О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на 

24.04.2019 г., в състав:

 

          Председател: НАДЯ ПЕЛОВСКА

                   Членове: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                МАРИЯ АДЖЕМОВА

                                                                                     

Като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.ч.гр.дело N 232 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л.В.И. ***, чрез пълномощника му адв.К.К., против Определение № 605/11.03.2019 г. по гр.д.№ 5287/2018 г. на Районен съд-Враца, с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото.

В жалбата се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на районния съд, че в рамките на определения срок - до 07.03.2019 г. не е вписана исковата молба, и се посочва, че такова вписване е било извършено преди изтичане на срока - на 05.03.2019 г. В жалбата се излагат в хронологична последователност извършените процесуални действия във връзка с отстраняване нередовностите в исковата молба. В обобщение се отбелязва, че пълномощникът на ищеца е подходил максимално добросъвестно и с оглед различната практика в страната два пъти е поискал от съда указания как се извършва вписването на искови молби в РС-Враца, но такива не са му били дадени. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

Към жалбата са приложени вписано копие на исковата молба и справка от Служба по вписванията-Враца.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.129, ал.3 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран с искова молба вх.№ 18450/18.12.2018 г. на Л.В.И. ***, чрез пълномощника му адв.К.К., с която са предявени обективно съединени искове против О.В.И.-Г. от гр.Правец, както следва:

1/ Иск за намаляване на извършените в полза на ответницата завещателни разпореждания от наследодателката З.П.Т. до размера, необходим за допълване на запазената част на ищеца от наследствения апартамент в гр.Враца, и определяне новите квоти в съсобствеността върху недвижимия имот, и

2/ Иск за обявяване за недействителен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по завещание № 195, т.ІV, рег.№ 3295, дело № 465/11.05.2018 г. на нотариус В.В..

С Разпореждане № 9878/20.12.2018 г. районният съд е оставил исковата молба без движение и е дал указания в двуседмичен срок да бъдат отстранени нередовности в същата чрез уточняване петитума по отношение на втория предявен иск и посочване дали се претендира прогласяване на недействителност и каква - нищожност или унищожаемост, или се прави искане по реда на чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт, както и указания в същия срок да бъде представено удостоверение за данъчна оценка с оглед определяне на следващата се държавна такса. В съдебния акт се сочи, че след отстраняване на нередовностите в исковата молба ще бъде разпоредено вписване на същата на основание чл.114 ЗС. Съобщение за отстраняване нередовностите в исковата молба, придружено с препис от разпореждането, са връчени на пълномощника адв.К. на 15.01.2018 г.

Преди изтичане на определения от съда двуседмичен срок - на 28.01.2019 г. е постъпила молба, с която пълномощникът на ищеца прави искане на основание чл.63, ал.1 ГПК срокът за изпълнение на указанията да бъде удължен до 06.02.2019 г. Районният съд  е уважил искането и с разпореждане от 30.01.2019 г. е продължил срока за изпълнение на указанията с две седмици, считано от 30.01.2019 г. Пълномощникът на ищеца е уведомен за продължаването на срока от съдебен деловодител по телефона на 31.01.2019 г.

С молба от 08.02.2019 г. адв.К. е уточнил, че не се претендира прогласяване на нищожност или унищожаемост на нотариалния акт, а е предявено искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт и е представил удостоверение за данъчна оценка. Със същата молба е поискал да му бъдат дадени указания дали вписването на исковата молба ще се извърши служебно от съда, каквато е практиката на голяма част от районните съдилища, или това е задължение на ищеца.

С Разпореждане № 1117/11.02.2019 г. районният съд отново е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищеца в едноседмичен срок да внесе държавна такса в размер на 235,23 лв., както и в същия срок да се впише исковата молба в Служба по вписванията-Враца.Съобщение, придружено с препис от разпореждането е връчено на адв.К. на 20.02.2019 г.

С молба вх.№ 26.02.2019 г. адв.К. е представил документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса по сметка на ВРС в размер на 235,23 лв. В молбата е посочено, че по отношение вписването на исковите молби съществува различна практика в районните съдилища и тъй като не знае каква е практиката в РС-Враца моли исковата молба да бъде вписана служебно, а в случай, че това не се прави от съда и е задължение на ищеца - на основание чл.63, ал.1 ГПК да му бъде продължен срока за вписването с 14 дни и да бъде уведомен за новия срок.

Районният съд е уважил искането като с разпореждане от 27.02.2019 г. е продължил срока за изпълнение на указанието за вписване на исковата молба с една седмица, считано от 28.02.2019 г. Пълномощникът на ищеца е уведомен за продължаването на срока от съдебен деловодител по телефона на 28.02.2019 г.

С обжалваното Определение № 605/11.03.2019 г. районният съд е констатирал, че в рамките на удължения срок не е представена вписана искова молба, поради което на основание чл.129, ал.3 ГПК вр. чл.114 ЗС е прекратил производството по делото.

От приложените към частната жалба документи - вписано копие на исковата молба и справка от Служба по вписванията-Враца, е видно, че е било извършено вписване на исковата молба на 05.03.2019 г.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл.30 ЗН, който има конститутивен характер и евентуалното му уважаване би довело до връщане в наследствената маса на права, съответстващи на запазената част на ищеца Л.И. от наследството на З.П.Т., т.е. до изменение във вещното право на съсобственост върху недвижим имот. При това положение  исковата молба подлежи на вписване съгласно изискванията на чл.114, бук."в" вр. чл.112, бук."з" вр. бук."а" от Закона за собствеността.

Както е разяснено с т. 1 и т. 2 от ТР № 3 от 19.07.2010 г. по тълк. д. № 3/2009 г. на ВКС, ОСГК, изискването за вписване на искова молба не е такова за редовност и съдържание на исковата молба по смисъла на чл. 127 ГПК, а разпоредбата на чл. 128 ГПК не изисква представяне към исковата молба на вписан екземпляр от нея. Вписването на искова молба по чл. 114 ЗС има оповестително-защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица, и не може да бъде пречка за възникването на валидно процесуално правоотношение и за постановяване на валиден съдебен акт, с който се дава защита на вещното право, предмет на търсената защита, и обвързващ страните по делото със силата на пресъдено нещо. Съобразно разясненията, дадени в т.3 на същото ТР, основание за връщане на исковата молба по реда на чл. 129, ал.3 ГПК е налице когато съдът при действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, респ. за необходимите приложения по чл. 128 ГПК, и на установения принцип на служебното начало по чл. 7, ал.1 ГПК, изрично е дал указание за вписване на исковата молба по чл. 114 ЗС и същото не е изпълнено.

В конкретния случай с разпореждането си от 11.02.2019 г. първоинстанционният съд е посочил, че следва да се впише исковата молба, като с второ разпореждане от 27.02.2019 г. е удължил срока с една седмица, считано от 28.02.2019 г. Следователно срокът за вписване на исковата молба изтича на 07.03.2019 г. От представения с частната жалба екземпляр от исковата молба и справката от СВ-Враца е видно, че в рамките на определения едноседмичен срок - на 05.03.2019 г. е извършено вписване на исковата молба по чл. 114 ЗС. Следователно ищецът е изпълнил изискването за вписване на исковата молба и не е било налице основание за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба по реда на чл. 129, ал.3 ГПК. Този извод не се променя от обстоятелството, че пред районния съд не е бил приложен препис от исковата молба с извършеното вписване, тъй като изрични указания в тази насока не са били дадени от първоинстанционния съд, а както бе посочено само по себе си изискването за вписване на исковата молба на основание чл. 114, бук."в" вр. чл. 112, бук."з" ЗС не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба по смисъла на чл. 127 ГПК и разпоредбата на чл. 128 ГПК не изисква представяне към исковата молба на вписан екземпляр от нея. Във връзка с липсата на указания от съда, касаещи вписването на исковата молба, следва да бъде добавено и това, че пълномощникът на ищеца изрично е поискал да му бъдат дадени такива, поради наличието на противоречива практика. На настоящия съдебен състав също е известно, че съществува противоречие  в практиката на съдилищата относно процедурата за вписването на исковите молби, с оглед на което намира, че за да се приеме, че е налице основание за връщане на исковата молба по реда на чл. 129, ал.3 ГПК съгласно посочената т.3 от ТР № 3 от 19.07.2010 г. по тълк. д. № 3/2009 г. на ВКС, ОСГК, районният съд е следвало изрично да даде указания дали вписването ще бъде извършено служебно или трябва да бъде сторено от ищеца, в  т.ч. да му укаже и задължението за представяне по делото на вписан екземпляр от исковата молба. Като не е извършил това първоинстанционният съд е допуснал нарушение на предвиденото в разпоредбите на чл.7, ал.1 и чл.101, ал.1 ГПК  задължение да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действие и да оказва на страните съдействие за отстраняване на нередовностите.

При тези съображения, въззивният съд намира, че частната жалба е основателна и определението на районният съд следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото -  върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ОТМЕНЯ Определение № 605/11.03.2019 г. по гр.д.№ 5287/2018 г. на Районен съд-Враца, с което е върната исковата молба на Л.В.И. и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

 



 

Председател:...........        Членове:1..........              2..........