Р Е Ш Е Н И Е 60

 

гр.Враца,02.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд търговско           отделение в

публичното заседание на 26.03.2019 г.         в състав:

 

Председател:Радослава Симеонова

  

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар Христина Цекова

като разгледа докладваното  от  съдията Радослава Симеонова

търговско         дело N147       по описа за 2018  год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

     С искова молба вх.№8887 от 12.11.2018 г.Д.К. КРЪСТЕВЕГН********** ***,чрез адв.Д.Й.Н.-САК е предявил срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ"АД ЕИК***,със седалище и адрес на управление гр.София,район ***,ул.***, представлявано от Д.Н.М., К.С..,М.П.И. и В.П.К.-М. при условията на обективно кумулативно съединяване искове,както следва:за сумата 80 000 лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди и иск за сумата 2310.89 лв.-имуществени вреди ,за причинените му телесни увреждания,получени при ПТП от  13.11.2013г. ведно със законната лихва върху всяка от посочените суми,считано от датата на настъпване на ПТП-13.11.2013г.до окончателното изплащане на застрахователното обезщетение.

В исковата молба ищецът твърди,че на 13.11.2013 г., около 07:50 часа, П.Е.Б. управлявал лек автомобил „Шевролет Авео", с peг. № СА *** НХ, по главен път Е-79 в посока от гр. Ботевград към гр. Мездра, следван от друг лек автомобил - „Пежо Партнер“ с peг. № СА **** СА. Времето било облачно, с валеж на дъжд. В района на участъка на км. 166+265 от главен път Е-79 (в близост до с. Ребърково), пътят се състоял от две пътни ленти - по една за движение във всяка посока, като спрямо маршрута на горепосочените автомобили, пътят се извивал в дясна посока, образувайки завой. Навлизайки в района на този завой, водачът на лекия автомобил „Шевролет Авео“ подминал поставен пътен знак „В26 - ограничение на скоростта до 40 км./ч.“, но въпреки това, продължил движението си със скорост от 65 км./ч. След преминаване на центъра на завоя, водачът П.Б. изгубил контрол върху управлявания от него автомобил „Шевролет Авео“, вследствие на което навлязъл в лентата за насрещно движение, в която, в този момент, се придвижвал лек автомобил „Ауди АЗ“ с peг. № СА **** НХ, с посока към гр. Ботевград. Последвал сблъсък, под ъгъл от около 30 градуса, между предната лява част на лекия автомобил „Шевролет Авео“ и задната лява част на лекия автомобил „Ауди АЗ“. Вследствие на този първоначален удар, лекият автомобил „Ауди АЗ“ изгубил напречна устойчивост, завъртял се в посока, обратна на часовниковата стрелка, и навлязъл в насрещната, спрямо него, лента за движение на пътя, при което последвал втори, този път челен удар, между лекия автомобил „Ауди АЗ“ и лекия автомобил „Пежо Партнер“. След този удар, лекият автомобил „Ауди АЗ“ продължил своето въртеливо движение, връщайки се назад, и в крайна сметка се установил в покой, завъртян на около 180 градуса спрямо първоначалната си посока на движение.

В резултат на така настъпилото ПТП пострадали множество лица, сред които и ищецът Д.К., който пътувал, като пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил „Ауди АЗ“.Ищецът твърди,че е получил телесни увреждания в различни части от тялото си и бил транспортиран за лечение, първоначално до МБАЛ „Христо Ботев“ - гр. Враца, а впоследствие в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ - гр. София.

Компетентните полицейски органи били своевременно уведомени за настъпилото ПТП. Срещу водача на лекия автомобил „Шевролет Авео" - П.Б. било образувано наказателно производство.С приложената в заверен препис Присъда№30 от 22.07.2015 г. по НОХД № 145 / 2015 г., Мездренският районен съд признал за виновен водачът П.Б. в това, че на 13.11.2013 г., на главен път Е-79, км. 166+265, при управление на лек автомобил „Шевролет Авео“, с peг. № СА *** НХ, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лица, измежду които и на ищеца.

Поддържа,че към момента на настъпване на горепосоченото ПТП, отговорността за вреди, свързани с притежаването и използването на лекия автомобил „Шевролет Авео“, с peг. N2 СА *** НХ, е била покрита от дружеството ответник, по силата на сключена с него задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в издадената от Дружеството полица № 11113001767764 с период на валидност от 13.07.2013 г. до 12.07.2014 г. Застрахователна полица № 11113001767764 е била сключена на 08.07.2013 г., по време на действието на Кодекса за застраховането, отм. ДВ. бр. 102 от 29.12.2015 г., като застрахователното събитие е настъпило при действието на същия кодекс.

Поддържа,че приложимия в конкретния случай материален закон е Кодекс за застраховането, отм. ДВ. бр.102 от 29.12.2015 г.

Застрахователното събитие е настъпило в срока на валидност на застрахователна полица № 11113001767764. С горепосочената влязла в сила Присъда № 30 от 22.07.2015 г. по НОХД № 145 / 2015 г., по описа на Мездренския районен съд, е установена вината на застрахования при Дружеството водач - П.Е.Б. - за настъпване на произшествието от 13.11.2013 г., в резултат на което е пострадал ищецът Д.К..

Поддържа,че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за изплащане на застрахователното обезщетение за неимуществените и имуществените вреди, претърпени от ищеца вследствие на причинените му, при горепосоченото ПТП, телесни увреждания.

Позовава се на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.),според който увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди от настъпилото на 13.11.2013 г. ПТП.

