Особено мнение на съдия П.Петрова

          по в.гр.д.№ 433/2018г.

 

    Не съм съгласна с крайните правни изводи на мнозинството от състава,и намирам,че предявения от въззивника иск е основателен и доказан.

    Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.26 ал.1 предл.1 вр.чл.209 ЗЗД.В обстоятелствената част на исковата молба е въведено основание за нищожност на договора за покупко продажба поради противоречие със закона – чл.209 ЗЗД – наличие при сключване на договора за покупко-продажба на уговорка за обратно изкупуване,която прави договора нищожен,поради противоречие със закона.Други доводи за нищожност поради противоречие със закона – конкр.чл.152 ал.1 ЗЗД в исковата молба не са въведени в исковата молба.Това правно основание е отразено и в доклада по делото,по отношение на който страните не са правили възражения,и в мотивите към решението.Едва в писмената защита процесуалният представител на въззивника е заявено при условията на евентуалност,че сключения договор за покупко-продажба е нищожен поради противоречие със закона и на друго основание – чл.152 ЗЗД.Първоинстанционния съд в мотивите си се е занимал предимно с евентуално наведеното с писмената защита основание за нищожност – противоречие със закона – чл.152 ЗЗД,към което се придържа и мнозинството от състава на въззивната инстанция,а правното основание на предявения иск е именно чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД вр.чл.209 ЗЗД.Мнозинството излага извод за правно основание на иска и чл.152 ЗЗД,каквито факти и обстоятелства,обаче, изобщо не са навежД. с исковата молба. Действително чл.209 ЗЗД е частен случай на чл.152 ал.1 ЗЗД,но когато е налице частната няма как да е налице общата хипотеза.Чл.209 ЗЗД на собствено основание води до нищожност на договора за покупко-продажба с уговорка за обратно изкупуване.По правило при продажба с уговорка за изкупуване е налице друго облигационно правоотношение – в случая произтичащо от неплатени доставки.Дори да не е налице такова,обаче,достатъчно е да бъде установена уговорката за обратно изкупуване,за да се приеме за установена и нищожността.

    Намирам,че в случая е доказано от събраните по делото доказателства,че наред с договора за покупко-продажба на недвижимия имот,страните по него са постигнали уговорка за обратно изкупуване след като въззивникът погаси задълженията си към въззиваемия.

    Няма пречка наличието на уговорка за обратно изкупуване да се доказва със свидетелски показания.

    В конкретния случай намирам,че е установено,че страните са имали облигационни правоотношения помежду си,като въззивникът е останал неиздължен със стойността на доставени и неплатени стоки и услуги.Наличието на този факт се установява не само от събраните гласни доказателства,но и от останалите доказателства по делото – изявления на въззиваемия в дадения писмен отговор на исковата молба,фактът,че имотът е продаден не само под пазарната,но и под данъчната му оценка,че купувачът по сделката не е въвеждан във владение на закупения имот,че липсват данни дори уговорената продажна цена да е превеждана на въззивника-продавач при сключване на договора,както е отразено в  нот.акт.

    В подадения отговор въззиваемият чрез своя пълномощник изрично е заявил и уточнил,че въззивникът има задължения към към въззиваемия,и от какво произхождат.Смяната на позицията в хода на делото от страна на въззиваемия и застъпване на становище за липса на каквито и да са задължения от страна на въззивника е процесуално поведение с оглед целите на процеса,което не следва да се има предвид.

    За обезпечение на вземанията на въззиваемият е сключен процесния договор за покупко-продажба с уговорка за обратно изкупуване при издължаване на въззивника.Наличието на такава уговорка е доказано по категоричен начин.На първо място това са свидетелските показания.Свидетелите М.С. и М.С. са категорични относно наличието на такава уговорка при сключване на договора за покупко-продажба.В този смисъл са и показанията на свидетеля на въззиваемия Цв.М.,обслужващ счетоводството на фирмата на въззиваемия.Той знае,че страните по договора за покупко-продажба са имали уговорка за обратно изкупуване на къщата.При посоченото правно основание/нищожност поради противоречие със закона/ свидетелски показания за допустими за установяване на подобна уговорка.Няма основание да не са даде вяра на показанията на разпитаните свидетели,които са последователни,взаимно се допълват и подкрепят и от писмените доказателства по делото.

   За наличие на подобна уговорка може да се направи извод и от сключения предварителен договор между съпругата на въззивника-купувач и въззиваемия в качеството му на управител на фирмата,с която упражнява търговска дейност.Страните по предварителния договор формално са различни от страните по договора за покупко-продажба,но са тясно свързани и обвързани с тях.Двата договора трябва да се тълкуват както поотделно,така и в тяхната съвкупност,тъй като волеизявленията в тях са взаимно свързани.В подкрепа на този извод е и факта,че съпругата на въззиваемия и купувач по предварителния договор е отпочнала да погасява продажната цена чрез погасяване на дължимите вноски от „Б  ДСК“ ЕАД гр.София по отпуснатия на продавача/по предварителния договор/ кредит.Датите на договора за кредит и нот.акт за договорна ипотека/02.08.2012г./ и датата на предварителния договор – 15.08.2012г. са близки,като в последният изрично е уговорено – чл.2,че продажната цена ще бъде заплащана от купувача на месечни вноски съгласно договора за кредит.Сключването на предварителния договор за обратно изкупуване е продължение именно на постигнатата договорка за обратно изкупуване при сключване на договора за покупко-продажба.

    По тези съображения намирам предявения иск за основателен и доказан.Първоинстанционното решение според мен следва да се отмени,и вместо него да се постанови друго,с което искът се уважи.

 

   гр.Враца,25.04.2019г.  Дал особеното мнение:

                            /Окръжен съдия П.Петрова/