Р Е Ш Е Н И Е 58

 

гр.Враца,02.04.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд търговско           отделение в

публичното заседание на 26.03.2019 г.         в състав:

 

Председател:Радослава Симеонова

   

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар Христина Цекова

като разгледа докладваното  от съдията Радослава Симеонова

търговско   дело N115       по описа за 2018  год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

    С искова молба вх.№7539 от 28.09.2018 г. /с дата на пощенското клеймо 27.09.2018г./ Д.Х.Г., ЕГН ********** *** чрез адв. С.Н.-К. със съдебен адрес:***№3 е предявил срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.С., със седалище и адрес на управление гр.С.,*** представлявано от Б.М. и С.С.-изп.директори,обективно кумулативно съединени искове за сумата в размер на 80000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на настъпило ПТП на 24.05.2018г., от което Г. е получил тежки физически травми и акцесорен иск за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение от 24.05.2018г.  до окончателното изплащане на сумата.

    Ищецът поддържа в исковата молба,че на 24.05.2018 г. около 08:55 часа е пострадал в резултат на ПТП на път II-15 Оряхово-Враца на км.6+850.Същият управлявал лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ ВР****СА и се движел по път II-15 в посока от гр.Враца към с. Борован. В района на разклона за с.Веслец движещият се в насрещната лента за движение лек автомобил „Опел Астра” с peг. № ВР****ВТ, управляван от К.М.Г., предприел маневра завой на ляво, отнел му предимството и ударил автомобила му в предна лява част.

    Твърди,че виновен за настъпване на ПТП е водачът на лек автомобил „Опел Астра” К.Г., която с действията си нарушила правилата за движение по пътищата, като предприела маневра завой на ляво, без да пропусне насрещно движещия се лек автомобил „Рено Клио”, който управлявал.

    Поддържа,че в резултат на ПТП получил  тежки травматични увреждания, изразяващи се в травматичен хемоторакс в ляво, контузионен гръден кош,фрактура на краниалната част на тялото на гръдна кост, състояние след видеоторакоскопска биопсия и скарификация на плеврата вляво. Имал силни болки в областта на гръдната кост и задух. След звършена ехография на гръден кош се установило, че са налице плеврални изливи вляво и в дясно /хемоторакс/. На 31.05.2018г. му била извършена видеоторакоскопска биопсия и скарификация на плеврата вляво. Били са евакуирани 1200 мл. кръв.

    Твърди,че и към настоящия момент продължава да търпи силни болки и има сериозни затруднения при дишане. Обездвижен е напълно и не може да се обслужва самостоятелно.

    Търпи неимуществени вреди,които търпи и сега, ще ги търпи и за в бъдеще,които счита че е справедливо да бъдат обезщетени със сума в размер на 80000,00 лв. /осемдесет хиляди лева/.

    Позовава се на чл. 557, ал. 1, т.2, б „а” от КЗ,според който ответникът изплаща застрахователни обезщетения по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато неимуществените вреди са причинени от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

    Счита,че ответникът следва да поеме отговорността на виновния водач и да плати застрахователно обезщетение равно на обезщетението, което би заплатил виновния водач. Ответникът замества в случая застраховател и няма пречка срещу него да се предяви иск на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

    Сезира съда с искане да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковата сума в размер на 80000,00 лв. /осемдесет хиляди лева/, застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, заедно със законната лихва върху присъдената сума от 24.05.2018 г.до окончателното й изплащане.

    Сезира съда с искане при уважаване на исковете, да му присъди направените по делото разноски.

    Препис от исковата молба и доказателствата към нея е връчен на ответника и в срока по чл.367 ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор вх.№9667 от 06.12.2018 г.

    С отговора ответникът е въвел възражение за местна подсъдност .

    Счита, че предвид седалището му, като юридическо лице - гр. С. и факта, че ГФ не е търговско дружество и е без поделения или клонове в страната делото е от компетентността на Софийски градски съд и следва да бъде прехвърлено за разглеждане в посочения съд.

    С отговора ответникът е въвел възражение по чл.369 ал.1 ГПК.

    Счита, че настоящия спор следва да се разглежда по общия ред, тъй като не е налице спор, свързан с търговска сделка.

    По двете възражения ,съдът се е произнесъл с Определение №751 от 07.12.2018 г. и е оставил същите без уважение.

    С отговора ответникът,оспорва изцяло исковите претенции за неимуществени вреди по основание и размер.

    Признава обстоятелството,че Гаранционен фонд е бил сезиран от ищецът във връзка с процесното ПТП, като е образувана щета №210211/20.06.2018г., по която УС на ГФ е отказал изплащане на обезщетение поради непредставяне на доказателства, от които да е видно, че е налице хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а" от КЗ, които и до ден днешен не са представени по щетата, а и по настоящето дело, за което ищецът е уведомен с Писмо изх. №24-01- 448 / 13.09.2018г., което е приложено към исковата молба.

    Застъпва становище,че липсват доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него.

    Посочва,че констативния протокол е официален документ, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП но няма качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице- издател. Поради това същия няма и материална доказателствена сила за настоящия съд.

    При така изложеното оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП.

    Оспорва причинната връзка между събитието и получените травматични увреждания.

    Алтернативно, в случай, че съдът приеме предявените искове за основателни, въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е пътувал като водач на предна лява седалка в л.а. Рено Клио без поставен обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137а отЗДвП, както и че същия се е движил с превишена скорост.

    Във връзка с така направеното възражение,сезира съда с искане, да изиска и приложи по настоящето дело ДП №665/24.05.2018г., по описа на РУ МВР Враца, като след прилагането, моли да му бъде дадена възможност да ангажира допълнително доказателства, с оглед равнопоставеността на страните.

    Оспорва исковете по основание и размер.Досежно размера на предявената претенция от 80 000 лв. за неимуществени вреди счита същия за изключително завишен, тъй като не отговаря на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП.

    Твърди,че исковите претенции не кореспондират със задължителната практика Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД.Позовава се на конкретни решения. Счита,че предявените претенции не кореспондирали, нито с трайната съдебна практика на съдилищата в Р България, нито с принципа на справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на живот, както и предвид наличието на значителен принос за настъпване на вредите от страна на ищеца.

    Оспорва изцяло претенцията за лихва от датата на ПТП.     Твърди,че не е изпаднал в забава,не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение, като изплаща обезщетения по силата на закона, при определени в него случаи и след изпълнението на специална процедура. Във връзка с процесното ПТП е образувана щета №210211/20.06.2018г., по която ГФ се е произнесъл в законоустановения срок, като отказал изплащане на претендираните от ищеца суми, предвид липсата на законово основание за това.

    Сезирал е  съда с искане основано на чл.219 ГПК да допусне до участие и конституира в качеството на трето лице - помагач на страната на Гаранционен фонд по настоящото дело виновния за процесното ПТП водач К.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***.

    По това искане съдът се е произнесъл с Определение №752 от 10.12.2018 г. и е уважил същото.

    Моли да му бъде дадена възможност да вземе становище при представяне на поисканите от него доказателства и да ангажира допълнително такива.

    По делото е постъпила допълнителна искова молба вх.№177 от 08.01.2019 г.  подадена от ищеца чрез пълномощник адв.Н..

    С допълнителната искова молба се поддържа първоначалната такава и всички доказателствени искания направени с нея.

    Не възразява против доказателствените искания на ответника.

    Препис от допълнителната искова молба и приложенията към нея е връчен на ответника,който в срока по чл.373 ал.1 ГПК е подал допълнителен отговор вх.№1276 от 07.02.2019 г.

    С допълнителния отговор ответникът поддържа подадения отговор на исковата молба,възражения и искания направени с него.Не възразява да бъде допуснат като доказателство в процеса представения от ищеца протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие.

    Сезира съда с искане да му бъде предоставена възможност за ангажиране на доказателства при разпределение на доказателствената тежест от съда.

    Изложените от ищеца фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права и формулирания петитум,дават основание на съда да приеме  по правната квалификация на исковете,с които е сезиран,че са предявени обективно кумулативно съединени искове:1/.Иск за заплащане на  застрахователно обезщетение с правно основание чл.558,ал.5 КЗ/в сила от 01.01.2016 г./във вр. с чл.557 ал.1,т.2 буква"а" КЗ вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.

    Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита.Налице е и процесуална легитимация на страните.Искът е предявен от надлежни страни против надлежна страна.Ищецът е спазил разпоредбата на чл.558,ал.5 КЗ.

    Предвид изложеното и доколкото не се установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на заявените претенции,то същите се явяват допустими.

    Страните не спорят относно обстоятелството,че автомобилът, при управлението на който е причинено ПТП-то не е застрахован, видно от изложеното в писмото до ищеца по повод щета №210211/2018 г. за неимуществени вреди във вр. с молба вх.№24-01-448/20.06.2018 г.,поради което съдът прие,че този факт не се нуждае от доказване.

    Страните спорят относно механизма на ПТП,при което ищецът е пострадал,съпричиняване на вредоносния резултат, размерът на обезщетението,което следва да бъде изплатено на пострадалия,началният момент от който следва да бъде присъдена законната лихва при уважаване на исковете.

     Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,в тежест на ищеца е да проведе пълно и пряко доказване  на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно противоправно действие, извършено от водача на МПС,настъпили за ищецът неимуществени-психически страдания,причинно- следствена връзка между деликта и вредите,както и да обоснове размера на претендираните обезщетения.Единствено субективния елемент -вината-се предполога до доказване на противното.

    Ответникът носи тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,а именно,че последния е проявил поведение,което е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди,както и възражението си,че исковете предявени срещу него са в завишен размер.

     В константната практика на ВКС последователно е застъпвано становището,че въпреки характера си на официални документи,актовете на досъдебното производство не съставляват доказателства за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него.

     Постановлението отразява мнението на разследващите  органи и не обвързва гражданския съд,разглеждащ  иска на пострадалия

     Следователно всички елементи на фактическия състав на деликта следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца,който черпи благоприятни последици за себе си.

     За установяване на твърденията си от негова страна беше поискана и допусната комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза,като задачи на вещите лица постави и ответника.

     Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

      В производството по безспорен начин се установи,че автомобилът, при управлението на който е причинено ПТП-то,не е застрахован и съдът отдели това обстоятелство като безспорно.

    Ищецът доказа, че е депозирал претенция вх.№24-01-448 от 20.06.2018 г.пред Гаранционен фонд и е сезирал ответника с искане да му бъде изплатено обезщетение за болките и страданията ,които е претърпял и търпи от телесните увреждания при ПТП от 24.05.2018 г.

    Ответникът призна обстоятелството,че Гаранционен фонд е бил сезиран от ищецът във връзка с процесното ПТП, като е образувана щета №210211/20.06.2018г., по която УС на ГФ е отказал изплащане на обезщетение поради непредставяне на доказателства, от които да е видно, че е налице хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а" от КЗ,за което ищецът е уведомен с Писмо изх. №24-01- 448 / 13.09.2018г., което е приложено към исковата молба.

     От събрания по делото доказателствен материал преценен от съда,се установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане-фактът на настъпване на твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие,предизвикано от водача лек автомобил, настъпилите вследствие на произшествието неимуществени вреди,както и причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди.

     От заключението на допуснатата по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено,почиващо на знанията и опита на експертите и неоспорено от страните,се установява:

    На 24.05.2018 г. около 08:55 часа ,ищецът е пострадал в резултат на ПТП на път II-15 Оряхово-Враца на км.6+850.Същият управлявал лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ ВР****СА и се движел по път II-15 в посока от гр.Враца към с. Борован. В района на разклона за с.Веслец движещият се в насрещната лента за движение лек автомобил „Опел Астра” с peг. № ВР****ВТ, управляван от К.М.Г., предприел маневра завой на ляво, отнел му предимството и ударил автомобила му в предна лява част.

    ПТП е посетено от представители на МВР,които са извършили оглед на местопроизшествието и са образували ДП №665/2018 г. по описа на РУ -Враца.

    Скоростта на движение на лекия автомобил"Рено Клио" преди ПТП е била около 49 км/час и дължина на опасната зона на спиране е била около 29 метра,а скоростта на движение на лекия автомобил "Опел Астра" преди ПТП е била около 19 км/час и дължина на опасната зона на спиране около 8 метра.

    Водачът на лек автомобил „Опел Астра” К.Г., се е движел по платното за движение на път II-15, в посока от с.Борован към гр.Враца,като при разклона за с.Веслец е предприела маневра завой на ляво,за да навлезе в пътя за с.Веслец.Според експертизата от техническа гледна точка тя е могла да избегне ПТП ако е спряла на кръстовището и е осигурила предимство на лекия автомобил "Рено Клио",управляван от ищеца.

    Опасността за движението на управлявания от ищеца автомобил е възникнала в момента,в който водачът на л.а "Опел Астра" е предприел маневра "завой на ляво" и е навлязъл в лентата,в която се е движел лекия автомобил "Рено Клио",който от техническа гледна точка не е имал възможност да предотврати станалото ПТП.

    В района на станалото ПТП  пътното платно на път II-15,се разделя на две  еднопосочни платна за движение на ППС,разделени с тревна ивица с ширина 13.5 метра в района на кръстовището,като ПТП е станало в дясното еднопосочно платно.Дясното платно на път II-15, в района на ПТП се състои от 3 ленти-външна с ширина 3.5 метра,разделени с двойна непрекъсната линия М2 помежду си.Ширината на платното за движение на пътя за с.Веслец е с ширина 7 метра без хоризонтална маркировка.От двете страни на платното за движение на път II-15, има банкети с ширина 1 метър на нивото на пътното платно за движение.В район на кръстовището на левия банкет на път II-15,има поставена метална ограда/мантинела/,а на десния банкет има  метална ограда на мост/парапет/ и мантинела след кръстовището.На кръстовището на изхода за с.Веслец са поставени пътни знаци Б2/стоп/ и Ж7/указателна табела/.На кръстовището на изхода от лявото платно за с.Веслец с поставени пътни знаци Ж7/указателна табела и Б2/стоп/.От двете страни на платното за движение преди мястото на ПТП има поставени пътни знаци В26/забранено движението със скорост,по- висока от означената-60/.

    Като съобрази констатациите в представените по делото констативен протокол за ПТП с пострадало лице/л.5/,Протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие /л.46/, заключението на експертите и установените с тях факти,съдът приема,че причина за ПТП е противоправното поведение на водачът на автомобила К.Г.,което следва да се квалифицира като неизпълнение на задължението по чл.25,ал.1 ЗДвП,преди да започне маневрата" завой на ляво",да се хубеди,че няма да създаде опасност за участниците в движението,като се съобрази с тяхното положение,посока и скорост на движение.При установената противоправност на деянието на водача,вината за настъпване на ПТП се предполага,като тази законова презумпция не беше опровергана в хода на производството от ответника.

    Ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на ПТП и вредите,като основание за намаляване на отговорността,което настоящият съдебен състав намира за неоснователно.

    Съпричиняване е налице,когато със своето поведение на пътя пострадалият като участник в движението и в нарушение на правилата на движение е допринесъл за настъпване на ПТП или вредите.В случая от доказателствата по делото може да се направи категоричен извод,че ищецът не е нарушил правилата за движение и не е имал възможност за предотвратяване на удара.

    Автомобилът управляван от ищеца е бил оборудван с триточкови инерционни обезопасителни колани на предните и задни седалки.Според експертите описаните травматични увреждания при Г. са нехарактерни и по механизъм отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети:счупването на гръдната кост отговаря да бъде получено от удар с/или върху твърд тъп предмет,а кръвоизлива в лява гръдна кухина от общото сътресение на тялото.В медицинската документация по делото няма описани множество травматични увреждания,които да са получени при свободно инерционно  движение на тялото и сблъсъка му с твърди части в купето на автомобила.Не се констатира така наречаната воланна травма,която се изразява най-често с напречно счупване или счупвания на гръдната кост съпроводено със счупвания на ребра,счупване на ключица/и,травматични увреждания по кожната повърхност и меките тъкани,каквито увреждания не са описани в документацията.Посочва се че по принцип употребата на обезопасителен колан при пътен инцидент намалява тежестта на уврежданията.

    Свидетелите А. и М. установяват,че Г. е бил с предпазен колан.

    При липса на установено противоправно поведение, възражението за съпричиняване,съдът приема за неоснователно.

    Установява се от  събраните по делото писмени и гласни доказателства и изслушаното заключение на СМЕ,неоспорено от страните,че в резултат на ПТП ищецът е получил телесни увреждания,а именно:

    От копието на епикриза /ИЗ №18973/ от клиника по гръдна хирургия при  ВМА-МБАЛ-С. се установява,че е бил на лечение от 24.05.-05.06.2018 г.с диагноза:травматичен левостранен хемоторакс/кръв в гръдната кухина/.Контузионен гръден кош.Счупване на гръдната кост.На 31.05.2018 г. е извършена оперативна интервенция-проникване в лявата плеврална кухина и евакуирано около 1200 мл. стара кръв.Направена е биопсия и скарификация на плеврата и е поставен дрен.Следоперативния период е протекъл гладко. Оперативната рана е зараствала първично.Белият дроб е бил разгънат.Изписан е с дадени указания.От извършен клиничен преглед на 06.03.2019 г. е установено,че Г. е със симетричен гръден кош.Двете гръдни половини участват еднакво в дишането.Диша без хрипове.При палпация в областта на гръдната кост се оплаква от болки.

    Експертът е заключил,че при ПТП е получил:

    1.Счупване на тялото на гръдната кост,което увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията на снагата с оздравителен период около 2-3 месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.

    2.Травматичен излив на кръв в лява гръдна кухина,което му е причинило разстройство на здравето,временно опасно за живота с оздравителен период около месец и половина-два при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.

    Приложено му е оперативно лечение/торакоцентеза/ и медикаментозно-фраксипарин и обезболяващи по време на лечението му в болничното заведение.

    От медицинската документация и прегледа на ищеца може да се заключи,че оздравителния период е приключил и не са настъпили нови усложнения от претърпените травми.

    Ищецът е претърпял болки и страдания съответстващи за този вид травми.

    От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Х.Н.-дъщеря на пострадалия,се установява,че баща й е търпял силни болки,след като е бил изписан и около 3 месеца той не е оставал сам.Имал е специални приспособления,за да може да се изправя и е имал нужда от чужда помощ.Приемал е обезболяващи медикаменти.След произшествието изпитва панически ужас да се вози в кола и непрекъснато иска ,като вижда други движещи се коли ,колата в която се вози да спре,тъй като "ще го ударят".Вече не шофира,след инцидента станал нервен и раздразнителен.

    Преценявани при условията на чл.172 от ГПК с оглед възможна заинтересованост на свидетелката от изхода на спора,съдът изцяло ги кредитира,предвид обстоятелството,че същите кореспондират със събрания в хода на производството писмен доказателствен материал и проведените експертизи. Показанията са обективни,предвид директните й възприятия, тъй като именно тя е обгрижвала баща си след инцидента.

    Така събраните по делото доказателства мотивират съда да приеме,че в резултат на ПТП ищецът е претърпял неимуществени вреди под формата на болки,страдания,неудобства в ежедневното обслужване,временна негативна промяна на емоционалните функции и адаптивни възможности,които следва да бъдат обезщетени.Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за причинените от водача на  увреждащия автомобил вреди.

     Относно размерът на дължимото според съда обезщетение,съдът приема следното:

     При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципа на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.Неимуществените вреди,макар да имат стойностен еквивалент,са в сферата на  субективните преживявания на пострадалия,затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

     Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените  от деликта болки и страдания,е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди,като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие,характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и  страданията,дали същите продължават или са приключили,както и  икономическата конюнктура в страната и обществото и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап  от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,както и да се съобрази с дадените разяснения  в ППВС 4/1968 г.

     Съобразно въведеното с т.7 на ППВС 17/1963 г. правило,съпричиняване,по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД ,е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици,т.е когато приносът му в  настъпването на увреждането е конкретен,независимо дали поведението му като цяло е било противоправно,в частност-в нарушение на Закона за движение пътищата и виновно.

     В процеса не бе установено,нито от съдебно-автотехническата експертиза,нито от показанията на свидетелите пострадалият да е допринесъл за настъпване на вредоносния резулат.

     Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват средна по степен и продължителност,понесена от ищеца травма.

     Съобразявайки характера и тежестта на получените травми,интензитета на  понесените във връзка с тях болки и страдания,стресът от преживяното,продължителността на периода на лечение и възстановяване,възрастта на ищеца към датата на настъпване на ПТП,липсата на неблагоприятни последици върху здравето му с траен и необратим характер,както и при съобразяване с времето на настъпване на произшествието и наложилото се в обществото  понятие за справедливост в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД,настоящият съдебен състав приема,че обезщетението за репарирането им възлиза на 50 000 лв.За разликата до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли.

     По искането за присъждане на лихви:

     поради уважаването на иска за неимуществени вреди в общ размер от 50 000 лв. ,съдът намира за основателна и акцесорната претенция за  мораторните лихви.

     Съгласно чл.558,изречение последно от КЗ,лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл.497 КЗ.

    В процесния случай ответникът не е изпаднал в забава.В рамките на посочения в чл.496 ал.1 КЗ срок той се е произнесъл по претенцията на ищеца.Молбата на ищеца е входирана в Гаранционен фонд на 20.06.2018 г. с вх.№24-01-448 и е образувана щета №210211/2018 г.С решение №19-3/13.09.2018 г.фондът е отказал изплащане на обезщетение. Исковата молба е входирана в съда на 28.09.2018 г.

    При така изложеното,съдът приема,че върху определеното обезщетение в размер на сумата от 50 000 лв. следва да се присъди законната лихва до окончателното й изплащане считано от 28.09.2018 г.За периода от 24.05.2018 г. до 27.09.2018г.искът следва да бъде отхвърлен.    

    По разноските

    При този изход на спора и съгласно чл.78,ал.1 и ал.3 ГПК,право на разноски имат и двете страни.

    Ищецът е направил разноски

    Съразмерно с уважената част от иска,от направените разноски за депозити на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 406.25 лв.,а на ответникът съобразно отхвърлената част от иска,следва да бъдат присъдени-243.75 лв. разноски за вещи лица и 168.75 лв. юрисконсултско възнаграждение.

    Видно от представеният по делото договор за правна защита и съдействие/л.4/,представляващият ищеца адвокат С.К.Н.-К. от САК е предоставил на ищеца безплатна адвокатска помощ и съдействие-чл.38 ал.1,т.2 от ЗА,в който случай и на основание чл.38,ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. С.К.Н.-К. от САК претендираното минимално  възнаграждение съгласно чл.7 ал.2,т.4 от Наредба №1/09.01.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения,а именно сума в размер на 1 831.25 лв.съобразно уважената част от исковете.

    По изложените съображения ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

                   Р Е Ш И :

 

    ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,със седалище и адрес на управление-гр.С.,*** представлявано от Б.М. и С.С.-изп.директори,да ЗАПЛАТИ на Д.Х.Г., ЕГН ********** *** сумата от 50 000 лв./петдесет хиляди лева/представляваща обезщетение за понесените от ищеца болки и страдания в резултат на настъпили неимуществени вреди- травматични увреждания,а именно:

    1.Счупване на тялото на гръдната кост,което увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията на снагата с оздравителен период около 2-3 месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.

    2.Травматичен излив на кръв в лява гръдна кухина,което му е причинило разстройство на здравето,временно опасно за живота с оздравителен период около месец и половина-два при липса на усложнения и нормален оздравителен процес,както и за неимуществени вреди изразяващи се в негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес,резултат от ПТП на 24.05.2018 г.,ведно със законната лихва считано от 28.09.2018 г.датата на входиране на исковата молба в съда,до окончателното изплащане на главницата ПО ПОСОЧЕНАТА от ищеца банкова сметка:*** *** ,разкрита в ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД,като ОТХВЪРЛЯ иска  за обезщетение за неимуществени вреди над размера от 50000 лв.и до претендирания с исковата молба размер от 80000лв.и иска за законна лихва върху обезщетението за периода от 24.05.2018 г. до 27.09.2018 г.като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

    ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.С.,със седалище и адрес на управление,гр.С.,*** представлявано от Б.М. и С.С.-изп.директори да ЗАПЛАТИ на Д.Х.Г., ЕГН ********** *** сумата от 406.25лв. , представляващи разноски по делото ПО ПОСОЧЕНАТА от ищеца банкова сметка: *** *** ,разкрита в ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД,на основание чл.78 ал.1 ГПК.

     ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.С.,със седалище и адрес на управление,гр.С.,*** представлявано от Б.М. и С.С.-изп.директори да ЗАПЛАТИ на адвокат С.К.Н.-К. с адрес на упражняване на дейността-гр.С.,*** сумата от 1831.25лв. -представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца по т.д.№115/2018 г. по описа на ВрОС-на основание чл.38 ал.2,т.2 от ЗА.

     ОСЪЖДА Д.Х.Г., ЕГН ********** *** да ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,със седалище и адрес на управление гр.С.,*** представлявано от Б.М. и С.С.-изп.директори деловодни разноски в размер на 243.75 лв.-разноски за вещи лица и 168.75 лв. възнаграждение за юрисконсулт,на основание чл.78 ал.3 от ГПК.

     ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,със седалище и адрес на управление,гр.С.,*** представлявано от Б.М. и С.С.-изп.директори да ЗАПЛАТИ по сметка на ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД държавна такса по делото върху уважената част от исковете в размер на сумата 2000 лв./две хиляди лева/.

     РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на К.М.Г. ЕГН**********,с адрес: *** трето лице помагач.

     РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните,пред Апелативен съд-гр.С..

 

 

                           

                            СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: