собственик, като следва да посочи площта, както и точното разположение на тези реални части, като в случай, че същите граничат с друг имот, да се индивидуализират съседните имоти;4) да се посочи на какво основание твърди, че ответникът следва да бъде осъден да премести поставената в имота ограда - тъй като същата по някакъв начин препятства ползването на имота или представлява незаконна постройка;  5) да уточни основанието, на което иска да бъда признат за собственик на претендираните реални части, като отстрани противоречието от  едновременното навеждане на доводи за наличие на наследствено правоотношение, както и за владеене на имота непрекъснато през определен период от време;6) след като претендира, че границата между имотите не е поставена на действителната имотна граница, следва да посочи каква е реалната част, която е отразена като част от чужд имот, да индивидуализира този имот, както и неговия собственик или владелец. Съдът е указал и процесуалните последици при неизпълнение на указанията, като е дал на ищеца едноседмичен срок за отстраняването им. Съобщението с разпореждането на съда е връчено на ищеца Т.П. на 28.01.2019г.

В указания му срок, с молба вх.№1782/04.02.2019г., ищецът е представил уточнена според него искова молба  с копие от геодезическо заснемане. Новата искова молба в преобладаващата си час приповтаря първоначалната молба, но допълнително се сочи, че ищецът има правен интерес не от иск за собственост, а от иск за определянето на истинските граници на имота и неговата истинска площ. Развиват се доводи, че намалената площ на имота пречи на изсичането на дървета покрай оградата, че поради намалената площ  не може да се снабди с нотариален акт, съответно да продаде имота и пр.

  С определение №436/19.02.2019г. районния съд е приел, че нередовностите в исковата молба не са отстранени, тъй като имотът не е индивидуализиран, не е обоснован правния интерес от предявяването на положителен установителен иск за собственост против Община Враца, не е уточнено и искането за поставяне на имотна граница, при което е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че постановеното от РС-Враца определение е правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК предявяването на установителен иск за съществуване или несъществуването на едно право е допустимо при наличие на интерес от това. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба.

Съгласно разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.127, ал.1 от ГПК ищецът е длъжен да индивидуализира спорното материално право в исковата си молба чрез основанието и петитума на предявения иск. Когато предмет на спора е право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, ищецът трябва да посочи всички негови индивидуализиращи белези - вид, местонахождение, граници, площ, номер по действащия кадастрален, регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта - идентификатора на имота. В практиката се приема, че определящо значение за индивидуализацията на недвижимите имоти имат техните реални граници на земния терен, а не площта им, която може да бъде посочена различно и неточно в титула за собственост. Само тогава е налице яснота по предмета на делото и съдът може да се произнесе по предявения иск, тъй като индивидуализацията на вещта, обект на защита чрез иска, впоследствие намира отражение и в диспозитива на самото решение. В случай, че местонахождението на спорния имот не е определено по този начин, исковата молба е нередовна и съдът е длъжен да я остави без движение със съответните указания. От друга страна, предявяването на иск за признаване право да бъде възстановена собственост върху определено количество земя, без същата да се индивидуализира по посочения по-горе начин - вид, местонахождение, граници, площ, номер по действащия кадастрален, регулационен план или друг вид план, е допустимо единствено в рамките на реституционно производство по реда на ЗСПЗЗ, каквато характеристика настоящето съдебно производство няма, както с оглед процесуалната легитимация на страните, така и с оглед очертания предмет на спора чрез обстоятелствената част и петитума на предявения иск.

В разглеждания случай от първоначалната и от допълнителната искова молба може да се изведе единствено, че ищецът твърди, че е собственик по наследство на имот-лозе, тъй като през 1970г.неговите майка и леля са закупили този имот от А.К., но вместо 3 дка са получили 2,110 дка. Твърди се също, че този имот в момента е с идентификатор 12259.1136.66 е се намира в м.”Върха” в землището на гр.Враца. Всички останали твърдения и доводи в молбите са изключително неясни и от тях не може нито да се извлече какъв е интереса от предявяването на установителен иск за собственост и то точно против Община Враца, нито дали не се предявява друг иск за собственост, в т.ч. иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР. По отношение оплакванията, свързани с имотната граница е налице пълна неяснота каква реална част от имота на ищеца е отнета чрез т.нар.от него „свиване” и в кой имот в момента се намира тази част.

Изложената от ищеца фактология е дотолкова неясна, че дори не позволява да се направи категоричен извод с каква площ твърди той, че е собствения му имот-с площ от 2,110 дка или с площ от 3 дка. Не може да се установи също така основното обстоятелство кои настоящи имоти, с настоящи идентификатори са разположени върху имотът, закупен през 1970г., респ.кои части от тези имоти формират стария имот. Впрочем, неясно е дори защо след като твърди, че има „свиване” на имотните граници на стария имот, който е бил от 2,110 дка, едновременно с това се твърди, че в момента този имот е с идентификатор 12259.1136.66, но се иска да бъде установено, че е с площ от 1055 кв.м.

Налице е пълна невъзможност да се определи в достатъчна степен кои са конкретните твърдяни факти и съобразно тях да се изведе искане с установен правен интерес. По тази причина въззивният съд намира, че районният съд правилно е приел исковата молба за нередовна и с неотстранени недостатъци и правилно е върнал същата, прекратявайки производството по делото. С оглед изложеното обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №436/19.02.2019г. на Районен съд-Враца, постановено по гр.д.№172/2019г., с което производството по гр.дело №172/2019г. е прекратено, поради неотстранени недостатъци на исковата молба.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

 

Председател:...........        Членове:1.......... 2..........