Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 66

                                        гр.Враца, 17.04.2019г.

 

 

         ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 05.04.2019г., в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ИВАНОВА

 

 

         при участието на секретаря МИГЛЕНА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№99 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Предявен е иск от М.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, представлявана по пълномощие от адв.Е.О. ***, срещу ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район ***, пл.***с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД       и чл.86 от ЗЗД.

         В исковата молба се твърди, че ищцата е сестра и законен наследник на С.Г.И., ЕГН **********, който е пострадал от престъпление, предмет на НОХД №344/2916г. по описа на Окръжен съд-Бургас. С постановената по делото Присъда №186/27.10.2016г. подсъдимият К.С. *** е признат за виновен в това, че на 14.02.2014г. в улица в с.***, общ.Средец, при управление на товарен автомобил марка "Мерцедес", модел 397, рег.№У **** АН е нарушил правилата за движение по пътищата и предвид на това, че е допуснал превозването на С.Г.И. в каросерията на превозното средство и с оглед несъобразената скорост И. е паднал от платформата на МПС, вследствие от което главата му, попадайки между терена и задната лява гума на товарния автомобил, е била прегазена и е настъпила смъртта му. С Решение №17/16.03.2017г. по ВНОХД №282/2016г. на Апелативен съд-Бургас присъдата на първоинстанционния съд е изменена, като нарушението на подсъдимия е преквалифицирано, а в останалата част присъдата е потвърдена. С Решение №139/06.06.2017г. по КД №482/2017г. решението на въззивния съд е оставено в сила.

         Нататък в исковата молба се твърди, че е налице валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество по силата на сключена застрахователна полица по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите №13113001501455/ 04.06.2013г. с начална дата на покритие 04.06.2013г. и крайна дата на покритие 03.06.2014г.

         Твърдението на ищцата е, че смъртта на нейния брат й е причинила неописуеми страдания и мъка. Пострадалият е бил физически здрав, в разцвета на силите си и е оказвал неоценима помощ на ищцата и нейното семейство. Ищцата и брат й са израснали заедно и след смъртта на техния баща са се подкрепяли взаимно, живели са в един дом до 1987г., когато тя се е омъжила в гр.Козлодуй, но брат й често й гостувал и е живял със семейството й в различни периоди от време, някои от които шестмесечни и е помагал на семейството.

         По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на осъдителен иск за сумата 120 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на С.Г.И., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2014г. до окончателното й изплащане.

         Чрез пълномощника си юрисконсулт А.П. ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в който е оспорило предявения иск по основание и размер.

         В отговора се съдържа признание на факта за наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на процесното МПС.

         Ответникът оспорва наличието на предпоставките за присъждане на обезщетение на ищцата, като поддържа, че същата не попада в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди, и в тази връзка се сочи приетото в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Ответникът счита, че тълкувателното решение не урежда заварени отношения.

         На следващото място в отговора се навежда довод за наличие на 70% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия С.Г., който съзнателно се е качил на превозно средство, което не е годно да превозва пътници и не позволява същите да бъдат обезопасени с предпазни колани, и съзнателно е пренебрегнал препоръките да не се качва за превоз в частта на автомобила, която не е предназначена за пътници.

         Оспорват се твърденията на ищцата за наличие на изградени отношения, предполагащи наличие на основание за изплащане на застрахователно обезщетение, че пострадалият е живял при нея и е оказвал помощ на нея и семейството й, както и че е била в тежко емоционално състояние и е преживяла тежко смъртта на своя брат, с когото според ответника се е виждала спорадично.

         Предявеният иск е оспорен и по размер, който според ответника е прекомерно завишен.

         По отношение на претенцията за лихви ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б."в" от ЗЗД

         В съдебното заседание на 05.04.2019г. чрез пълномощника си ищцата е направила частичен отказ от предявения иск над сумата 50 000лв., както и такъв по отношение на претенцията за присъждане на законна лихва, която се претендира, считано от 14.09.2015г.

         Като взе предвид доводите и възраженията на страните и след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:

         С Присъда №196/27.10.2016г., постановена от Бургаски окръжен съд по приложеното НОХД №344/2016г., К.С.С., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 14.02.2014г., на улица в с.***, общ.Средец, находяща се при влизане в селото, в посока гр.Бургас, при управление на товарен автомобил марка "Мерцедес", модел 307, рег.№У **** АН е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в нормите на чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, като предвид това, че допуснал превозването на С.Г.И., ЕГН ********** в каросерията на автомобила, както и с оглед несъобразената скорост на движение със състоянието на пътя и превозното средство, при движението на последното И. паднал от платформата на автомобила, вследствие на което главата му, попадайки между терена и задната лява гума на товарния автомобил, била прегазена, в резултат от което е причинена смъртта му, настъпила на 14.02.2014г., вследствие на тежка черепно-мозъчна травма, несъвместима с живота, изразяваща се в многофрагментно натрошаване на костите на черепа, приплескване на главата от дясно на ляво и размачкване на мозъка.

         В мотивите на присъдата е установено, че на посочената по-горе дата подсъдимият С. пренасял слама с товарния автомобил "Мерцедес", в чиято петместна кабина, заедно с още две лица, пътувал и С.И.. Автомобилът представлява каросерия тип платформа, предназначена за превоз на товари. След разтоварването автомобилът потеглил за с.*** и подсъдимият поканил С.И. и И.И. да се качат в кабината на автомобила, по същите отказали, мотивирайки се с хубавото време и нуждата на пушат цигари. С. повишил тон и се скарал на двамата работници да не се качват на платформата, но те били категорични, че ще се возят там.  Пострадалият И. бил прав върху платформата с лице по посока на движението, подпирайки се на кабината. При влизане в с.*** автомобилът се движел със скорост около 23км/ч по прав и сух пътен участък при наличие на неравности по пътя. При влизане в населеното място И. загубил равновесие  и паднал от платформата на пътното платно, така, че главата му попаднала в траекторията на задна лява гума на камиона и починал в резултат от нараняванията.

         Наказателният съд е приел, че подсъдимият С. е нарушил правилата за движение по пътищата, допускайки  И. да пътува върху необезопасената и непригодена за превоз на хора платформа и по този начин е поставил в опасност живота и здравето му, както е че управлявал автомобила с несъобразена скорост, с оглед предвидимата опасност от падане на човек от платформата.

         Наказателният съд е приел също наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия С.И., който е проявил своеволие е необмисленост, като е настоял да пътува върху очевидно необезопасена и непредназначена за хора товарна платформа.

         С Решение №171/16.03.2017г., постановено по ВНОХД №282/2016г., Бургаски апелативен съд е изменил присъдата на първоинстанционния съд, като е преквалифицирал осъщественото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата като такова по чл.134, ал.2 от ЗДвП, признал го е за невиновен в това да е управлявал МПС с несъобразена скорост и го е оправдал по обвинението да е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП. В останалата част присъдата е потвърдена. Проверяващата инстанция е споделила изводите на контролирания съд за наличие на установено по несъмнен начин съпричиняване на вредоносния резултат от действията и поведението на пострадалия С.И., който е проявил небрежност, като не е оценил в достатъчна степен опасността от пътуване върху откритата необезопасена платформа на товарния автомобил, като упорито е пренебрегнал молбата на водача на автомобила да пътува в кабината. Въззивният съд е приел, че пострадалият И. е нарушил правилата на чл.135 от ЗДвП.

         С Решение №139/06.06.2017г., постановено по к.д.№482/2017г., ВКС е оставил в сила въззивното решение на БАС.

         Разпитан като свидетел, водачът на товарния автомобил К.С. дава показания в смисъла, приет в мотивите на наказателния съд относно поведението на пострадалия С.И., който въпреки настояването и спречкването със С., отказал да пътува в кабината и се качил на каросерията, защото искал да пуши.

         От заключението  на допуснатата по делото автотехническа експертиза, се установява, че товарният автомобил "Мерцедес" е снабден с кабина за превоз на пет пътника плюс водача. Вещото лице се произнася, че пространството, на което се е возил пострадалият И., не е обезопасено за превоз на пътници и е непригодно за това, както и че ако същият бе пътувал в кабината на автомобила, не би получил каквито и да било телесни увреждания.

         От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че ищцата е сестра на загиналия при произшествието С.И..

         За установяване на психичното състояние на ищцата по делото е допусната специализирана съдебно-психологична експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда.

         Заключението на вещото лице-психолог съдържа подробна теоретична част, която съдът не намира за необходима да обсъжда.

         След проведени психологически сесии, изследване, психодиагностични процедури, беседа, наблюдение, тестове и въпросници вещото лице се произнася, че след новината за смъртта на брат си ищцата е изпаднала в състояние на остра стресова реакция и безпомощност, била е объркана, разстроена, отчаяна и в емоционален шок. Започнала да губи един след друг зъбите си, отслабнала, получила косопад. Известно време ищцата спряло да говори и общувала с околните с бележки. Според вещото лице при нея са налице предпоставки и черти на хронична скръб и посттравматично стресово разстройство. В психичния й живот от загубата до днес неотменно присъстват негативни емоционални преживявания, предизвикани от стимули, които възобновяват спомените за преживяното и я карат да се чувства емоционална лабилна, подтисната и отчаяна. Тя не е възстановила обичайното си ниво на личностно и социално функциониране и не може да преживява чувство на радост и удоволствие. Преживяната тежка психотравма от загубата на брат й не може да бъде заличена от психичната й сфера, може само да бъде осмислена и приета в някакъв момент, чийто срок не може да бъде определен.

         От представеното от ответника удостоверение от НБД "Население" е видно, че след 2011г. покойният С.И. е имал постоянни и настоящи адреси в с.***, обл.Добрич, гр.Добрич и гр.Бургас. Представена е справка от информационната система на Национална агенция за приходите, от която се установява, че за лицето са подадени уведомления за сключени трудови договори в периода 2005 - 2012г. само в с.*** и гр.Бургас. Подобни данни съобщава и свидетелят С..

         За установяване на обстоятелствата, свързани с отношенията между ищцата и починалия й брат, по делото са събрани гласни доказателства.

         Свидетелят Г.О., съсед на ищцата в гр.Козлодуй, съобщава, че през пролетта на 2012г. брат й С. живял при нея няколко месеца, след което повече не го е виждал. Според свидетеля отношенията между двамата били нормални и ищцата изживяла загубата тежко.

         Свидетелят В.С., кум на ищцата, твърди, че познава нея и брат й от близо 30-32 години. Заради нежеланието на С. да учи около две години след сватбата на ищцата той заедно с майка си напуснал с.*** и се установил при сестра си и живял с нея и семейството й до 2012г. в продължение на повече от 12 години. Съдът не дава вяра на показанията на св.С. в тази част, тъй като същите влизат в противоречие с цитираната по-горе справка на НАП, от която е видно, че в различни периоди от време в интервала между 2005г. и 2012г. С.И. е работил по трудов договор в далечни населени места. С. свидетелства за близки отношения между ищцата и брат й, който тя чувствала като свое най-голямо дете, предвид разликата във възрастта им. Според показанията на свидетеля С. помагал на съпруга на сестра си в работата му в строителството Новината за смъртта на С. била съобщена на ищцата по-късно, около месец тя ходила на гробищата, търсела истината за причината за смъртта на брат си, тъй като според нея произшествието не е станало по начина, който е приет от съда.

         Свидетелят К.В., съпруг на ищцата, дава показания, че семейството им живее в гр.Козлодуй, но С. им гостувал поне три пъти годишно и понякога му помагал в строителството, с което свидетелят се занимава. Отношенията между брата и сестрата били добри, понякога ходели заедно на почивка, семейството на ищцата гостувало на С. в с.***. В. съобщава данни, съдържащи се и в заключението на психологическата експертиза, че след смъртта на брат й ищцата спряла да говори и общувала със съпруга си чрез "някакви листчета", заради което той я завел в манастир "Седемте престола", вярвайки, че ритуалите там ще й помогнат. На гроба на брат си в с.*** ищцата е ходила само веднъж, но плакала дълго, получила говорен проблем и започнала да заеква. Според В. към настоящия момент състоянието на ищцата леко се е подобрило.

         При така изяснената по делото фактическа обстановка за разрешаване на повдигнатия спорт съдът взе предвид следното от правна страна:

         Между страните не се спори, че е  налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесния товарен автомобил "Мерцедес" с рег.№У **** АН, както и че в срока на покритие по застрахователната полица е настъпило застрахователно събитие - смърт на пътуващия в автомобила С.Г.И., брат на ищцата.

         Налице е влязла в законна сила присъда, с която водачът на автомобила е признат за виновен за произшествието, тъй като съзнателно и в нарушение на ЗДвП е позволил на пострадалия да пътува на необезопасеното за превоз на хора товарно ремарке - открита платформа. Наказателният съд е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е проявил небрежност, като не е оценил опасността  от пътуване върху откритата и необезопасена платформа въпреки молбата и предупреждението на водача на автомобила, допринесъл е в значителна степен за настъпването на вредоносния резултат и е нарушил правилата на чл.135 от ЗДвП.

         Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Същото важи и за приетото от наказателния съд съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, доколкото то има отношение към виновността на дееца.

         Като взе предвид събраните в настоящия процес доказателства, съдът приема, че е налице 50% принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, предвид на това, че същият е могъл да пътува в предназначената за превоз на пътници кабина на товарния автомобил, но въпреки настояването на водача самоволно се е качил и пътувал на откритата и необезопасена платформа, с което сам е поставил в риск живота и здравето си.

         По въпроса за правото на ищцата да получи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на своя брат съдът съобрази следното:

         В ТР №1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховни съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки  и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

         По делото са събрани доказателства за претърпените от ищцата болки и страдания от смъртта на нейния брат. Независимо от това, че намира за недоказано твърдението на ищцата за продължително съвместно живеене с брат й, имайки предвид събраните гласни доказателства и преди всичко заключението на неоспорената от страните психологическа експертиза, съдът приема, че в резултат от преживяната загуба ищцата е изпаднала в състояние на остра стресова реакция, безпомощност, обърканост, отчаяние и емоционален шок. При нея са налице черти на хронична скръб и посттравматично стресово разстройство.

         Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е установено по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищцата по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ срещу ответника по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на болките и страданията от смъртта на починалия й брат по критерия на чл.52 от ЗЗД.

         Предвид позоваването от страна на ответника на разпоредбата на §96, ал.1 от ЗИДКЗ /ДВ бр.101 от 2018г., в сила от 07.12.2018г./, предвиждаща, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методика по чл.493а, ал.2 обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 се определя в размер на 5 000лв., съдът приема следното:

         Поставеният за разглеждане от страна на ответника въпрос е такъв по приложението на закона, предвид новелата на §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., която предвижда, че за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс.

         Принципното становище на този съдебен състав е, че приложими за разглеждания случай са разпоредбите на отменения КЗ и разпоредбата на §96, ал.1 от ЗИДКЗ, въвеждаща лимит на отговорността на застрахователя по отношение на обезщетенията за неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 от новия КЗ, има характера на материалноправна норма, която има действие занапред, т.е. е неприложима в случая.

         Дори да се приеме, че цитираната преходна разпоредба е приложима, следва да се вземе предвид следното:

         Както е прието в множество решения на ВКС /Решение №82 от 06.07.2009г. по т.д.№795/2008г., Второ т.о. и др./, практиката на касационната инстанция е последователна по въпросите както относно основанието на прякото право по чл.407, ал.1/отм./ от ТЗ - съществуването на валиден застрахователен договор между делинквента и застрахователя и непозволено увреждане, така и относно размера на обезщетението, което по принцип следва да овъзмезди действително претърпените от третите лица вреди в границите на определената в договора сума /чл.405, отм. от ТЗ/. При претендирани обезщетения за неимуществени вреди е приложим принципът за справедливо обезщетяване на болките и страданията съгласно чл.52 от ЗЗД, основано на цялостна преценка на конкретни обективни обстоятелства. Практиката на ВКС е последователна и непротиворечива и по въпроса за детерминиране на критерия за справедливост от съществуващата в страната икономическа конюнктура и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. От своя страна икономическата конюнктура е основана и на почти ежегодно нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Това е видно и от действащите в различните периоди от време наредби за задължителното застраховане. Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението размер.

         В контекста на изложеното по-горе следва да се подчертае, че съгласно чл.492, ал.1 от КЗ минималната застрахователна сума /лимит на отговорност/ за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е 10 000 000лв. преди и 10 420 000лв. след изменението на нормата със ЗИДКЗ /ДВ бр.108 от 2018г./. От тази гледна точка съдът приема, че доколкото нормата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ противоречи на основни разпоредби, уреждащи общите правила за  задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, същата не следва да намери приложение, тъй като, въвеждайки недопустимо подлимитиране на отговорността на застрахователя, може да бъде определена най-малко като лоша законодателна техника. Противоречието на преходната разпоредба с общата разпоредба на чл.346 от КЗ, съдържаща легална дефиниция на понятието "застрахователна сума" като горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или третото увредено лице, и с общностното право на ЕС и конкретно с Директива 2009/103/ЕО, макар и непопадаща формално в приложното поле на чл.15, ал.2 от ЗНА, дава основание на съда да приеме, че размерът на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди не може да бъде ограничен до този, определен в преходната разпоредба.

         Във връзка с цитираната Директива е необходимо да се обърне внимание на това, че съдържащата се в нея разпоредба на чл.9, ал.1 предвижда следното: "Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква застраховката, посочена в чл.3, да бъде задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми: а/ в случай на телесно увреждане - минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; б/ в случай на имуществени вреди - 1 000 000  EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите" и тази разпоредба е транспонирана  в чл.226 от КЗ/отм./ и е възпроизведена в чл.492 от КЗ. Както вече бе посочено, действащият КЗ въвежда застрахователна сума като предел на отговорността на застрахователя, а нейният минимален размер е уреден в Директива 2009/103/ЕО. Размерът на обезщетението не може да бъде по-нисък от този на застрахователната сума и да не държи сметка за критерия за справедливо обезщетяване на вредите. В този смисъл са постановени поредица от решения на Съда на Европейския съюз, които са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България съгласно чл.633 от ГПК.

         За определяне на паричния еквивалент на болките и страданията на ищцата от смъртта на нейния брат съдът съобрази действителния  размер на моралните вреди и техния характер, тежест и продължителност. Съобразявайки тези обстоятелства по конкретните критерии, посочени по-горе в мотивите, и икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на застрахователната събитие, съдът приема за справедлива по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 50 000лв. Този размер следва да бъде намален наполовина, предвид приетия 50% принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, при което на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000лв.

         Върху обезщетението следва да бъде присъдена законна лихва. Началният момент, от който започва да тече лихвата за забавено плащане на дължимото застрахователно обезщетение по режима на КЗ/отм./ е датата на настъпване на деликта, от който момент вземането става изискуемо. Предвид направения от ищцата частичен отказ от претенцията за присъждане на законна лихва, такава следва да бъде присъдена, считано от 15.09.2015г., към който тригодишната погасителна давност не е изтекла с оглед на това, че искът е предявен на 14.09.2018г.

         В полза на Окръжен съд-Враца ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 1 000лв., както и направените за сметка на бюджета на съда разноски в размер на 100лв.

         В полза на пълномощника на ищцата адв.Е.О. *** следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 950лв.

         Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

 

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

 

         ОСЪЖДА ЗАД" БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район ***, пл.***да заплати на М.Г.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата 25 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени от смъртта на нейния брат С.Г.И., загинал при пътнотранспортно произшествие на 14.02.2014г., ведно със законната лихва, считано от 15.09.2015г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част като неоснователен и недоказан.

         ОСЪЖДА ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район ***, пл.***да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 1 000лв., както и направени за сметка на бюджета на съда разноски в размер на 100лв.

         ОСЪЖДА ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район ***, пл.***да заплати на адвокат Е.Ю.О. ***, партер адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 950лв.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: