О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

Врачанският окръжен съд ,гражданско   отделение ,в   закрито    заседание на  22 април две хиляди и деветнадесета година,   в състав:

 

   Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова

Членове:Мария  Аджемова

        Иван Никифорски-мл.с.

                                 

като разгледа докладваното от съдията Мишонова- Хальова

въз. ч. гр. дело N`212 по описа за  2019 г.,за да се произнесе взе предвид:

   

В.И.Ц. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. Е.О. от ВрАК, е подала частна жалба против Заповед№873/26.10.2018 г за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№1492/18 г по описа на КРС, в частта за разноските.

   В жалбата се навеждат доводи ,че е налице прекомерност за присъденото процесуално представителство адв. възнаграждение  от 360 лв в заповедното производство. Твърди се ,че в заповедта за изпълнение КРС е разпоредил жалбоподателката да заплати на кредитора-заявител :главница от 133,89 лв, законна лихва от 22.10.2018 г до изплащане задължението, 25 лв д.т. и 360 лв адв. възнаграждение за адвоката на кредитора. Иска се намаляване на адв. възнаграждение  от 360 лв на 50 лв по две съображения:

  - по аналогия да се приложи чл.37 от НПП във вр. с чл.78 ал.5 от ГПК т.е. при определяне на адв. възнаграждение  да се прилага ЗПП както е в чл.78 ал.8 от ГПК за юрисконсулти ,ако са представлявали юрид. лица или еднолични търговци

  -дерогиране на Наредба№1/2004 г за мин. адв. възнаграждения от европейското право, специално  от практиката на СЕС в Люксембург по български  дела С-427/16 и С-428/16.

С жалбата са приложени 2 бр. решения и 1 бр. определение на СГС за намаляване адв. възнаграждение на осн. чл.78 ал.5 от ГПК, поради прекомерност, с оглед практиката на СЕС.

  В срока за отговор на ч.ж.  адв. Н.Ш. от САК ,като пълномощник на кредитора по ч.гр.д.№ 1492/18 г по описа на КРсъд,е подал писмен отговор , с който оспорва ч.ж. и заявява ,че следва да бъде оставена без уважение, а претендираното адв. възнаграждение да бъде присъдено в пълен размер от 360 лв/включващо мин.размер 300 лв плюс 60 лв  ДДС/.

С отговора на ч.ж. е направено признание,че длъжника е изплатил 162,89 лв по банковата сметка на кредитора/"Теленор България" ЕАД/ главница и лихва, но сумата от 360 лв адв. хонорар не била изплатена до момента на подаване писмения отговор.

Ответникът твърди, че буди недоумение  твърдението в ч.ж.,че Наредба  за мин. адв. възнаграждения била "обезсилена" и нейните разпоредби не следвало да се прилагат.  С отговора се цитира практика на ВКС от 2016 г и 2012 г, вкл. и на ОС-Пазарджик, по силата на които съдът не може да преминава под минимума на възнаграждението определено съобразно чл. 36 от ЗА. В отговора обаче няма становище по  цитираните в ч.ж. дела на СЕС С-427/16 г и С-428/16 г, които  адв.О. приема за приложими и дерогиращи според нея  Наредбата за мин. адв. възнаграждения, в унисон с приложената  практика на СГС от 2018 г.

Ч.ж.  касае присъдените  по издадената заповед за парично задължение№ 873/26.10.2018 г по ч.гр.д.№1492/18 г  разноски  от 360 лв за адвокатско възнаграждение.Същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с право на обжалване срещу съдебен акт, от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество частната жалба е  ч а с т и ч н о  о с н о в а т е л н а.

Производството е по реда на чл. 413 от ГПК вр. с чл. 78 ал.5 от ГПК.

 Съд. състав при Врач. Окр. съд ,с оглед  твърденията в жалбата за прекомерност на адв. хонорар в издадената Заповед за парично  задължение, писмения отговор на кредитора и като взе предвид  доказателствата по делото приема следното:

В жалбата е направено  възражение за разноските на осн. чл. 413 от ГПК във вр.с чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адв. хонорар  от 360 лв. Приложена е вносна бележка от жалбоподателката -длъжник, че   след получаване на издадената заповед за парично изпълнение  в 14 дневния срок главницата и законната лихва в размер на 162,89 лв е заплатена доброволно от нея  на кредитора,но без 360 лв адв. възнаграждение, тъй като е подадена настоящятя ч.ж.

Съгласно чл. 78 ал.5 от  ГПК ч.ж.е процесуално допустима като в същия текст е посочено,че съдът може да присъди по-нисък размер ,но не по малко от мин. определения размер съобразно чл. 36 от ЗАдвокатурата.

Според чл. 32 ал. 2 от ЗА размерът на  адв.възнаграждение се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Според Наредба №1/2004 г за мин. адв.възнаграждение с последни изменения през 2016 г, съгласно чл.7 ал.2 т.1 при материален интерес  до 1000 лв мин.  адв. възнаграждение е 300 лв,а в чл.7 ал.7/изм.ДВ 84/16 г/ се посочва,че в производства за издаване заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на  ал.2 на база половината от стойностите на претендираните суми.В случая  търсената главница от 133 лв и лихва попадат чл.7 ал.2 т.1- интерес до 1000 лв,а по чл.7 ал.7  мат. интерес отново е до 1000лв и мин. адв. възнаграждение  е 300 лв.

Неоснователно е твърдението на адв.О. ,че съдът следва по аналогия да приложи разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК и да се приравни адв. възнаграждение на юрисконсултско възнаграждение ,поради което  да се приложи  чл. 37 от  ЗППомощ , а не Наредбата за мин. адв.възнаграждения. Такава аналогия е недопустима, тъй като законодателят изрично е посочил ,че чл. 78 ал.8 от ГПК касае  представителство на търговска фирма или едноличен търговец  само от юрисконсулт , който не е адвокат.

Друг е въпроса дали в настоящия казус  националният съд. състав следва да приложи практиката на Съда  на Европейския съюз/СЕС/ в Люксембург, който се е произнесъл по две преюдициални питания от български съд по С-427/16 и С-428/16, в които е  изразил становище по приложението на наредбата за мин. адв. възнаграждения от 2004 г и тази практика задължителна ли е за нац. съдия, ако нац. разпоредба чл.78 ал.5 от ГПК във вр. с чл. 36 от ЗА й противоречи?

По този въпрос   въззивен състав при Врач. Окръжен съд приема следното:съдебната практика на СЕС е част от т.н. вътрешни неписани източници на правото на ЕС, към които спадат  основните правни принципи, общностните обичаи, общите конституционни традиции на държавите членки и др.След 01.01.2007 г по силата на подписания договор  за присъединяване на РБългария към ЕС, правото на европейския съюз става непосредствено приложимо  т.е. с директо приложение у нас. Според чл.5 ал.4 от Конституцията на РБългария международните договори/какъвто е присъединителния ни договор  от 2005 г към ЕС/, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

  По повод  две  дела С-427/16  и С-428/16 по преюдициално запитване пред СЕС, български нац. съдия по две заповедни производства  поставя  няколко въпроса, два от които са:

  -дали разпоредбата за минималните адвокатски хонорари в Закона за адвокатурата противоречи на Договора за функциониране на ЕС и на Гражданско процесуалния кодекс  и

  - дали допуснатата в  Директива 77/249 /за граници и условия за адвокатската дейност, упражнявана под формата на предоставяне на услуги/,възможност ДДС върху адвокатските хонорари, следва  да се приема за част от цената на услугата?

В отговорите си на поставените въпроси съдът в Люксембург тълкува Договора за функциониране на Европейския съюз/ДФЕС/ и според евромагистратите определените с наредбата на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения,съгласно която съдът няма право да присъди разноски за адв. възнаграждение в по- нисък от мин. размер, биха могли да ограничат конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. Дадено е указание "запитващият  български съдия да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането на Наредбата за мин. адв. възнаграждения, действително тя отговаря ли  на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението им?

Известно е ,че упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица в РБългария. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка.

В чл.2 ал.1 от ЗА е  посочено ,че адв.професия е дейност предвидена в конституцията на РБ, а в ал.2 ,че при упражняването на адвокатската професия адвокатът или адвокатът от Европейския съюз се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства. Според чл. 36 ал.2 от ЗА размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

СЕС приема ,че  след като липсват разпоредби, които биха могли да гарантират, че Висшият адвокатски съвет действа като носител на публична власт в общ. интерес при наличие на ефективен контрол и на правомощия на държавата за вземане на решения като последна инстанция, професионална организация като Висшия адвокатски съвет трябва да се счита за сдружение на предприятия по смисъла на член 101 ДФЕС, когато приема наредби за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тарифа, определена от професионална организация, може все пак да има характер на държавна мярка, по-специално когато членовете на тази организация са независими от съответните икономически оператори- експерти и когато са длъжни по закон да определят тарифите, като отчитат не само интересите на предприятията или на сдруженията на предприятия от посочилия ги сектор, но и общия интерес и интересите на предприятията от другите сектори или на ползвателите на въпросните услуги.

СЕС продължава, че от друга страна Наредбата за мин. адв. възнаграждения е създадена от ВАСъвет  и не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. Що се отнася, на второ място, до въпроса дали българските публични органи са делегирали на частно съсловно сдружение /ВАСъвет/ компетентността си в областта на определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения,  е видно, че единственият контрол, който се упражнява от публичен орган върху наредбите на Висшия адвокатски съвет за определяне на посочените минимални размери, е контролът на Върховния административен съд и че този контрол е ограничен само до това дали споменатите наредби са в съответствие с Конституцията и българските закони?

   С оглед  решението на СЕС по цитираните две дела с запитващ български  съд и отговора на евромагистратите по първия преюдициален въпрос,настоящият въззивен състав приема  за задължително тълкуването на СЕС ,че Наредбата за мин. адв. възнаграждения от 2004 г, би могла да ограничи и ограничава  конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС, част от който е и българския пазар,като в тази Наредба не са предвидени ограничаващите конкуренцията последици,които да са присъщи на преследването на посочените цели ,с оглед упражняването на адвокатската професия.

Практиката на СЕС,която  е част от правото на ЕС , е директно приложима в РБългария и  има предимство/примат/ при противоречие с   национални норми, каквато е чл.78 ал.5 от ГПК в съобразителната част при приложение на чл. 36 от ЗА.

В настоящия казус се касае до  адв. възнаграждение от 360 лв с ДДС  като е подадено заявление по чл. 410 от ГПК с парично вземане от 133,89 лв за  не платени месечни абонаменти за мобилни услуги към "Теленор България"ЕАД.Въз. състав като се позовава на практиката на СЕС цитирана по- горе счита,че не следва да се съобрази  при възражение за прекомерност на осн. чл.78 ал.5 от ГПК, с мин. размер на адв. възнаграждение определен в чл. 36 от ЗА, а да съобрази сложността на действително извършеното от  упълномощения адвокат по делото и намали адв. възнаграждение под минималния размер съобразно Наредбата за мин. адв. възнаграждения. Това мнение се споделя и в редица последни решения и определения на СГСъд/решение от 22.10.2018 г по въз.гр.д.№1061/18 г, решение от 07.08.2018 г по ч.гр.д.№9568/2018 г, определение от 30.11.2018 г по ч.гр.д.№11504/2018 г/

При гореизложеното въз. състав намира ,че в конкретния казус  размер на адв. възнаграждение от 100 лв /за попълване стандартната бланка за заявление по чл. 410 от ГПК/, е справедлив и обоснован размер  и зачита общия интерес на всички участници в съд. процес.Следва да се има предвид и факта ,че  жалбоподателката в 14 дневния срок от издаване на заповедта за парично изпълнение е заплатила дължимата сума- главница и лихва, освен адв. възнаграждение  срещу което е подала и процесната ч. ж.

В отговора на ч.ж. дружеството"Теленор България"АД  е направило възражение  за прекомерност  на адв. хонорар на адв.О. като пълномощник на жалбородателката, в случай на уважаване на ч.ж.

При този изход на настоящето дело и с оглед гореизложените мотиви  от съд. състав ,ответната страна дължи на жалбоподателката направените от нея разноски за въззивната инстанция,съобразени с частичното уважаване на  жалбата ,които по компенсация са в размер на  на 55 лв адв. възнаграждение, плюс д.т. от 15 лв или общо 70 лв.

При гореизложеното съд. състав

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАМАЛЯВА  поради прекомерност възнаграждението на адв. Н.Ш. от САК, пълномощник на "Теленор България"ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София от 360 лв на 100 лв/сто лв/.

 

ОТМЕНЯ заповед № 873/26.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч. гр. д. № 1492/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Козлодуй, в частта за разноските за сумата над 100лв /адвокатско възнаграждение/ до присъденото 360 адв. възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от "Теленор България"ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София против В.И.Ц. с ЕГН ********** с адрес ***, за присъждане на  адв. възнаграждение за сумата над 100лв/адв. възнаграждение/ до претендираните 360 лв адв. възнаграждение.

 

 ПОТВЪРЖДАВА заповед № 873/26.10.2018 г. за изпълнение  на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч. гр. д. № 1492/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Козлодуй в останалата част.

 

 ОСЪЖДА “ "Теленор България"ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София  да заплати на  В.И.Ц. *** с ЕГН ********** сумата от 70 /седемдесет лев/, представляваща разноски пред настоящата инстанция по компенсация.

 

        Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                       Председател :

 

                      Членове:1/           2/