Счита,че справедливият размер на дължимото застрахователно обезщетение за претърпените от Д.К. неимуществени вреди е в размер на сумата от 80000 лв., за което излага аргументи:

Непосредствено след процесното ПТП ищецът е изпитвал интензивни болки в цялото си тяло и най-вече в областта на таза,главата,дясното рамо и десния крак.

Позовава се на приложената към  исковата молба Епикриза КП 215,от която е видно,че след приемането на ищеца в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ е било установено, че вследствие на инцидента той е получил счупване на тазови кости (фрактура на дясна главулечна ямка (ацетабулум) със задна луксация на главата на бедрената кост вдясно),като тази травма е наложила извършването на 15.11.2013 г. на операция, изразяваща се в кръвна репозиция и поставяне на метална остеосинтеза с плака и винтове на мястото на счупването, както и последваща аутоостеопластика.

Наред с това се позовава на мотивите на присъдата, че при ПТП-то ищецът е получил и разкъсно - контузна рана, придружена с оток и кръвонасядане в окосмената част на главата.

След изписването му от болницата,ищецът бил насочен за домашно лечение. Поради тежката фрактура на таза, за период от около 6 месеца ищецът бил на легло.Последвал период на постепенно раздвижване, с използването на две патерици, които е използвал неизменно за период от още около 1 година. Впоследствие двете патерици били заменени с бастун. С изключения на случаите, когато се е налагало да посещава медицински заведения, през този общ период от година и половина ищецът почти не напускал дома си и разчитал на чужда помощ за извършване на ежедневните дейности, свързани с обличане, обслужване, приготвяне на храна и др.

Позовава се на представения с исковата молба Протокол на медицинска комисия № 660 / 05.06.2014 г.,като поддържа,че повече от половин година след застрахователното събитие, ищецът продължавал да изпитва болки в дясното коляно и дясната раменна става, ограничаващи движенията на същите.Тази болкова симптоматика , възникнала непосредствено след процесното ПТП, е наложила извода, че вследствие на инцидента,ищецът е развил гонартроза с остеопороза (по отношение на дясната колянна става) и омартроза (по отношение на дясната раменна става). Наред с болките ищецът започнал да има оплаквания от периодично изтръпване на десния крак.

Поддържа,че е продължил да изпитва интензивни болки в таза. Това състояние на ищеца било описано в представеното по делото Експертно Решение на ТЕЛК № 5604 от 06.10.2014 г. и е дало повод за определяне на 78 % трайно намалена работоспособност на Д.К. за период от 1 година.

С решението било констатирано още развитието двустранни коксартрозни изменения в областта на таза, както и че претърпяната фрактура на тазови кости е предизвикала скъсяване на левия крак с 2 см (от 103 до 101 см).

Твърди,че за възстановяване на своето състояние е провеждал многократно физикална терапия и рехабилитация.

Ищецът продължил да търпи, въпреки лечението, болки и ограничение на  движенията и било издадено Експертно Решение на ТЕЛК № 4815 от 14.09.2015 г., с което трайно намалената работоспособност от 78 % на г-н К. е била потвърдена и удължена за период от още 3 години.

Продължителните болки  и страдания,които е изпитвал в травмираните области на тялото си,са наложили продължителен прием на болкоуспокояващи средства,нар.нестероидни противовъзпалителни средства /НПВС/.Приемът им довел до появата на силни и продължителни болки в лявата долна коремна половина, проявяващи се най - често през нощта, с ирадиация към ингвиналната област.Ищецът бил уведомен след консултация с лекар, че тази симптоматика се дължи на гастрит, който се е развил вследствие приема на НПВС, както и че в резултат от ПТП-то се е получила инкомплектна ингвинална херния вляво, която му е причинявала периодични болки в слабинната област.

Застъпва становище,че породените от гастрита и ингвиналната херния страдания и дискомфорт също попадат сред подлежащите на обезщетяване от ответника неимуществени вреди, защото процесното ПТП се явява изначална причина за появата на това стомашно възпаление.

Твърди,че към настоящия момент, след като са изминали близо 5 години от датата на процесното ПТП все още не се е възстановил от получените травматични увреждания.Продължава да използва бастун при придвижването си, каквато необходимост се потвърждавала от представения Амбулаторен лист № 942 от 18.10.2018 г., от който се установявало,че има накуцваща походка, получава периодични изтръпвания на десния крак, продължава да страда от болки в травмираните таз, десен крак и дясна ръка.В него бил отразен и персистиращият функционален дефицит на дясната ръка, поради ограничение в обема на възможните движения, намалена мускулна сила и намален юмручен захват.Продължават затрудненията на ищеца да изкачва стълби и да носи тежести.С този документ е дадено предписание да продължи провеждането на рехабилитационни процедури (ЛФК).

Съществувала неяснота дали и кога ще приключи неговото възстановяване. Позовава се на Експертно Решение на ТЕЛК №3705 от 14.08.2018 г., с което, предвид горепосочените увреждания и болкова симптоматика, му е била призната трайно намалената работоспособност за още 3 години.

Поддържа,че инцидентът е оказал изключително негативно влияние и върху психиката му. След пътния инцидент ищецът, дълго време не е можел да спи спокойно и е сънувал кошмари.

Предвид изложеното и актуалната съдебна практика по сходни случаи,счита,че е справедливо да бъде обезщетен за претърпените неимуществени вреди,със сума в размер на 80000лв.,което би компенсирало както болките и страданията му, така и допълнително свързаните с тях неудобства и допълнително свързаните с тях неудобства и ограничения.

Поддържа,че счупването на таза му е наложило поставянето на метална остеосинтеза с плака и винтове,като за закупуването на посочения медицински имплант,е заплатил сумата от 2 220 лв., което се установявало от приложената към  исковата молба Фактура № 0000002032 от 15.11.2013 г., ведно с касов бон.

За придвижването на ищеца са били необходими патерици,поради което е закупил комплект патерици, на стойност от 38 лв., който разход се установявал от приложената към исковата молба Фактура № 0000000045 от 19.11.2013 г., ведно с касов бон.

За възстановяването му от операцията му били издадени два броя рецепти за лекарствата Ксарелто и Ципрофлоксацин. За закупуването им е заплатил съответно сумите от 48,26 лв. и 4,63лв., като това се установявало от приложените към исковата молба Рецепта от 27.11.2013 г. и Рецепта от 20.11.2013 г. и двете с касови бонове.

Твърди,че така описаните разходи в размер на сумата от общо 2310,89 лв., са в причинно-следствена връзка с нанесените в резултат на процесното ПТП травми и последващото лечение на същите.

Сезира съда с искане да бъде осъден ответника на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) да му заплати сума в размер на 80000 лв., представляваща дължимо от ответника застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за претърпените от него  неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, осъществено на 13.11.2013 г., както и сумата от 2 310,89 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на същото ПТП, ведно със законната лихва върху всяка от горепосочените суми, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие /13.11.2013 г./ до окончателното изплащане на съответното задължение.

При уважаване на исковете сезира съда с искане да му присъди извършените по делото разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответника и в срока по чл.367 ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор вх.№9967 от 17.12.2018 г.

Ответникът счита исковете за изцяло неоснователни, поради което ги оспорва както по основание, така и в предявените размери. Същото становище застъпва и по акцесорните искове за лихви.

Признава, наличието на  договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица № 11113001767764, сключен между ЗАД “Армеец” и собственика на автомобил „Шевролет Авео” с peг. № СА***НХ.

Въвежда възражение ,че настъпването на процесното произшествие не се дължи единствено на поведението на водача на л.а. „Шевролет Авео” с peг. № СА***НХ.

Твърди, че е налице принос от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, което следва да бъде съобразено при определяне размера на застрахователното обезщетение, съгласно текста на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,тъй като пострадалият ищец не е бил с поставен или е бил с неправилно поставен предпазен колан към момента на настъпване на произшествието, което е допринесло за настъпване на травматичните увреди.

Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между процесното пътнотранспортно произшествие и всички твърдени в исковата молба вреди, респективно претърпени болки и страдания и сторени разходи. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между претърпяното произшествие и твърдените стомашно възпаление и ингвинална херния.

Позовава се на  представената с исковата молба присъда,като сочи,че с нея е прието,че ищецът е получил фрактура на тазови кости,а в исковата молба се твърдят и други увреждания.

Твърди,че за настъпването на вредоносния резултат е допринесло поведението на водача на л.а."Ауди АЗ" с peг. № СА****НХ, който се е движил с несъобразена с конкретната пътна обстановка и надвишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък скорост, след първоначалния удар с л.а. „Шевролет Авео“ не е предприел действия по предотвратяване на последващия удар с л.а. „Пежо“ с peг. № СА****СА, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Твърди също, че л.а. „Пежо“ не се е движил възможно най- вдясно на полагащата му се пътна лента, както и че водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол.

Твърди,да е налице независимо съизвършителство между водачите на л.а. „Ауди АЗ“ и л.а. „Шевролет Авео“ и застъпва становище,че отговорността на ЗАД „Армеец“ следва да бъде ангажирана само съобразно степента на вина на застрахования водач, а не изцяло.

Предвид липсата на данни относно общото здравословно състояние на ищеца преди момента на настъпване на ПТП, при условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване и от външни фактори, свързани с общия му физиологичен статус, здравословно състояние и извършено лечение, допринесли за продължителността на възстановителния период.

Оспорва предявените искове и по размер, тъй като претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди не е адекватно и е несъразмерно на претърпените болки и страдания. Счита,че претендираното обезщетение е завишено и не кореспондира с преживените болки и страдания от страна на Д.К.,не е съобразено със съдебната практика и социално - икономическата обстановка в страната.

Застъпва становище ,че исковете за неимуществени и имуществени вреди са изцяло неоснователни и недоказани.

Оспорва искането за присъждане на законна лихва от датата на увреждането.Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния иск за лихва.

Сезира съда с искане да отхвърли исковете и да му бъдат присъдени направените по производството съдебно-деловодни разноски, включително и възнаграждение за процесуално представителство.

Препис от отговора е връчен на ищеца и в срока по чл.372 ал.1 ГПК по делото е постъпила допълнителна искова молба вх.№544 от 18.01.2019 .

С допълнителната искова молба,ищецът е взел становище по възраженията на ответника.

1.По направеното възражение,че ответникът не отговарял  изцяло за търпените от ищеца увреждания,а частично - до степента на принос на водачът Б. за настъпване на ПТП, тъй като било налице независимо съизвършителство.

Оспорва тези доводи.Сочи,че по този начин ответникът е оспорил изводите на съда във влязла в сила Присъда № 30 от 22.07.2015 г. по НОХД № 145 / 2015 г., по описа на Мездренския районен съд.Позовава се на мотивите към Присъдата (стр. 6),където наказателният съд е изследвал механизмът на ПТП-то и е установил, че единствена причина за настъпване на същото е било поведението на водача П.Б., който, вследствие на неправомерно въздействие върху волана за управление на лекия автомобил „Шевролет Авео“, е навлязъл в насрещната пътна лента и се е сблъскал с намиращия се в тази лента, насрещно движещ се автомобил „Ауди АЗ“. Позовава се на чл.300 от ГПК.

Поддържа възражението за съпричиняване на процесното ПТП от трето лице да е ирелевантно за процесния спор.

Позовава се на  чл. 53 от Закона за задълженията и договорите,според който, в хипотезата на причиняване на деликт от неколцина, последните отговарят солидарно за причинените вреди и на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД,според който кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.

Сочи,че ответникът отговаря в пълен размер за претърпените от Д.К. увреждания вследствие на процесното ПТП.

Позовава се на Решение от 18.09.2014 г. по т.дело № 2859/2013 г. по описа на  ТО, ВКС, гласящо, че „При спричиняване по чл. 53 от ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка Гражданска отговорност", сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент“.

     2.Оспорва въведеното от ответника възражение, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д.К., изразяващо се в неизползване или неправилно ползване на предпазен колан по време на процесното ПТП.

     Счита посоченото възражение за напълно неоснователно, тъй като, противно на твърдението на ответника ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан.

     3.Оспорва възраженията на ответника,че не всички изброени в исковата молба увреждания на ищеца били резултат от процесното ПТП и възражението за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

     Твърди ,че всички гореизложени възражения на ответника,са напълно неоснователни.

     Счита,че след събиране на поисканите от него доказателства, ще бъде установено, че всички изброени в исковата молба увреждания, вкл. изрично оспорените стомашно възпаление (гастрит) и ингвинална херния, са последица от процесното ПТП, а пък претендираното обезщетение за неимуществени вреди е обосновано и справедливо по размер.

     Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответника и в срока по чл.373 ГПК по делото е постъпил допълнителен отговор вх.№1458 от 13.02.2019 г.

     Ответникът поддържа изцяло изложеното в отговора-оспорвания,твърдения и възражения и доказателствени искания.

     Оспорва доводите на ищеца изложени в допълнителната искова молба.Застъпва становище,че дори да е налице задължителен, съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, съдебен акт за гражданския съд относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, твърди че настъпването на процесното произшествие не се дължи единствено на поведението на водача на л.а. „Шевролет Авео” с peг. № СА***Н и в настоящото производство може да бъде въведено възражение за наличието на принос за вредоносния резултат от страна на пострадалия,както и от страна на други участници в процесното произшествие по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД,като ако се установи такова обезщетението следва да бъде намалено.

Поддържа възражението си,че ищецът не е бил с поставен /правилно поставен предпазен колан,което е допринесло за настъпване на твърдените травматични увреждания..

 Поддържа направеното с отговора на исковата молба оспорване за пряка причинно-следствена връзка между процесното пътнотранспортно произшествие и всички твърдени в исковата молба вреди, респективно претърпени болки и страдания и сторени разходи увреди да са в резултат на процесното ПТП.

Поддържа направеното оспорване на  предявените искове и по размер, тъй като претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди не е адекватно и е несъразмерно на претърпените болки и страдания.

Поддържа оспорването на иска за имуществени вреди,като твърди,че сторените разходи не са във връзка с претърпени от произшествието травми и не са сторени от ищеца.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права и формулирания петитум,дават основание на съда да приеме по правната квалификация на исковете,с които е сезиран,че са предявени обективно кумулативно съединени искове:1/.Искове за заплащане на  застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди ,с правно основание чл.226,ал.1/отм/ във вр. с чл.223/отм/КЗ вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.

Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Налице е и процесуална легитимация на страните.Исковете са предявени от надлежна страна против надлежна страна.

Предвид изложеното и доколкото не се установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на заявените претенции,то същите се явяват допустими.

На основание чл.300 ГПК,съдът прие,че безспорни са обстоятелствата:на 13.11.2013 г., около 07:50 часа, П.Е.Б. управлявал лек автомобил „Шевролет Авео", с peг. № СА *** НХ, по главен път Е-79 в посока от гр. Ботевград към гр. Мездра, следван от друг лек автомобил - „Пежо Партнер“ с peг. № СА **** СА е нарушил правилата за движение по ЗДвП,като водачът П.Б. изгубил контрол върху управлявания от него автомобил „Шевролет Авео“, вследствие на което навлязъл в лентата за насрещно движение, в която, в този момент, се придвижвал лек автомобил „Ауди АЗ“ с peг. № СА **** НХ, с посока към гр. Ботевград.Последвал сблъсък между лекия автомобил „Ауди АЗ“ и лекия автомобил „Пежо Партнер“.

В резултат на така настъпилото ПТП пострадали множество лица, сред които и ищецът Д.К., който пътувал, като пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил „Ауди АЗ“,като с деянието си по непредпазливост П.Е.Б. е причинил средна телесна повреда на Д.К. ***,за което е признат за виновен.

Ответникът с отговора на исковата молба признава, наличието на  договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица № 11113001767764, сключен между ЗАД “Армеец” и собственика на автомобил „Шевролет Авео” с peг. № СА***НХ и представя справка от електронен сайт на Гаранционен фонд,поради което съдът прие,че това обстоятелство е безспорно.

С оглед гореизложеното съдът прие,че тези обстоятелства не се нуждаят от доказване.

Всички останали обстоятелства са спорни.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,в тежест на ищеца е да проведе пълно и пряко доказване  на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно противоправно действие,извършено от водача на МПС,настъпили за ищеца неимуществени-психически страдания, причинно- следствена връзка между деликта и вредите,както и да обоснове размера на претендираните обезщетения.

Ответното застрахователно дружество носи тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,а именно,че последния е проявил поведение,което е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.

По така разпределената доказателствена тежест от страните възражения не са постъпили.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 ГПК съдът приема от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото заверен препис от Присъда №30 от 22.07.2015 г. постановена по НОХ Дело №145/2015 г. на Мездренски районен съд,влязла в законна сила на 07.08.2015 г. се установява,че       застрахования при ответника водач станал причина за ПТП, П.Е.Б.,ЕГН********** роден на ***г. е признат за  ВИНОВЕН в това, че на 13.11.2013 г., около 07:50 часа,е управлявал лек автомобил "Шевролет Авео", с peг. № СА *** НХ, по главен път Е-79 в посока от гр. Ботевград към гр. Мездра, следван от друг лек автомобил - „Пежо Партнер“ с peг. № СА **** СА. Времето било облачно, с валеж на дъжд. В района на участъка на км. 166+265 от главен път Е-79 (в близост до с. Ребърково), пътят се състоял от две пътни ленти - по една за движение във всяка посока, като спрямо маршрута на горепосочените автомобили, пътят се извивал в дясна посока, образувайки завой. Навлизайки в района на този завой, водачът на лекия автомобил „Шевролет Авео“ подминал поставен пътен знак „В26 - ограничение на скоростта до 40 км./ч.“, но въпреки това, продължил движението си със скорост от 65 км./ч. След преминаване на центъра на завоя, водачът П.Б. изгубил контрол върху управлявания от него автомобил „Шевролет Авео“, вследствие на което навлязъл в лентата за насрещно движение, в която, в този момент, се придвижвал лек автомобил „Ауди АЗ“ с peг. № СА **** НХ, с посока към гр. Ботевград. Последвал сблъсък, под ъгъл от около 30 градуса, между предната лява част на лекия автомобил „Шевролет Авео“ и задната лява част на лекия автомобил „Ауди АЗ“. Вследствие на този първоначален удар, лекият автомобил „Ауди АЗ“ изгубил напречна устойчивост, завъртял се в посока, обратна на часовниковата стрелка, и навлязъл в насрещната, спрямо него, лента за движение на пътя, при което последвал втори, този път челен удар, между лекия автомобил „Ауди АЗ“ и лекия автомобил „Пежо Партнер“. След този удар, лекият автомобил „Ауди АЗ“ продължил своето въртеливо движение, връщайки се назад, и в крайна сметка се установил в покой, завъртян на около 180 градуса спрямо първоначалната си посока на движение.В присъдата е прието,че виновният водач е нарушил :чл.5/1/,чл.8/1/,чл.20/1/,чл.20/2/,чл.21/2/от ЗДвП,във вр. с чл.47 ал.3 от ППЗДвП.

В резултат на така настъпилото ПТП пострадали множество лица, сред които и ищецът Д.К., който пътувал, като пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил „Ауди АЗ“,на когото по непредпазливост причинил средна телесна повреда  , изразяваща се в счупване на тазови кости-кости изграждащи дясна главулечна ямка с последващо оперативно лечение,което му причинило трайно затруднение движенията на долен десен крайник с оздравителен период около 9-12 месеца при липса усложнения и нормален оздравителен процес.

Получил също и разкъсно-контузна рана и оток и кръвонасядане в окосмената част на главата,което му причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота с оздравителен период около 2-3 седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен процес.

По повод възражението на ответника,че пострадалият е допринесъл за настъпилите увреждания,тъй като е бил без предпазен колан и е налице съпричиняване по искане на ответника беше изслушана съдебно-медицинска експертиза.

От заключението на вещото лице Д-р Р.А.-съдебен лекар се установява,че уврежданията получени от ищеца и описани в присъдата са получени в резултат на индиректен удар-вследствие изместване частите на автомобила навътре се притиска и измества назад долния крайник и в този момент е настъпило счупването на костите на дясна главулечна ямка.Уврежданията в окосмената част на главата са получени в резултат на директен удар на главата в твърдите  части в купето.

Пострадалият при възникналото ПТП е седял в лекия автомобил на предна дясна седалка.Изхождайки от вида на травматичните увреждания вещото лице е дало заключение,че пострадалият е по-вероятно да е бил с поставен предпазен колан,който го е предпазил от получаване на по-големи телесни увреждания,но не е могло да го предпази изцяло,в резултат на което е получил травми.Не са констатирани данни за множество увреждания вследствие на придадено инерционно движение на тялото в резултат на спиранията на автомобила при настъпилото ПТП.

От заключението на съдебно медицинската експертиза изготвено от Д-р Й.Ц.-хирург се потвърждава да е налице причинна връзка между получените увреждания от ищеца и пътно-транспортното произшествие,като е посочил,че е нужна голяма кинетична енергия,за да се счупи здравия костен скелет на таза/счупване на десния ацетабулум/ и могат да се обяснят с процесния инцидент,а именно силен удар при сблъсъка на автомобилите,съчетан с притискане между детайли от интериора на деформирания автомобил.

Според вещото лице,пострадалият е имал само придружаваща Артериална хипертония в умерена степен преди ПТП,поради което посочва,че травматичните увреждания се намират в причинно-следствена връзка с транспортното произшествие.

Непосредствено след процесното ПТП ищецът е изпитвал интензивни болки в цялото си тяло и най-вече в областта на таза,главата,дясното рамо и десния крак.

Позовава се на приложената към  исковата молба Епикриза КП 215,от която е видно,че след приемането на ищеца в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ е било установено, че вследствие на инцидента той е получил счупване на тазови кости (фрактура на дясна главулечна ямка (ацетабулум) със задна луксация на главата на бедрената кост вдясно),като тази травма е наложила извършването на 15.11.2013 г. на операция, изразяваща се в кръвна репозиция и поставяне на метална остеосинтеза с плака и винтове на мястото на счупването, както и последваща аутоостеопластика.

При ПТП-то ищецът е получил и разкъсно - контузна рана, придружена с оток и кръвонасядане в окосмената част на главата.

След изписването му от болницата,ищецът бил насочен за домашно лечение. Поради тежката фрактура на таза, за период от около 6 месеца ищецът бил на легло.Последвал период на постепенно раздвижване, с използването на две патерици, които е използвал неизменно за период от още около 1 година. Впоследствие двете патерици били заменени с бастун. С изключения на случаите, когато се е налагало да посещава медицински заведения, през този общ период от година и половина ищецът почти не напускал дома си и разчитал на чужда помощ за извършване на ежедневните дейности, свързани с обличане, обслужване, приготвяне на храна и др.

Установява се,че с Протокол на медицинска комисия № 660 / 05.06.2014 г.,е изпратен на ТЕЛК за освидетелствуване,след констатация:че ищецът има затруднена самостоятелна походка,придвижва се с две помощни средства патерици,трудно изкачва и слиза по стълби,има ограничен обем на движения в дясна тазобедрена става,ограничени и болезнени  активни и пасивни движения в дясна коленна става и дясна раменна става, гонартроза с остеопороза (по отношение на дясната колянна става) и омартроза (по отношение на дясната раменна става).

Това състояние на ищеца е констатирано и описано и в  Експертно Решение на ТЕЛК № 5604 от 06.10.2014 г.,констатирани са коксарторзни изменения двустранно,на дясна колянна става,разлика в дължината на долни крайници-101/103 см.-разлика -2 см. и е дало повод за определяне на 78 % трайно намалена работоспособност на Д.К. за период от 1 година.

Ищецът продължил да търпи, въпреки лечението, болки и ограничение на  движенията и било издадено Експертно Решение на ТЕЛК № 4815 от 14.09.2015 г., с което трайно намалената работоспособност от 78 % на ищеца е била потвърдена и удължена за период от още 3 години.

С Експертно решение на ТЕЛК №3705 от 14.08.2018 г.му е определена 50% трайно намалена трудоспособност за срок от 3 години.

     Продължителните болки  и страдания,които е изпитвал в травмираните области на тялото си,са наложили продължителен прием на болкоуспокояващи средства/НПВС/.

     Вещото лице посочва,че в процесния случай не е доказано,че приемът им довел до появата на силни и продължителни болки в лявата долна коремна половина, проявяващи се най - често през нощта, с ирадиация към ингвиналната област,но не е доказано ,че тази симптоматика се дължи на гастрит, който се е развил вследствие приема на НПВС, както и че в резултат от ПТП-то се е получила инкомплектна ингвинална херния вляво, която му е причинявала периодични болки в слабинната област.

     Потвърждава,че ищецът към настоящия момент, след като са изминали близо 5 години от датата на процесното ПТП все още не се е възстановил от получените травматични увреждания. Продължава да използва бастун при придвижването си, каквато необходимост се потвърждавала от представения Амбулаторен лист № 942 от 18.10.2018 г., от който се установявало,че има накуцваща походка, получава периодични изтръпвания на десния крак, продължава да страда от болки в травмираните таз, десен крак и дясна ръка.В него бил отразен и персистиращият функционален дефицит на дясната ръка, поради ограничение в обема на възможните движения, намалена мускулна сила и намален юмручен захват.Продължават затрудненията на ищеца да изкачва стълби и да носи тежести.С този документ е дадено предписание да продължи провеждането на рехабилитационни процедури (ЛФК).

При тези констатации вещото лице заключава,че са настъпили тежки усложнения в здравословното състояние на ищеца-анатомично-функционални и психологически.Той е търпял болки по време на лечението и след дехоспитализацията във връзка рехабилитацията и раздвижването,развила се е артроза на тазобедрената става и дясна колянна става,като последствие от травмата,които също причиняват болки и страдания,скъсяването на десен долен крайник,затруднява и ще затруднява походката заедно с болката при движението на артрозните стави.

Вещото лице посочва,че  продължителния прием на НСПВС вследствие травмата е възможно да причини остър гастрит,но  в процесния случай това не е установено,тъй като няма извършена ФиброГастроСкопия.Ингвиналната херния също не може да бъде последствие от травмата.

От заключението се установява,че и в бъдеще ищецът ще търпи увреждания в два аспекта анатомично -функционални и психологически.Поради променената статика на движението му и скъсяване на единия крайник,другата става ще се натоварва функционално повече.Пострадалият трудно ще се грижи за себе си и за семейството си,обществените му контакти също ще са по-ограничени,ще продължава да страда от претърпените увреждания.

Вещото лице посочва,че счупването на таза  е наложило поставянето на метална остеосинтеза с плака и винтове,като за закупуването на посочения медицински имплант,е заплатена сумата от 2 220 лв., което се установявало от приложената към  исковата молба Фактура № 0000002032 от 15.11.2013 г., ведно с касов бон.Вещото лице изрично посочва,че този разход не  се поема от Здравната каса.

За придвижването на ищеца са били необходими патерици,поради което е закупил комплект патерици, на стойност от 38 лв., който разход се установявал от приложената към исковата молба Фактура № 0000000045 от 19.11.2013 г., ведно с касов бон.

За възстановяването му от операцията му били издадени два броя рецепти за лекарствата Ксарелто и Ципрофлоксацин. За закупуването им е заплатил съответно сумите от 48,26 лв. и 4,63лв., като това се установявало от приложените към исковата молба Рецепта от 27.11.2013 г. и Рецепта от 20.11.2013 г. и двете с касови бонове ,като вещото лице посочва че тези лекарства са били необходими.

Посочва,че така описаните разходи в размер на сумата общо 2310,89 лв., са в причинно-следствена връзка с нанесените в резултат на процесното ПТП травми и последващото лечение на същите.

Съдът приема заключенията на вещите лица за изготвени компетентно.Страните не са оспорили същите.

По делото са изслушани свидетелските показания на Р.К.,съпруга на ищеца във връзка с претърпените от съпруга й неимуществени вреди,които съдът кредитира за достоверни.Тя установи какви неудобства и страдания е претърпял ищеца в резултат на получените увреждания придвижване с патерици,по късно с бастун,изолация за около една година,докато свикне да се придвижва сам,както и обстоятелството,че първоначално се е затворил в себе си и първата му реплика е била"че вече е инвалид",депресирал се и твърдял,че вече няма да може да ходи,сънувал кошмари и скачал на сън.Не работи.

Преценявани при условията на чл.172 от ГПК с оглед възможна заинтересованост на свидетелката от изхода на спора,съдът изцяло ги кредитира,предвид обстоятелството,че същите кореспондират със събрания в хода на производството писмен доказателствен материал и проведените експертизи. Показанията са обективни,предвид директните й възприятия, тъй като именно тя е обгрижвала съпруга си след инцидента.

При така изложеното,съдът приема,че ищецът е легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди за причинени телесни увреждания,в резултат на ПТП настъпило на 13.11.2013 г.

В изготвения по делото доклад ,съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,че  отговорността на водача за вреди, свързани с притежаването и използването на лекия автомобил „Шевролет Авео“, с peг. N2 СА *** НХ, е била покрита от дружеството ответник, по силата на сключена с него задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в издадената от Дружеството полица № 11113001767764 с период на валидност от 13.07.2013 г. до 12.07.2014 г. Застрахователна полица № 11113001767764 е била сключена на 08.07.2013 г.

 За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226,ал.1 КЗ/отм./,трябва да е налице валиден застрахователен договор по задължителна застраховка "ГО",както и предпоставките на чл.45 ЗЗД пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите,спрямо увредения.

Съдът приема за безспорно установено,че причинените телесни увреждания на ищеца са в пряка-причинно следствена връзка с процесното ПТП на 13.11.2013 г.,като  представената по делото в заверен препис присъда, на основание чл.300 ГПК, като акт на наказателния съд обвързва гражданския съд,разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

От представения по делото заверен препис от Присъда №30 от 22.07.2015 г. постановена по НОХ Дело №145/2015 г. на Мездренски районен съд,влязла в законна сила на 07.08.2015 г. се установява,че       застрахования при ответника водач станал причина за ПТП, П.Е.Б.,ЕГН********** е признат за  виновен в това,че по непредпазливост е причинил процесното ПТП и  средна телесна повреда на ищеца.

Съдът приема,че са налице предпоставките да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователното дружество за настъпилите вреди.

Неоснователно е възражението на ответното дружеството за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице,тъй като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-автотехническа експертиза няма описани други травматични увреждания в това число в областта на лицето и гръдния кош,т.е няма множество травматични увреждания вследствие придадено инерционно движение ня тялото вследствие на спиранията на автомобила при настъпилото ПТП и по-вероятно е при процесното ПТП ,пострадалият да е бил с поставен предпазен колан,поради което няма основание да се приложи разпоредбата на чл.,51,ал.2 ЗЗД.

Недоказани останаха и възраженията на ответника за наличие на независимо съизвършителство в процесното ПТП,както и възражението,че не са настъпили посочените в исковата молба увреждания.

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост-принципът за справедливо обезщетяване на болките и страданията се основава на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства.

В процесния случай,искът с който е сезиран съда е за сума в размер от 80 000 лв.и ищецът счита,че е справедливо да бъде обезщетен с нея.

Относно размерът на дължимото според съда обезщетение,съдът приема следното:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципа на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.Неимуществените вреди,макар да имат стойностен еквивалент,са в сферата на  субективните преживявания на пострадалия,затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените  от деликта болки и страдания,е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди,като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие,характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и  страданията,дали същите продължават или са приключили,както и  икономическата конюнктура в страната и обществото и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап  от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,както и да се съобрази с дадените разяснения  в ППВС 4/1968 г.

Отчитайки предмета на застрахователното покритие по този вид имуществена застраховка,следва извода,че съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди,зависи от деликтното обезщетение.При последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията,съгласно чл.52 ЗЗД.

     Критерият за справедливост,следва да бъде съобразен и с икономическата конюктура в страната,както и от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото,в основата на което е както преценката на конкретни обективно съществуващи и значими за физическото и духовно здраве на индивида обстоятелства.В този смисъл е налице константна практика на ВКС.Съобразно формираната практика, икономическата конюктура е в основата  и на непрекъснатото нарастване и осъвременяване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди,причинени от застрахования на трети лица.Съгласно действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане, лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно и от 25 000лв.,за всяко събитие,са достигнали до 700 000лв.,при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева-при две и повече пострадали лица.Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г.,като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,съгл.§ПЗРКЗ и чл.266 КЗ/отм./.Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия,а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се имат предвид и съответните нива на застрахователното покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.

Следователно,за да бъде справедливо обезвъзмездено,по смисъла на чл.52 ЗЗД,увреденото от деликт лице е нужно да бъдат отчетени и взети предвид характера и тежестта на самото телесно увреждане,интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им,така и икономическите условия на живот в страната към момента на  увреждането.

Въз основа на реално претърпените  неимуществени вреди от ищеца,вследствие катастрофата,изразяващи се във физически и психически болки и страдания,отразили се неблагоприятно на психиката и начина на живот ,имайки предвид възрастта-57г. и здравословното състояние на ищеца,преди това и невъзможността му за възстановяване,както и при съобразяване с момента на настъпване на произшествието и с наложилото се в обществото понятие за справедливост в съответствие с нормата на чл.52 ЗЗД,съдът счете,че на ищецът се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв.

При така изложеното,съдът приема,че обезщетението за неимуществени вреди,паричния еквивалент на болките и страданията на ищеца,следва да бъде присъдено в заявения от него размер от 80000лв.,като това мотивира съдът да уважи изцяло претенцията в размер на сумата 80 000 лв..

Ответникът е направил възражения за съпричиняване от страна на ищеца,които се поддържа и в с.з.От ангажираните в тази насока доказателства- въпроси към съдебните експертизи не се доказа наличието на такова от страна на ищеца.

Съобразно въведеното с т.7 на ППВС 17/1963 г. правило,съпричиняване,по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД ,е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици,т.е когато приносът му в  настъпването на увреждането е конкретен,независимо дали поведението му като цяло е било противоправно,в частност-в нарушение на Закона за движение пътищата и виновно.

В процеса не бе установено от назначените експертизи, пострадалият да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.Не се доказа и възражението за съпричиняване и от външни фактори, свързани с общия му физиологичен статус, здравословно състояние и извършено лечение, допринесли за продължителността на възстановителния период.

     Предвид така изложените съображения,съдът приема възражението за съпричиняване от страна на пострадалия за неоснователно,като недоказано.

     След като застрахователното обезщетение зависи от деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него,то в тежест на застрахователя в хипотезата на чл.226,ал.1 КЗ е да покрие и лихвите за забава,когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото увредено лице.

Лихвите върху обезщетения за неимуществени и имуществени вреди се дължат съгласно общото правило за непозволено увреждане/чл.84,ал.3 от ЗЗД/-от деня на увреждането,както и съгласно предвидената за това възможност в разпоредбата на чл.233,ал.2,изр.1-во от КЗ.

При гореприетото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 80000лв. -обезщетение,ведно със законната лихва по реда на чл.86,ал.1 ЗЗД върху дължимото обезщетение от 80000лв.,която следва да бъде присъдена от датата на деликта 13.11.2013 г.до окончателното изплащане на главницата.

Доказан по своето основание и размер искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди също следва да бъде уважен изцяло.От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се установява твърдението на ищеца,че във връзка с лечението на получените при увреждането травми е понесъл немалки разходи възлизащи на сумата 2310.89 лв.,в който размер искът следва да  бъде уважен.На ищеца следва да се присъди лихва за забавата върху обезщетението за имуществени вреди,считано от датата на входиране на исковата молба в съда 12.11.2018 г.Няма данни представените фактури за закупуване на медицински пособия и лекарства,както и разходи свързани  с оперативното лечение да са доведени до знанието на застрахователя.

      Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски за адвокат,което изрично заяви и в проведеното по делото с.з.,като по делото е представено Пълномощно/л.33 от делото/.

     На основание чл.78,ал.6 ГПК,следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на съда д.такса в размер на сумата 3 200 лв. и 200 лв. разноски за съдебно-медицинска експертиза.

     Водим от изложеното,ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

                    Р Е Ш И :     

    

     ОСЪЖДА  "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ"АД ЕИК***,със седалище и адрес на управление гр.София,район ***,ул.***,представлявано от Д.Н.М., К.С..,М.П.И. и В.П.К.-М. ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.К. ЕГН********** ***, сумата от  80000лв. -представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди ,изразяващи се в болки и страдания от причинени травматични увреждания:счупване на тазови кости-кости изграждащи дясна главулечна ямка с последващо оперативно лечение,като тази травма е наложила извършването на 15.11.2013г. на операция, изразяваща се в кръвна репозиция и поставяне на метална остеосинтеза с плака и винтове на мястото на счупването, както и последваща аутоостеопластика,което му причинило трайно затруднение движенията на долен десен крайник с оздравителен период около 9-12 месеца и разкъсно-контузна рана и оток и кръвонасядане в окосмената част на главата,което му причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота с оздравителен период около 2-3 седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен процес ,ведно със законната лихва   считано от датата на настъпване на ПТП-13.11.2013г.до окончателното изплащане на обезщетението и сумата 2310.89 лв.-имуществени вреди ,настъпили в резултат на ПТП ,осъществено на 13.11.2013г. ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на входиране на исковата молба в съда 12.11.2018 г. до окончателно изплащане на обезщетението претърпени,в резултат на претърпяното от него ПТП на 13.11.2013 г.,на главен път Е-79,км.166.265 в близост до с.Ребърково по банкова сметка ***:IBAN: ***, BIC:*** "БАНКА ДСК"ЕАД с титуляр Д.К.К.,като отхвърля искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 13.11.2013 г. до 11.11.2018 г.

     ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ"АД ЕИК***,със седалище и адрес на управление гр.София,район ***,ул.***,представлявано от Д.Н.М., К.С..,М.П.И. и В.П.К.-М. ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сума в размер на 3 400 лв.включваща:д.такса в размер на сумата 3200 лв. и разноски за съдебно-медицинска експертиза-200 лв.

РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на "ДЪРЖАВЕН ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ИНСТИТУТ-ОЗ"ЕАД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.***ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ в процеса на страната на ОТВЕТНИКА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ"АД ЕИК***.

     РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото изготвяне.

 

 

 

                                    СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: