Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  61

                                        гр.Враца, 03.04.2019г.

 

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 19.03.2019г., в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ИВАНОВА

 

 

         при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГОРЧЕВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№101 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е осъдителен иск за сумата 30 301.15лв.

         Ищецът "Чайка Турист"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Враца, местност "Вратцата", Комплекс "Чайка", представляван по пълномощие от адв.Н.Н. от АК-Враца, твърди, че на 28.07.2018г. е сключил с ответника ЕТ"Г.-В.П.", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Враца, кв.Кулата, ул.***, представляван от В.Г.П., договор за покупко-продажба на 450 тона пшеница, реколта 2018г., по силата на който е следвало да му заплати цена в размер на 285лв. за тон без ДДС или общо 128 250лв. В изпълнение на договора на 30.07.2018г. ищецът в качеството на купувач заплатил цялата продажна цена, след което в периода от 30.07. до 01.08.2018г. ответникът му предоставил 124.480 тона пшеница, за което страните подписали приемо-предавателен протокол. Било договорено останалото количество от 325.520 тона да бъде предадено и натоварено  на 04.08.2018г.

         Нататък в исковата молба се твърди, че на 04.08.2018г. изпратените от името на ищеца автомобили били върнати от базата на ответника, след което представляващите страните се свързали и на 06.08.2018г. едноличният търговец заявил на ищеца, че прекратява сключения договор и върнал по банковата му сметка разликата между цената на заплатеното и реално натоварено количество. На 13.08.2018г. ищецът отправил писмена покана, с която дал на ответника достатъчен срок да изпълни задълженията си по договора, на която получил отрицателен отговор, мотивиран с това, че договорът е прекратен едностранно.

         Твърдението на ищеца е, че в резултат от виновното неизпълнение от страна на ответника е претърпял вреди, изразяващи се в следното:

         В резултат от неизпълнението на договорните задължения от страна на ответника ищецът е изпаднал в забава по отношение на своя кредитор ЗК"Скакуц-2005", гр.Монтана, с който имал сключен договор за покупко-продажба на зърно №W25-2018/30.07.2018г. за доставка на 300 тона пшеница, реколта 2018г. със срок за изпълнение до 05.08.2018г. По този договор в случай на неизпълнение ищецът в качеството на продавач следва да заплати неустойка в размер на 30% от продажната цена, възлизаща на сумата 26 100лв. Неизпълнението от страна на ответника поставило ищеца в обективна невъзможност да изпълни задълженията си към своя контрагент и след двустранно подписан протокол за неустойка същият заплатил на кооперацията сумата за неустойка в размер на 26 100лв.

         В подкрепа на твърдението си за претърпени вреди ищецът сочи, че в уговорения ден за натоварване на останалото количество пшеница, дължимо по договора с ответника, за извозване на зърното ангажирал товарни камиони на "Агро Сенс"ООД, с който имал сключен рамков договор за транспортни услуги. Ангажираните камиони били изпратени в базата на ответника на основание транспортна заявка №018/03.08.2018г. От тази факти ищецът черпи аргумент, че независимо от неизпълнението на ответника и отпадналата нужда от превоз на пшеница, задължението му към транспортната фирма за заплащане на договорената услуга било вече възникнало, поради което в изпълнение на сключения рамков договор от 01.01.2015г. и издадената заявка за транспорт заплатил на превозвача сумата 1 680лв.

         На последно място ищецът твърди, че стоката, натоварена на 30.07.2018г. с камион рег.№ВР****ВН с тонаж 29.180 тона не отговаряла на изискванията на т.2.3 от договора с ответника и в базата на разтоварен пуск в пристанище "Варна-Изток" е извършен анализ, който показал, че показателите на пшеницата не отговорят на изискванията по договора. По тази причина натовареният с пшеница камион трябвало да се върне в гр.Монтана, където пшеницата била разтоварена. На 08.08.2018г. ответникът бил уведомен писмено за това, че доставената от него пшеница не отговаря на договорените показатели и му била изпратена фактура за транспортната услуга, извършена по курс Враца-Варна по върнатия курс Варна-Монтана, в размер на 2 521.15лв.

         В заключение ищецът сочи, че неколкократно е правил опити да се свърже с ответника с цел извънсъдебно уреждане на отношенията им, отправил му покани да изпълни, макар и със забава, своите задължения, но получил отказ.

         По този  начин е обоснован правния интерес от предявяването на осъдителен иск за сумата 30 301.15лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

         Претендират се и разноски в настоящото производство и в това по ч.гр.д.№467/2018г., по което в полза на ищеца е допуснато обезпечение на бъдещ иск.

         Като взе предвид релевираните от ищеца факти, които са правопроизводящи за предявената исковата претенция, съдът приема, че искът е с правно основание чл.79, ал.1, in fine, вр. чл.82 от ЗЗД.

         Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск.

         В отговора се твърди, че на 25.07.2018г. едноличният търговец провел телефонен разговор с управителя на ищцовото дружество по повод сключването на договор за покупко-продажба, при който било постигнато съгласие последният да вземе определено количество пшеница, което да  занесе за лабораторен анализ и след запознаване с резултата от него да заяви ще закупи ли пшеница, реколта 2018г.  и на каква цена. На 28-ми юли управителят В. се обадил по телефона и заявил, че пробата е готова и предвид резултата от същата желае да закупи 500 тона пшеница на цена 285лв. за тон. На същата дата ответникът издал фактура №161 за продажбата на 500 тона пшеница, реколта 2018г. за сумата 142 500лв. и предал лично фактурата на В. в присъствието на М.П.. По издадената фактура на 30.07.2018г. ищецът превел сумата 128 250лв. и към този момент договор между страните още не бил сключен. С управителя на ищцовото дружество било договорено пшеницата да бъде натоварена  от базата на ответника, като за периода от 30.07. до 01.08.2018г. в камиони били натоварени 124.480 тона и бил подписан приемо-предавателен протокол, както и кантарни бележки

         Нататък в отговора се излагат следните твърдения във връзка с натоварването на пшеницата:

         На 30.07.2018г. в базата на ответника пристигнал само един товарен автомобил с рег.№ВР****ВН. Непосредствено след пристигането шофьорът на камиона започнал да изрива мокра пшеница, останала от предишен курс, която събрал и оставил в автомобила преди да започне товаренето. Според ответника това е същият камион, който е върнат в гр.Монтана от пристанище "Варна-Изток" поради несъответствие на качеството на пшеницата с предвидените в чл.2.3. от договора изисквания. Управителят на ищцовото дружество бил уведомен по телефона за случващото се и до края на деня в базата не пристигнали други автомобили за товарене на пшеница.

          На 31.07.2018г. при проведен телефонен разговор управителят В. заявил, че ще изпрати в базата на ответника шест товарни автомобила, които да компенсират липсата на превоз за предния ден, но в рамките на деня пристигнали само два товарни автомобила и докато траело натоварването на втория от тях управителят В. пристигнал в базата и заявил товаренето да бъде преустановено, тъй като вече нямал интерес към продукцията. Поради тази причина автомобилът бил натоварен с количество от 9 340кг. В. заявил пред ответника и неговите служители, че иска да му бъде възстановена останалата част от продажната цена на неизвозеното зърно, като по този начин взаимоотношенията между страните да бъдат прекратени. На 31.07.2018г. вечерта В. позвънил на ответника по телефона с молба да бъдат натоварени още два товарни автомобила. На 01.08.2018г. камионите били натоварени, като общото количество, натоварено в периода от 30.07. до 01.08.2018г., било 124.480 тона, а след 1-ви август пшеница не е товарена поради изричното искане на В. за връщане на платената цена по издадената фактура и поради липса на интерес към продукцията.

         Поддържайки тези твърдения, ответникът оспорва твърденията на ищеца, че останалото договорено количество от 325.520 тона не е натоварено на 4-ти август поради връщане на изпратените от ответника товарни автомобили. В тази връзка ответникът подчертава, че всички товарни автомобили, идващи в базата му, минават през кантар за измерване на тарата и ако автомобили на ищеца са идвали, следва да съществуват кантарни бележки с информация за влезлите в базата камиони, но такива липсват. Нещо повече, на 4-ти август с управителя В. бил проведен телефонен разговор и на същия ден сутринта били оформени договор да покупко-продажба W22-2018г., подписан с дата 28.07.2018г. за 450 тона пшеница, приемо-предавателен протокол от 01.08.2018г. и декларация за добра земеделска практика. Тези документи били подписани от съпругата на ответника М.Д.П. и било уточнено, че предвид липсата на интерес към останалата част от продукцията ответникът ще върне на ищеца остатъка от сумата по издадената фактура и за целта било  съставено кредитно известие №163, което било предадено на В. в оригинал и сумата била възстановена на 06.08.2018г.

         Ответникът твърди, че инициативата за прекратяване на договора за покупко-продажба била на управителя на ищцовото дружество

         Становището на ответника е, че не е налице виновно неизпълнение от негова страна по сключения с ищеца договор за покупко-продажба, от което за ищеца да са настъпили преки и непосредствени вреди, не е налице причинно-следствена връзка между неизпълнението на ищеца спрямо неговия контрагент ЗК"Скакуц-2005" с твърдяното неизпълнение от страна на ответника. Неоснователни според ответника са и претенциите във връзка с извършени от ищеца разходи по рамковия договор за транспортни услуги с "Агро Сенс"ООД, тъй като едноличният търговец не е поемал ангажимент за заплащане на транспортни разходи, още повече че на посочената в заявка 018/03.08.2018г. - 07.08.2018г. дата в базата не са пристигали автомобили от името  на ищеца.

         Претендират се разноски.

         Ищецът е представил допълнителна искова молба, в която по повод поддържаното от ответника настоява за следното:

         След като ответникът не оспорва нито количествата, нито времевия интервал на натоварване на пшеницата и навежда твърдения за посещение на управителя В. в базата му и за негово изявление, че желае товаренето да се преустанови поради липса на интерес към продукцията, оставало неясно защо още на следващия ден интересът му се е възвърнал и на същия ден са натоварени още два товарни автомобила.

         Според ищеца от разменената между страните имейл кореспонденция  е видно, че ищецът е отправил заявка за товаренето на останалите 325 тона пшеница, а в представената с отговора разпечатка на телефонни разговори липсват данни за проведен на твърдяната от ответника дата /04.08.2018г./ телефонен разговор.

         Ищецът възразява срещу поддържаното от ответника във връзка с липсата на кантарни бележки за пристигане на камиони в базата му, като подчертава, че базата е собственост на едноличния търговец и той е този, който може недобросъвестно да не издаде такива.

         Ищецът оспорва и твърдението на ответника за постигната взаимна договореност за прекратяване на договора и за връщане на разликата от цената и обръща внимание на това, че съставеното кредитно известие не е подписано от управителя В..

         Ответникът е подал допълнителен отговор, в който поддържа фактическите си твърдения, изложени в първоначалния отговор. Внася пояснение, че от представените с исковата молба доказателства е видно, че ищецът е поел ангажимент към трето лице за доставка на пшеница, което обяснява искането за товарене на конкретните два автомобила на 01.08.2018г. Поддържа твърдението си, че след тази дата пшеница не е товарена поради изричното искане на управителя В. за връщане на платената от него цена поради липса на интерес към продукцията.

         Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че останалото количество пшеница от 325.520 тона не е било натоварено на 04.08.2018г. поради връщане от страна на ответника на изпратените от ищеца камиони и че управителят В. не е успял да се свърже с ответника. По повод изложеното от ищеца във връзка със съставянето на кантарни бележки ответникът пояснява, че меренето на камионите не е ставало в неговата база, а в тази на кооперация "Симид 1000" в гр.Враца и кантарните бележки за дните, в които е имало товарене, са представени с отговора на исковата молба.

         Ответникът обръща внимание и на това, че в чл.115 от ЗДДС не се съдържа изискване издаденото от него кредитно известие да е подписано.

         Нататък в допълнителния отговор ответникът отново поддържа, че не е налице причинна връзка между понесените от ищеца вреди и неизпълнението от негова страна. Настоява, че няма вина за неизпълнението от страна на ищеца към ЗК"Скакуц-2005" и счита, че същият е могъл да си набави пшеница от друг производител, за което е разполагал с финансови средства, както и че няма задължения във връзка с извършените от ищеца транспортни разходи.

         Като взе предвид поддържаното от страните в разменените книжа и след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:

         С исковата молба е представен договор за покупко-продажба на зърно реколта 2018г. №W 22-2018/28.07.2018г., с който ответникът е поел задължение да продаде на ищеца 450 тона пшеница реколта 2018г., отговаряща на следните изисквания: здрава, в добър търговски вид, гарантирано без чужди миризми, без чужди предмети и жива зараза във всички стадии на развитие, без токсични примеси и отровни семена /съгласно спецификацията/, опасни за стоката, годна за употреба за срок от 6 месеца и отговаряща на посочени в чл.2.2 параметри. Договорена е цена 285лв. за тон без ДДС.

         В чл.4.1 от договора е предвидено, че страните следва да отправят всички съобщения и уведомления помежду си само в писмена форма, която се смята за спазена при отправяне на телефакс, e-mail и друго техническо средство, което изключва възможността за неточно възпроизвеждане на изявлението.

         Представено е преводно нареждане от 30.07.2018г., с което ищецът е превел по банковата сметка на ответника сумата 128 250лв. с основание за плащането "фактура 161/28.07.2018г.". Представен е и приемо-предавателен протокол по цитираната фактура от 01.08.2018г. за предадени от ответника 124.480 тона пшеница, в който са описани регистрационните номера на камионите, на които е натоварено зърното, а именно ВР ****, СА****, СА ****, ВР**** и СО****.

         Във връзка с твърдението на ищеца за извършени от него разходи за транспорт с исковата молба е представен рамков договор за транспортни услуги, сключен на 01.01.2015г. с "Агро Сенс"ООД, в който е предвидено дружеството за извършва за ищеца транспортни услуги по подадени от него заявки. Представена е и заявка №018/03.08.2018г. за изпращане на автомобили за товарене на пшеница с получател ЗК"Скакуц-2005", с.*** за дата на товарене 04.08.2018г. на 300 тона пшеница от товарен пункт гр.Враца, кв.Кулата, база ЕТ"Г.-В.П.. Представен е също РКО от 13.08.2018г. за заплатени от ищеца на "Агро Сенс"ООД 1 680лв.

         За доказване на твърдението за съществуваща договорна връзка с друг търговец ищецът е представил договор №W 25-2018/30.07.2018г., с който е поел задължение към ЗК"Скакуц-2005" за доставка на 300 тона пшеница реколта 2018г. на цена 290лв. за тон без ДДС. В чл.2.3 от договора е отбелязано, че във връзка с качеството на пшеницата продавачът отговаря, доколкото му е известно и е получил писмена гаранция от производителя на стоката ЕТ"Г.-В.П.". Все в тази връзка е представена и декларация на ответника за добра земеделска практика.

         В чл.4.2. от договора със ЗК"Скакуц-2005" е постигнато съгласие, че при неизпълнение от страна на продавача "Чайка Турист"ЕООД на задължението за предаване на договореното количество пшеница до 05.08.2018г. същият дължи на купувача неустойка в размер на 30% от стойността на неизпълнението. С преводно нареждане от 13.08.2018г. ищецът е заплатил на ЗК"Скакуц-2005" сумата 26 100лв. - неустойка по договор съгласно представен протокол от 06.08.2018г., в който е констатирано неизпълнението по договора от 30.07.2018г.

         В подкрепа на твърдението си за върната поради лошо качество пшеница ищецът е представил фактура №2000001499/07.08.2018г. за сумата 2 521.15лв. с ДДС за заплатена цена за транспорт на 29.180 тона пшеница от гр.Враца, кв.Кулата до Пристанище Варна-Изток и обратно до гр.Монтана. Представена е и разпечатка от електронна кореспонденция, с която ответникът е уведомен, че стоката, натоварена на 30.07.2018г. на автомобил ВР **** ВН, с тегло 29.180 тона не отговаря на изискванията на договора и това е установено при извършен анализ в разтоварен пуск Пристанище Варна-Изток. С писмото е изпратена и фактурата за заплатената транспортна услуга.

         С отговора на исковата молба ответникът е представил изготвената във връзка с договора за покупко-продажба фактура за 500 тона пшеница на обща стойност 142 500лв. Фактурата е с номер 161 и дата на издаване 28.07.2018г. Представена е и фактура №163/03.08.2018г. за неосъществена сделка за сумата 107 023.20лв., както и 5 броя кантарни бележки и разпечатка на мобилен оператор за проведени телефонни разговори между абонати с номера 0887475382 и 0877514275 в периода от 28.07.2918г. до 07.08.2018г.

         С допълнителната искова молба ищецът е представил разпечатка от имейл-кореспонденция между страните, в която е направил заявка за товарене на 325.520 тона пшеница на 04.08.2018г. и е отправил последна покана за товарене на същото количество най-късно до 14.08.2018г.

         По делото са представени пътни листове №№300562, 785834, 300747, 509348, издадени от "Агро Сенс"ООД и протокол №028/31.07.2018г. за върната пшеница /29.180 тона/, в който е отразено, че зърното "не отговаря на качествените показатели, покълналост 12%".

         По делото е допусната и изслушана специализирана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда. Експертизата се произнася, че в периода от 01.08.2018г. до 31.12.2018г. ищцовото дружество е закупило общо 6 537.740 тона пшеница на стойност 1 841 22.58лв. и е реализирало продажба на 6 531.380 тона, като в заприходената по дебита на сметка 304 "Стоки" закупена пшеница са осчетоводени количества от реколта 2017г. и 2018г. Всички сделки по закупуване на пшеница реколта 2018г. дружеството е осъществило след 01.06.2018г. В нарочна таблица вещото лице е отразило количествата закупена пшеница с посочване на доставчиците, количествата и цената. Закупената и заприходена пшеница реколта 2018г. в периода от 01.06.2018г. до 31.12.2018г. е 5 067.798 тона.

         При проверката си вещото лице е установило, че по Дт 304/1 "Стоки - Пшеница реколта 2018г." от доставчик ЕТ"Г.-В.П." е отразена покупка на 500 тона пшеница, за което ответникът е издал данъчна фактура №161/28.07.2018г., като в Таблица 3 е описано кредитно известие №163803.08.2018г., издадено от същия доставчик, с което е възстановена разликата в заплатеното и недоставеното количество по фактурата.

         Експертизата е констатирала, че в изпълнение на обичайната си търговска дейност ищцовото дружество е продавало и изнасяло извън България закупена земеделска продукция, като въз основа на материален хронологичен регистър за сметка 411 "Клиенти" и сметка 702/1 "Продажби на стоки - пшеница" вещото лице е изготвило таблица с посочване на купувачите на пшеница, на които е продадено общо количество 5 061.248 тона. В обясненията си в съдебно заседание вещото лице уточнява, че от закупената през 2018г. пшеница реколта 2018г. е останало нереализирано количество от 6.540 тона.

         По делото са разпитани свидетели, които дават показания в следния смисъл:

         Св. Д.Т., шофьор в ищцовото дружество заявява, че на 30.07.2018г. или в началото на м. август управителят Т. ме се обадил по телефона и му казал да отиде във Враца, кв. Кулата или Нефела /място, на което свидетелят товарил и предната година - база на ответника/. Свидетелят живее в гр.Мизия и управлява камион с рег.№ВР **** ВН, собственост на ищцовото дружество. При премерването на камиона на кантара при влизане в базата същият бил празен, а натоварването извършил лично ответникът. Свидетелят е категоричен, че преди товаренето на зърното изчистил ремаркето с четка. Направило му впечатление, че в зърното има зелени примеси, за което уведомил Т. и ответника. Първият казал товаренето да продължи, тъй като зърното е платено. Т. отпътувал за пристанище Варна, тъй като стоката била предназначена за износ. Взетата проба показала, че зърното не отговаря на изискванията за износ, поради което била върната. Свидетелят потвърждава, че подписът върху протокол №28/31.07.2018г. за връщане на зърното е положен от  него. По указание на шефа си Т. са върнал във Враца и след като преспал на бензиностанция , закарал пшеницата в гр.Монтана, фирма "Витагрей".

         Св. Н.П., шофьор в "Агро Сенс"ООД установява, че на 4 - 5 август 2018г. трябвало да товари жито от гр.Враца, кв.Кулата и да го закара във Варна по поръчка на управителя на ищцовото дружество Т.. Свидетелят пристигнал в базата, но пазачите не го пуснали да товари и той се обадил на Т., който му казал да изчака. На следващия ден, след като свидетелят преспал в камиона на съседна улица, Т. му се обадил и му казал, че "земеделците" не му вдигат телефона, поради което курсът на П. се оказал празен. За курса бил съставен пътен лист.

         Св. М.П., съпруга на ответника установява, че на 25-26 юли била взета проба от тяхна пшеница, която удовлетворила управителя Т. и той взел решение да купува, след което била изготвена фактура. На 30.07.201г. Т. изпратил камион в стопанството и П.а видяла как шофьорът иска от съпруга й четка, за да изчисти каросерията, след което камионът бил натоварен и заминал. Според П.а на 31.07.2018г. били изпратени още два камиона, вторият от които не бил напълнен докрай. Тогава ответникът обяснил на съпругата си, че Т. се отказва от сделката и няма интерес, заради което П.а трябвало да оформи счетоводните документи. На 01.08.2018г. в базата пристигнали още два камиона на ищцовото дружество за товарене на пшеница, въпреки че, както твърди П.а, по сведение на съпруга й Т. се отказал от сделката. Камионите пристигнали, след като предната вечер управителят Т. се обадил на В.П. и поискал да бъдат натоварени още два камиона за запълване на някаква баржа. Във връзка с оформянето на документите по сделката П.а твърди, че било изготвено кредитно известие за връщане на заплатената сума, а на 04.08.2018г. Т. отишъл в дома на П.и, където бил изготвен и подписан договора за покупко-продажба и приемо-предавателния протокол и на Т. било предадено кредитното известие. Според П.а изготвянето на договора с по-късна дата, въпреки твърдяното изявление на Т. за прекратяването му, било необходимо за да бъде "оправдана" издадената фактура пред НАП.

         Свидетелят А.П., работник във фирмата на ответния едноличен търговец дава показания, в които липсва конкретика относно лицата, участвали в събитията, за които свидетелства. Същият  твърди, че в началото на м.август в базата идвали да товарят камиони, единият от които бил мокър, заради което шофьорът  го почистил и разтоварил от него около 30-40кг. мокро жито, което било изхвърлено. На следващия ден дошли още два камиона, вторият от които не бил натоварен докрай. По време на товаренето някой се обадил на П., след което товаренето било преустановено. Св.П. не знае чии са били камионите, от кого са изпратени и регистрационните им номера.

         Св. Л.У., също работник във фирмата на ответника чул от свой колега /св.П./ за товаренето на камион за ищеца, в чиято каросерия при пристигането имало вода и неизчистена пшеница от предишни курсове. У. присъствал на товаренето на следващите два камиона и узнал от работодателя си, че повече няма да се товари за С.Т., който вече нямал интерес към продукцията.

         По делото е разпитан като свидетел управителя на "Агро Сенс"ООД Ц.Н.. Във връзка с оспорването на представените от ищеца пътни листове свидетелят заявява, че същите са изготвени от него и поставеният върху тях подпис е негов. Разминаването в номерата на пътните листове Н. обяснява с това, че когато купува кочани, раздава по 50 броя на всеки от шофьорите си. Заявява, че не може да представи тахошайбите на автомобилите, с които са извършени спорните превози, тъй като според изискванията на ДАИ същите се съхраняват за срок от 28 дни. Автомобилите са стари и не са оборудвани с дигитални карти. Н. си спомня за случай през м.август, когато трябвало за "Чайка Турист" да се извърши превоз от кв.Кулата до гр.Лом. Изпратените шофьори съобщили на Н., че се връщат, тъй като в базата не са им разрешили да товарят.

         Като свидетел е разпитан и главния счетоводител на кооперация "Скакуц-2005" В.И.. Същият установява, че е снабден с пълномощно от председателя на кооперацията да я представлява навсякъде и е запознат с договора, сключен с ищцовото дружество на 30.07.2018г. И. заявява, че по повод този договор от страна на ищеца било показани проби от зърно, което удовлетворявало кооперацията като качество и за което при разговорите станало ясно, че е от реколта на ЕТ"Г.-В.П.". По неизвестни за И. причини кооперацията не получила договореното с ищеца зърно и тъй като в този период цената на зърното е много динамична, а кооперацията имала нужда от пшеница, се наложило, за да покрие нуждите си същата да "задейства" предвиденото в договора и да потърси от ищеца договорената неустойка. При разговор с управителя на ищцовото дружество станало ясно, че продавачът, от който трябвало да закупи пшеницата, е намерил други клиенти.

         При така изяснената фактическа обстановка за разрешаването на повдигнатия спор съдът взе предвид следното от правна страна:

         По делото е установено по безспорен начин, че страните са сключили валиден договор за търговска продажба на пшеница реколта 2018г. За целта на 28.07.2018г. е издадена редовна данъчна фактура за 500 тона пшеница с обща цена 142 500лв., чиято е заплатена от ищеца. На същата дата е сключен и писмен договор за покупко-продажба на 450 тона пшеница при цена 285лв. за тон. Между страните липсва спор за това, че в изпълнение на договора ответникът е продал и предал на ищеца 124.480 тона пшеница, а на 03.08.2018г. е издал кредитно известие, с което му е възстановил разликата в цената  с размера на недоставеното количество.

         Както бе посочено по-горе, налице са взаимно изключващи се твърдения на страните по въпроса за причините за неизпълнението на договора. Ищецът твърди, че ответникът е прекратил договора едностранно, без да име основание за това. Ответникът от своя страна твърди, че договорът е прекратен едностранно с изявление на управителя на ищцовото дружество и тази е причината да не изпълни задължението си изцяло.

         Във връзка с тези твърдения на страните съдът намира за необходимо от правна гледна точка да отбележи следното:

         Основен принцип, залегнал в договорното право, е, че договорите имат силата на закон за страните, които са ги сключили. Обичайното основание за прекратяване на договора е изпълнението. Прекратяването на договора може да стане по взаимно съгласие на страните или при настъпване на предвидени в него основания едностранно с или без предизвестие. Прекратяването на договора не е свързано с неизпълнение, което е основание за неговото разваляне в хипотезата на чл.87 от ЗЗД. За разлика от развалянето, прекратяването на договора има действие само занапред и това, което е извършено по него, се запазва.

         В разглеждания случай договорът е сключен в писмена форма и в него не са предвидени основания за едностранно прекратяване. Договорът съдържа ясна клауза, изискваща писмена форма или изпращане по телефакс, e-mail или друго техническо средство, изключващо възможността за неточно възпроизвеждане, на всички уведомления по него. Уведомления за прекратяване на договора в предвидената в него форма не са представени по делото. Тук следва да бъдат обсъдени показанията на св.П.а, която твърди, че договорът е сключен в писмена форма на 04.08.2018г., след като по сведение на съпруга й той вече е бил прекратен от страна на ищеца, тъй като такива са изискванията на НАП. Съдът не кредитира тези показания, тъй като П.а е съпруга на ответника и е резонно да бъде заинтересувана. От друга страна е ноторно, че договорът за покупко-продажба като процесния е неформален и с издаването на редовна данъчна фактура и надлежното й отразяване в счетоводните регистри на едноличния търговец изискванията на Закона за счетоводството и на данъчните закони са спазени.

         При липсата на категорични доказателства за прекратяване на договора по едностранно изявление на някоя от страните, на анализ следва да бъдат подложени на първо място свидетелските показания във връзка с причините, поради които изпълнението по договора от страна на ответника не е финализирано.

         Съдът приема, че ясни, конкретни, точни и непротиворечиви са показанията на ангажираните от ищеца свидетели Н.П. и Ц.Н.. Двамата свидетели нямат служебна или друг вид зависимост от ищеца, поради което съдът не подлага показанията им под съмнение. Първият от свидетелите, шофьор в "Агро Сенс"ООД  съобщава за случай на 4-5 август 2018г., когато бил изпратен да товари пшеница за ищцовото дружество от базата на ответника, която била предназначена  за натоварване на кораб във Варна, но не бил допуснат в базата. Вторият от свидетелите е управител на "Агро Сенс"ООД, с което ищецът има сключен договор за превоз, и установява, че изпратени от него камиони за товарене на пшеница за ищеца са върнати от базата на ответника. Както бе посочено по-горе, в показанията на ангажираните от ответника свидетели липсва конкретика относно събитията и участващите в тях лица.

         Свидетелските показания, на които съдът дава вяра, обсъдени във връзка с представените по делото договор за транспортни услуги, пътни листове /чието оспорване не бе доказано от ответника/ и неоспорени писма на ищеца до ответника, изпратени по електронна поща, дават основание за извода, че неизпълнението от страна на ответника не е резултат от едностранно прекратяване на договора от страна на ищеца. Не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства за това ответникът да е имал основание и да е прекратил едностранно договора.

         От представените по делото протокол №28/31.07.2018г. и от показанията на свидетеля Т. се установява, че предадената от ответника 29.180 тона пшеница, извозена до пристанище Варна и предназначена за износ, се е оказала негодна, поради което е била върната. Твърдението на ищеца, че пшеницата не е отговаряла на договорените изисквания за качество, не се опровергава от показанията на свидетелите на ответника, който се домогва да докаже, че ремаркето на камиона с рег.№ВР **** ВН не е било почистено. За този превоз до Пристанище Варна и обратно, както и за останалите курсове на върнатите ненатоварени камиони ищецът е заплатил на своя контрагент "Агро Сенс"ООД цената на превоза.

         По делото бе установено, че ищецът е бил в договорни отношения с трето лице ЗК"Скакуц-2005", на която е следвало да достави пшеница, произведена и договорена с ответния едноличен търговец. В представения по делото договор с кооперацията е предвидена неустоечна клауза за случаите на неизпълнение. В резултат от неизпълнението от страна на ответника ищецът е изпаднал в невъзможност да изпълни договорните си задължения към своя контрахент, заради което му е заплатил неустойка в размер на 26 100лв. Причинната връзка между неизпълнението от страна на ответника и заплатената от ищеца неустойка, която за него представлява вреда от неизпълнението, се установява от писмените доказателства по делото, заключението на счетоводната експертиза и показанията на свидетеля В.И..

         Изложеното дава основание на съда да приеме, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в пълен размер.

         По делото не бе доказано прекратяване на процесния договор за покупко-продажба. Ищецът проведе пълно и главно доказване на фактите относно частичното и неточно изпълнението от страна на ответника и непостигането на крайния резултат на облигационното отношение. По делото не са ангажирани доказателства за това неизпълнението да се дължи на поведението на ищеца или на липсата на негово съдействие в качеството на кредитор. Не бяха ангажирани и доказателства за това неизпълнението от страна на ответника да се дължи на причини, за които той не отговаря и които го оневиняват. При това положение ищецът е в правото си да избере една от двете възможности, които му предоставя чл.79, ал.1 от ЗЗД, а именно да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за забавата. В разглеждания случай ищецът е предпочел втората възможност и претендира обезщетение.

         Съгласно чл.82 от ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка е непосредствена последица от неизпълнението. Предмет на обезщетяване е всичко, което съставлява вреда, и обхваща всички неблагоприятни последици, които настъпват за кредитора. В случая ищецът е претърпял загуби чрез заплащането на превози и неустойка в посочените в исковата молба размери.

         При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокатска защита по чл.78, ал.5 от ГПК. Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца за присъждане на разноски в производство за обезпечаване на бъдещ иск, тъй като доказателства за воденето на такова производство и изхода на същото не са представени.

         Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

 

                                               Р   Е   Ш  И  :

 

 

         ОСЪЖДА ЕТ "Г.-В.П.", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Враца, кв.***, ул.***, представляван от В.Г.П., да заплати на "ЧАЙКА ТУРИСТ"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Враца, *** сумата 30 301.15лв., представляваща обезщетение за неизпълнение по договор за покупко-продажба на зърно №W 22-2018/28.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от 19.09.2018г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 4 412.50лв., като ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на разноски в производство по допускане на обезпечение на бъдещ иск.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: