О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

гр.Враца, 17.04.2019г.

 

 

ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНАТА Г. МИШОНОВА - ХАЛЬОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ АДЖЕМОВА

мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ

 

 като разгледа докладваното от мл. съдия И.Никифорски ВЧГД № 190 /2019г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на  чл. 248, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ГПК.

 

Врачанският  окръжен съд е сезиран с въззивна частна жалба вх. № 2788 от 22.03.2019 година, подадена  от ЗД „Бул Инс” АД, чрез пълномощника адв. М.Г., като е посочено, че същата е подадена срещу присъдените разноски в тежест на ЗД „Бул Инс” АД с решение № 14 от 02.01.2019 г., постановено от районен съд, гр. Враца, VII състав по гр. д. № 4534/2018 г. За прецизност следва да се отбележи, че така цитираното решение е обжалвано от ЗД „Бул Инс” АД, в частта за разноските, като със свое определение от № 457 от 20.02.2019 г., постановено гр. д. № 4534/2018 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение направеното искане за изменение на решението в частта за разноските.Поради тези обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че с подадената частна жалба се атакува именно горепосоченото определение, с което районен съд е отказал да измени решението си в частта за разноските.

В частната жалба се  твърди, че Районен съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответника по делото - Община Враца, въпреки признанието на иска е дал повод за завеждане на делото и следва да понесе всички сторени в производството по делото разноски. Аргументира тезата си с обстоятелството, че ответника е бил надлежно уведомен за дължимата на ЗД „Бул Инс” АД сума от 159,07 лева, с регресна покана с изх. № РГ-01598/05.08.2014 г., но тъй като е отказал да изплати същата, което е видно от отговор на регресна покана, с писмо рег индекс 2600-250311/15.08.2014 г. е било образувано гр. дело гр. д. № 4534/2018 г. по описа на РС - гр. Враца.  

Моли окръжният съд да отмени атакуваното определение. Претендират се и направените разноски.

 

В срок е депозиран отговор на частната жалба вх. № 4314 от 20.03.2019 година от Община - гр. Враца.В същия  се излагат съображения за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че разноските правилно са възложени в тежест на ищцовото застрахователно дружество, поради наличието на двете кумулативни предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 78. ал. 2 от ГПК, а именно: 1). налице е признание на иска от страна на ответника и 2). ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Предлага се окръжният съд да остави жалбата без уважение.

   Отправя се също така искане за  присъждане в полза на Община Враца направените във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78. ал. 8 от ГПК вр. чл. 37. ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25. ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 300 лв.

   Врачанският окръжен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба, възраженията в отговора и след проверка на атакуваното определение за изменение постановеното решение в частта относно присъдените разноски, счита че въззивната частна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

 Разгледана по същество, съдът  я намира за неоснователна, като съображенията за това са следните:

С  решение № 14 от 02.01.2019 г., постановено от районен съд, гр. Враца, VII състав по гр. д. № 4534/2018 г., при признание на иска от страна на Община - гр. Враца е уважен предявеният от ЗД „Бул Инс” АД против Община Враца иск с  правно основание чл. 213, ал.1 КЗ / отм./ В решението е прието, че са налице предпоставките на чл. 78. ал. 2 от ГПК, а именно ответника - Община Враца е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото, поради което разноските следва да останат в тежест на ищеца.

 По повод постъпила молба от ищцовото дружество ЗД „Бул Инс” АД  за изменение на постановеното решение в частта за присъдените разноски по чл. 248, ал. 1 от ГПК, с Определение № 457 от 20.02.2019 година, постановено по горепосоченото дело, съдът  е оставил без уважение направеното искане за изменение на решение № 14 от 02.01.2019 г., постановено от районен съд, гр. Враца, VII състав по гр. д. № 4534/2018 г.,  в частта за разноските , който съдебен акт е предмет на въззивната частна жалба. Районният съд е приел, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като регресната покана, която е изпратена от ищцовото дружество не е достатъчно условие за безспорно установяване дължимостта на претендираните суми, а е необходимо същата да бъде съпроводена с доказателства, от които да се установи, че действително е възникнало вземане на застрахователното дружество към ответника.

 

При така установеното от фактическа страна, неоснователно е оплакването в частната жалба, че неправилно първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 78. ал. 2 от ГПК и разноските по делото са присъдени в тежест на ищеца .

 

 Съгласно нормата на чл. 78. ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.Следователно, нормата изисква да са налице наличието на две кумулативни предпоставки – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Установява се, че още с отговора на исковата молба, депозиран по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е направил изявление, че признава подадената от ищцовото дружество искова молба, като поддържа своето признание на иска и в откритото съдебно заседание, поради което е налице втората визирана в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставка.

  Що се касае до първата посочена в чл. 78, ал. 2 ГПК, то преценката се извършва с оглед поведението на ответника – дали същия е дал повод за завеждане на делото, като тази преценка е конкретна и се извършва във всеки отделен случай, с оглед фактите по делото.

  Видно е от представената по делото регресна покана изх. № РГ-01598/05.08.2014 г., че ищцовото дружество преди образуване на настоящото производство е изпратило покана до Община - гр.Враца с искане за заплащане на сума в размер на 219,07 лева. В поканата е описано единствено настъпилото ПТП, като е посочена изплатената на застрахованото лице сума.Доказателства в тази насока обаче не са представени.

 Установява се от приложения по делото отговор на регресната покана, изпратен с писмо рег. индекс 2600-250311/15.08.2014 г., че  Община - гр. Враца е уведомила ЗД „Бул Инс” АД, че отказва да изплати претендираната сума.Отказът е базиран на обстоятелството, че дружеството с регресната покана не е представило годни доказателства, от които да може да бъде установено настъпването и размера на вредите, липсата на документи, описващи щетата и нейния размер, както и на документ, удостоверяващ изплащането на сумата на застрахованото лице.Следователно, Община Враца е отказала изплащането на претендираната сума не защото оспорва по същество нейната дължимост, а поради обстоятелството, че застрахователното дружество не е представило никакви доказателства, от които Община Враца да се увери, че  действително дължи изплащането на тази сума.След получаването на отговора, ищцовото дружество не предприема никакви действия за представяне в Общината на годни доказателства за установяването на възникналото му вземане спрямо нея,а предявява иск в съда.

При така установеното, в конкретния случай при некомплектована преписка и липса на съдействие от страна на ЗД „Бул Инс” АД за изясняване на случая и удостоверяване основателността на претендираното вземане, не може да бъде възприета тезата, че Община Враца е дала повод за завеждане на делото.Вярно е, че е отказала заплащането на сумата по регресната покана, но това не се дължи на някакво недобросъвестно поведение от страна на служителите в Община Враца, а на обстоятелството, че именно ищцовото дружество не е представило в Общината окомплектована преписка, с която да установи възникналото си регресно вземане спрямо същата.

  Следователно, с оглед изложените съображения, Районен съд - гр. Враца правилно е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, поради което ще следва атакуваното определение да бъде потвърдено.

  По разноските: Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. следва да бъде осъден да заплати на Община - гр. Враца, ЕИК *** направените в настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.Съдебният състав намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, справедливото възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК (в редакцията, обн. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ е в размер на  150.00 лв. / сто и петдесет лева /.

 

Мотивиран от горното, Врачанският  окръжен съд

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

 

  ПОТВЪРЖДАВА Определение № 457 от 20.02.2019 година, постановено гр. д. № 4534/2018 г. по описа на Врачански районен съд, с което е оставено без уважение искането по реда на 248 ГПК  за изменение в частта за разноските на решение № 14 от 02.01.2019 г., постановено от районен съд, гр. Враца, VII състав по гр. д. № 4534/2018 г.

   ОСЪЖДА  ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на Община - гр. Враца, ЕИК ***, направените в хода на настоящото производство разноски в  размер от 150.00 лв.( Сто и петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.

 

   ОПРЕДЛЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:...........              Членове:1..........                      2..........