О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

Врачанският окръжен съд  ,гражданско        отделение

в   закрито    заседание на  12 април две хиляди и деветнадесета година,    в състав:

 

   Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова

Членове:Мария  Аджемова

                                  Иван Никифорски-мл.с.

 

като разгледа докладваното от съдията Мишонова- Хальова

въз. ч.гр. дело N` 202 по описа за  2019  г.,за да се произнесе взе предвид:

    С. ***,чрез пълномощника си адв.С.Ч. ***, е подал частна жалба против разпореждане №1528/25.02.2019 г по ч.гр.д.№668/19 г по описа на ВРСъд.

    В жалбата се твърди, че атакуваното с жалбата определение е незаконосъобразно ,постановено при грубо нарушение на съдопроизводствените правила  , противоречие на закона ,поради което било и необосновано.

    Твърди се ,че представянето запис на заповед е свързано с упражняване на правата на платеца по него по чл. 492 ал.1 от ТЗ, а изразът "представяне" не бил равнозначен на израза "предявяване", чрез който се определял падежа в хипотезата на чл. 486 ал.1 т.1 от ТЗ.Според жалбоподателя не можело да се приеме, че процесния запис на заповед съдържа два падежа и е нищожен поради порок във формата.

Затова според жалбоподателя  падежа на  приложения към заявлението запис на заповед, бил на определена дата т.е. при представяне и нямало правно задължение същия да се предявява. Тъй като записа на заповед бил редовен от външна страна, това било достатъчна предпоставка за издаване заповед по чл. 417 от ГПК.

    Съд. състав ,след обсъждане писмените доказателства по делото и  правните норми свързани със записа на заповед, приема следното: ч.ж. е процесуално допустима , тъй като е подадена от страна с право на обжалване ,срещу  акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество ч.ж.   е н е о с н о в а т е л н а.

    Пред ВРсъд е подадено заявление по чл. 417 т.9 от ГПК за издаване заповед  за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на запис на заповед.

Решаващият съдия при извършване на проверка от външна страна на представения в оригинал запис на заповед, съгласно чл. 418 ал.2 от ГПК, е  констатирал ,че този писмен документ съдържа предвидените в чл. 535 от ТЗ реквизити, но не е посочен определен падеж т.е. определена дата на плащане, а е вписано "срещу представяне  на настоящия запис на заповед". Според ВРС"представяне" и "предявяване" са различни  изрази и за да ъде налице изискуемост на вземането по записа на заповед, той трябва да бъде предявен , като  това следва да се удостовери писмено върху записа на заповед.Поради липса на доказателства , че процесния запис на заповед е предявен на платеца,преди подаване на заявлението,    решаващият съдия е приел  заявлението за неоснователно и недоказано и го е отхвърлил.

Въз. състав приема ,че  определението на ВРСъд е правилно и законосъобразно по следните съображения:

    1. При проверката на заявлението по чл. 417 от ГПК  съдът се ограничава само в рамките на представения документ. Изключение от правилото е допустимо само относно изискуемостта на вземането, която може да се удостовери с официален или изходящ от длъжника документ,че задължението доброволно е изпълнено.

    В случая обаче в записа на заповед няма определена дата за падеж, а  за падеж е посочено "при представяне".Тъй като записа на заповед е ценна книга, която е във фактическата власт на кредитора,а чл. 537 ТЗ препраща към разпоредбите за менителница ,то всеки легитимиран да представи записа на заповед може да получи плащането по нея.

    2. Съгласно чл. 536 ал .2 от ТЗ  запис на заповед, в който  не е посочен падежът, се смята платим на предявяване.Затова законосъобразно  ВРсъд , за да уважи заявлението на жалбоподателя по чл. 417 т.9 от ГПК, то трябваше да има данни ,че  записа на заповед е бил предявен.  Предявяване на записа на заповед е необходимо условие  и поради  възможността  платеца по нея да бъде уведомен и ако прецени доброволно да  заплати сумата по него.Затова въпреки ,че  представения документ е редовен от външна страна, поради липса на отметка върху него, че е предявен на посочения  платец, не е годен изпълнителен титул/годно изпълнително основание/ и  дава основание на ВРСъд да откаже издаването на изп. лист срещу длъжника.

     При гореизложеното разпореждането  на ВРСъд да отхвърли заявлението по чл. 417 т.9 от ГПК  с вх.№ 2796/20.02.2019 г по описа на ВРС,като неоснователно и недоказано, е  законосъобразно.

    водим от горното съд. състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

    ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане №№1528/25.02.2019 г по ч.гр.д.№668/19 г по описа на ВРСъд.

 

    На осн.чл.274 ал.2 от ГПК определението подлежи на касац. жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщението до заявителя.

 

           Председател :

            Членове: 1/           2/