О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

 

ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.04.2019 г.  в състав:

         

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ПЕНКА П.ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова търговско дело № 150 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба с правно основание чл.694 ал.2 т.2 ТЗ с вх.№ 9171/21.11.2018г, подадена от "Ф.Л." ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.З.М. против "ЕП КОРП ПРОПЪРТИС" ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Враца,  "МЕАХУЗ" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София и "ЕКО БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София.

 Претенцията на „Ф.Л." ЕООД, гр. Перник, ул.***ЕИК: *** е съдът да признае съществуването на неприетото от съда по несъстоятелността вземане на ищеца спрямо длъжника в производството по несъстоятелност по т.д.№ 102/2016г. по описа на ОС - Враца - „ЕП КОРП ПРОПЪРТИС" ЕООД /в несъстоятелност/, гр. Враца, ул.***, ЕИК: *** в размер на 14 000 000 лв. /четиринадесет милиона лева/, възникнало на основание запис на заповед от 18.05.2015г., издаден от длъжника с гаранционно обезпечителна функция към договор за посредничество от 03.11.2014г., сключен с „***“ООД, гр. София, ЕИК: ***, което вземане е прехвърлено с джиро от 11.10.2018г. на „Ф.Л.“ЕООД, гр. Перник.

С определение №44 от 11.01.2019г съдът е приел, че главни  страни в настоящото производство са "Ф.Л." ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.З.М., в качеството му на ищец и длъжника "ЕП КОРП ПРОПЪРТИС" ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Враца, в качеството му на ответник.

С горепосоченото определение съдът е конституирал "ЕКО БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София на основание чл.694 ал.4 изр.2 ТЗ като трето лице помагач на длъжника "ЕП КОРП ПРОПЪРТИС" ЕООД /в несъстоятелност/ .

Задължителна страна на основание чл.694 ал.4 пр.1 ТЗ е конституирания от съда синдик на длъжника "ЕП КОРП ПРОПЪРТИС" ЕООД /в несъстоятелност/ .

От страна на ответника "ЕП КОРП ПРОПЪРТИС" ЕООД /в несъстоятелност/ няма депозирано становище по предявения иск. Отговори на исковата и допълнителната искова молби са депозирани от С.Ч. - синдик на длъжника и дружество "ЕКО БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, което на основание чл.694 ал.4 изр.2 ТЗ е конституирано като трето лице помагач на длъжника "ЕП КОРП ПРОПЪРТИС" ЕООД /в несъстоятелност/.

В исковата молба се твърди, че с определение № 639/08.11.2018г. с правно основание чл.692, ал.4 от ТЗ по т.д.№ 102/2016г, по описа на ВрОС, съдът по несъстоятелността е изключил от списъка по чл.688, ал.З от ТЗ вземането на „***“ООД, ЕИК: ***5 от допълнителния списък на предявените и приети вземания в производството по несъстоятелност на "ЕП КОРП ПРОПЪРТИС" ЕООД в размер на 14 000 000 лв., което вземане ведно с всички права е прехвърлено от„***“ООД на ищеца с джиро на 11.10.2018г. Вземането е изключено по възражения срещу допълнителния списък на "ЕКО БЪЛГАРИЯ" ЕАД е "Меахуз" ООД гр.София.

Като мотив за изключване на вземането съдът е посочил неспазване на преклузивните срокове по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 от ТЗ. Съдът е счел, че непредявяването на вземането, произтичащо от представения запис на заповед от 18.05.2015г. има за правна последица правопогасяващо действие относно самото вземане и същото не може да бъде предявено на по-късен етап в производството по несъстоятелност. Съдът не е приел факта, че падежът на записа на заповед е настъпил след откриване на производството и изтичане на сроковете по чл.685, ал.1 вкл. по чл.688, ал.1 от ТЗ, при което до този момент вземането не е било изискуемо. Приел е, че макар и неизискуемо е следвало да бъде предявено на общо основание, тъй като законът не разграничавал изискуеми и неизискуеми вземания.

Излага становище, че представеният от джиранта запис на заповед е бил издаден с гаранционно- обезпечителна функция на каузално правоотношение — договор за посредничество, сключен между „***“ООД и „Еп Корп Пропъртис“ЕООД. Съгласно чл.17, ал.2 от този договор посредникът ,,Еп Корп Пропъртис“ЕООД дължи неустойка за неизпълнение на задълженията си по чл. 13, ал. I в размер на 14 000 000 лв„ чието заплащане се гарантира с издаването на процесния запис на заповед. На 20.02.2017г. страните по договора за посредничество са подписали констативен протокол, с който са приели за безспорно в отношенията си, че задълженията на посредника е следвало да бъдат изпълнени най-късно до 18.01.2017г. Констатирали са, че възложителят е предоставил допълнителен срок на посредника от още 30 дни /до 18.02.2017г./ , но и в този срок последният не е изпълнил задължението си да осигури сключването на сделка. Това от своя страна е активирало клаузата за компенсаторна неустойка от 14 000 000 лв. по чл.13, ал.1 от договора, обезпечена със записа на заповед. Считано от датата на констативния протокол - 20.02.2017г. непаричното задължение на посредника се трансформира в парично за заплащане на неустойка. Към този момент производството по несъстоятелност е открито и сроковете за предявяване на вземанията са изтекли. Това обуславя предявяването на вземането на „***“ООД в хипотезата на чл.688, ал.З от ТЗ, тъй като е възникнало след датата на откриване на производството по несъстоятелност и не е било платено на падежа. За „***“ООД не съществува друга правна възможност да предяви вземането си, освен тази по чл.688, ал.З от ТЗ

Синдикът на "ЕП КОРП ПРОПЪРТИС" ЕООД /в несъстоятелност/ застъпва становище, че  предявеният иск е изцяло недопустим на следните основания: няма съвпадение на вземанията, за които се твърди, че съществуват, с тези включени в одобрения от съда списък на неприетите вземания. Това води до недопустимост на предявения иск по чл.694. ал.2 от ТЗ, тъй като той не може да се предявява за установяване на съществуването на някакви други вземания, различни от наеманията, които са включени в посочения списък с неприети вземания.

Напълно различни са основанията, от които произтича първоначално предявеното от "***" ООД вземане, в качеството му на праводател на ищцовото дружество и вземането, предмет на настоящата искова молба. Видно от материалите по т.д. №102/2016 по описа на ОС-Враца, както и от първоначално изготвения от синдика Списък на кредиторите, праводателят "***" ООД е предявил вземането си, като произтичащо от абстрактна сделка (Запис на заповед).

В хода на производството длъжникът "ЕП КОРП ПРОПЪРТИС" ЕООД /в несъстоятелност/) е уведомен чрез синдика за извършено джиросване от "***" ООД, ЕИК ***, на издадения Запис на заповед за сумата от 14 000 000 лева от 18.05.2015 г. с падеж - 18.05.2018 г. Претендираното вземане е разгледано като такова и е изключено от Списъка на кредиторите по реда на чл.692 ТЗ именно като произтичащо от абстрактна сделка.

Впоследствие, с предявяването на настоящия установителен иск по реда на чл.694 от ТЗ ищцовото дружество се е легитимирало като титуляр на вземане, произтичащо от Договор за посредничество от 03.11.2014г., като твърди, че цитираният по-горе Запис на заповед бил свързан с Договора за посредничество и го обезпечавал. Според синдика това не води до идентичност на вземанията и не може да служи, като основание за заобикаляне на преклузивните срокове по чл.685 и чл.688 от ТЗ . С исковата молба се предявява едно "ново" вземане, което изобщо не е било предмет на молбата за предявяване на вземания от ищеца и не е разглеждано от съда по реда на чл.692 ТЗ. Ищецът въвежда изцяло нови фактически обстоятелства, които липсват в молбата му за предявяване на вземането, и в съдебния етап от производството по установяване на вземанията е иск по чл.694. ал.2 ТЗ, без същите да са преминали през процедурата по приемане от страна на синдика и осъществен съдебен контрол от съда по несъстоятелността в производството по чл.692 от ТЗ. Искът по чл. 694 от ТЗ не може да има за предмет вземане, което не е претендирано от кредитора пред съда по несъстоятелността, респективно изключено от Списъка на кредиторите с приети вземания с Определението по чл.692, ал.4 от ТЗ.

От процесуалния представител на третото лице помагач на длъжника "ЕКО БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ***, също се поддържа становище за недопустимост на предявения иск. Обосновава становището си с обстоятелството, че на 04.09.2018г. тогавашният синдик И.Р. обявява в Търговския регистър Допълнителен списък по чл. 688, ал. 3 ТЗ на приетите от синдика вземания към „ЕП Корп Пропъртис" ЕООД, ЕИК ***1, с който е прието претендираното от "***" вземане в размер на 14 000 000 лв. В този списък като правно основание е посочен единствено Запис на заповед от 18.05.2015г.

Едва в съдебното заседание, проведено на 09.10.2018г, адвокат А.Г. - процесуален представител на "***" за първи път представя две нови доказателства: Договор за посредничество от 03.11.2014г. и Констативен протокол от 20.02.2017г. към Договора за посредничество. С което "***" въвел новият факт, че вземането не било възникнало на 18.05.2015г., когато е издаден Записът на заповед, а било възникнало на 18.02.2017г., когато законният представител на ЕП Корп Пропъртис /н/ бил подписал Констативния протокол, с който декларира, че управляваното от него дружеството не било изпълнило Договора за посредничество и дължало 14 000 000 лв. на "***". Счита, че с представянето на доказателствата в съдебното заседание "***" се опитва да промени първоначално представеното основание на вземането си, посочено в молбата за предявяване на вземането, както и да въведе  изцяло нова дата на възникване на вземането.

Излага становище, че ищецът не е активно легитимиран да предяви настоящия иск по чл. 692 ал.2 т.2 ТЗ. В настоящия случай "***" предявява молбата за вземане и следователно само то е активно легитимирано да води иска по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ.

Наред с опита за замяна на ищеца, с исковата молба на Ф.Л. се прави и изменение на първоначалното основание, което е заявено в молбата за предявяване на вземане на ***. В молбата за предявяване изобщо не става дума нито за Договора за посредничество, нито за Констативния протокол, докато петитумът на подадената от Ф.Л. искова молба гласи, че вземането е „възникнало на основание запис на заповед от 18.05.2015г., издаден от длъжника с гаранционно обезпечителна функция към договор за посредничество от 03.11.2014г., сключен с „***"ООД‘‘. Посочва, че в тази насока е налична трайна съдебна практика на Върховния касационен съд, който приема, че за да е допустим искът по чл. 694 ТЗ трябва да е налице пълна идентичност между предявеното в производството по несъстоятелност вземане и вземането, за чието установяване е инициирано производството по чл.694 ТЗ. Всяко вземане се характеризира с юридическите факти, които го пораждат /основание/ и със своя размер, а вземанията с периодичен характер - и с периода, за който се дължат. Поради това идентичността предполага пълно съвпадение между посочените индивидуализиращите белези в молбата по чл.685/чл.688 ТЗ и в исковата молба за предявяване на иска по чл.694 ТЗ „Молбата за предявяване на вземане има преклудиращо действие по отношение на всички ненаведени от кредитора основания за възникване на претендираното вземане. Същите не могат бъдат наведени валидно в бъдещото производство по установяване на вземането.

 

Процесуалните предпоставки за надлежното упражняване на иска по чл. 694, ал. 2 от ТЗ са: 1. кредиторът да е предявил вземането си пред синдика по реда и в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ или в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ; 2. да има произнасяне от синдика по отношение на него; 3. да има депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение срещу приемането или отказа за приемане на вземането; 4. по повод това възражение да има произнасяне на съда с определение по чл. 692 ТЗ и 5. да е спазен срокът по чл. 694, ал. 1 ТЗ. В този смисъл е решение № 21 от 01.02.2007 г. на ВКС по т. д. № 492/2006 г. на ВКС.

За допустимостта на иска съдът следи служебно, като е длъжен да извърши самостоятелно проверка за наличието на тези предпоставки и не е обвързан със становището на съда по несъстоятелност по т. д. № 102/2016 г. по описа на ОС Враца, изразено в акта му по чл. 692 от ТЗ. Цитираните по-горе предпоставки за допустимост на иска следва да са на лице до приключване на производството по настоящето дело, като отпадането или оборването на някои от тях в хода на процеса води до недопустимост на предявения иск.

В случая макар при образуване на производството по делото с определението си на основание чл.367 ал.1 от ГПК, съдът да е приел, че искът е допустим то след запознаване с депозираните отговори и представените доказателства съдът намира, че по делото не е доказано, че процесното вземане е предявено в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ.

Праводателят на ищеца - „***” ООД, с ЕИК ***5 със седалище и адрес на управление: гр.София,р-н Слатина, ж.к.***,представлявано от Н.Х.В.-управител е предявил на 09.08.2018 г вземане в размер на 14 000 000 лв. на основание издаден от длъжника на 18.05.2015 г. Запис на заповед за същата сума с падеж 18.05.2018 г. Молителят е основал вземането си единствено на представения от него  запис на заповед. Така предявеното вземане е включено  от синдика в Допълнителен списък на предявени и приети вземания по чл.688 ал.3 ТЗ, който е обявен в ТР на 04.09.2018г под № 20180904120516.

В срока по чл. 690 ал.1 ТЗ са постъпили две възражения от "МЕАХУЗ" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София и "ЕКО БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София. Съдът по несъстоятелността е разгледал постъпилите възражения и с определение  №639 от 08.11.2018г е уважил същите, като е  изключил от Допълнителния списък на приети вземания по чл.688 ал.3 ТЗ обявен в ТР на 04.09.2018г. под №20180904120516,вземане на кредитора "***"ООД, ЕИК 7***5 в размер на 14 000 000лв./четиринадесет милиона лева/ , предявено в производството с молба на 09.08.2018 г. с приложен към молбата на кредитора Запис на заповед от 18.05.2015 г., с поредност на удовлетворяване  по чл.722,ал.1,т.7 ТЗ, което по силата на джиро с алонж от 11.10.2018г.,"***"ООД-кредитор в производството по несъстоятелност с оспорено вземане, е джиросал на "Ф.Л." ЕООД ЕИК ***,както и всички свои права по издадения от " ЕП КОРП ПРОПЪРТИС "ЕООД /н/ Запис на заповед от 18.05.2015 г. за сумата от 14 000 000лв.

Настоящият съдебен състав споделя становището на съда по несъстоятелността, че праводателят на ищеца "***"ООД не е спазил преклузивните срокове за предяване на вземането, уредени в чл.685 ал.1 ТЗ и чл.688 ал.1 ТЗ. Наистина падежът на вземането по процесния запис на заповед е посочената дата 18.05.2018 г.,което по време е след датата на откриване на производството по несъстоятелност, но както е отразено в самия запис на заповед, същият е издаден на 18.05.2015г, т.е. преди 09.11.2016г - датата на откриване производство по несъстоятелност на "ЕП КОРП ПРОПЪРТИС" ЕООД . С Решение № 170 от 30.11.2009 г. по търг.дело № 5/2009 г. на ВКС, ТК, II ТО, съдът се е произнесъл по идентичен случай във връзка със запис на заповед, който е издаден преди откриването на производство по несъстоятелност, а вземането по записа на заповед е станало изискуемо след откриването на производството по несъстоятелност. Кредиторът по записа на заповед не е предявил вземането си по реда на чл.685 ал.1 ТЗ, и по реда на чл.688, ал.1 ТЗ (в двумесечен срок след изтичане на срока по чл.685, ал.1 ТЗ). В тази връзка ВКС постановил: "Фактът, че падежът на вземането по процесния запис е посочен на дата 30.04.2006 год., което по време е след датата на откриване на производството по несъстоятелност, не може да обоснове извод, че кредиторът не е следвало да предяви вземането си по реда на чл.685 ал.1 ТЗ, респ. по чл.688 ал.1 ТЗ, тъй като законът говори общо за "предявяване на вземания", а не за "предявяване на изискуеми и ликвидни вземания". В подкрепа на горното е и разпоредбата на чл.725, ал.1 от ТЗ, която има предвид вземане под отлагателно условие, а то не би могло да бъде изискуемо преди сбъдване на условието.

 

Тъй като по делото не е доказано процесното вземане да е предявено в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, поради липсата на тази задължителна процесуална предпоставка, предявеният иск с правно основание  чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ за установяване съществуването на същото неприето вземане се явява процесуално недопустим.

 

Съдът намира иска за недопустим и поради липсата на съвпадение на вземането, което се претендира  в настоящото производство  и това което е предявено и съответно включено в одобрения от съда списък на неприетите вземания. Както се установи праводателят на ищеца - „***” ООД, с ЕИК ***5 със седалище и адрес на управление: гр.София,р-н Слатина, ж.к.***, представлявано от Н.Х.В.-управител е предявил на 09.08.2018 г вземане в размер на 14 000 000 лв., като е основал вземането си единствено на представения от него  запис на заповед, издаден от длъжника на 18.05.2015 г.. В проведеното съдебно заседание  във връзка с направените възражения по изготвения от синдика И.Р. допълнителен списък по чл.688 ТЗ праводателят на ищеца „***“ООД е въвел ново основание за възникване на задължението, а именно че Записа на заповед е издаден с цел обезпечение на Договора за посредничество, сключен между „***“ ООД и "ЕП КОРП ПРОПЪРТИС" ЕООД на  03.11.2014г. В настоящото производство  ищецът „Ф.Л." ЕООД  претендира вземане в размер на 14 000 000 лв. /четиринадесет милиона лева/, възникнало на основание запис на заповед от 18.05.2015г., издаден от длъжника с гаранционно обезпечителна функция към договор за посредничество от 03.11.2014г.

Производството по иск с правно основание чл.694 ТЗ има за предмет установяване съществуването на неприето в производството по несъстоятелност вземане или прието, но оспорено от длъжника. Макар и да е самостоятелно, производството се намира в тясна връзка с производството по несъстоятелността, като процесуалните предпоставки за надлежно упражняване на иск по чл. 694 ТЗ са кредиторът да я предявил вземането си пред синдика по реда и в срока по чл.690, ал.1 ТЗ, да има произнасяне на синдика по отношение на него, да има депозирано възражение в срока по чл.690, ал.1 ТЗ срещу приемането или отказа за приемане на вземането, по повод на това възражение да има произнасяне на съда с определение по чл.693 ТЗ и да е спазен срокът по чл.694, ал.1 ТЗ. Предметните предели на установяването в процеса са очертани с молбата на кредитора за предявяване на вземането му пред синдика по чл.685, ал.1 ТЗ, респективно с определението на съда по разгледаното възражение срещу списъка. В този смисъл недопустимо е установяването на вземане, което е въведено с основание, произход, размер, различни от посочените в съставените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, съответно в определението на съда по чл.692, ал.4 ТЗ. Следва да има пълно съвпадение по посочените признаци и при липса на такава искът се явява недопустим. В тази насока е налице трайната съдебна практика на ВКС. В Определение №706/23.07.2012г на ВКС по ч.т.д.№453/2012г., ІІ .О., ТК, се приема, че допустимостта на иска предпоставя пълна идентичност между предявеното в производството по несъстоятелност вземане и вземането, за чието установяване е инициирано производството по чл.694 ТЗ. В тълкувателната част на мотивите и на Решение №85/1.09.2017г на ВКС по т.д.№2286/2015г., І Т..О., ТК, също се сочи, че в исковата молба ищецът не може да сочи основания за възникване на вземането и размер, различни от посочените в молбата, с която са предявени вземанията. Всяко отклонение в тази връзка води до недопустимост на предявения установителен иск, тъй като съдът е обвързан от твърденията на кредитора в молбата за предявяване на вземанията. В Решение №44/25.05.2017г. на ВКС по т.д.№407/2016г, І Т.О. също се приема, че спорното вземане следва да е напълно идентично с включеното от синдика в списъка на приетите вземания, по своя титуляр и размер, така и по основание.

В случая са налице различия в основанието на вземането, поради което иска се явява недопустим. С оглед установяваната недопустимост на исковата претенция на горепосочените основания съдът намира, че иска следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото прекратено. 

За пълнота следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на  третото лице помагач, че липсва активната процесуална легитимация на ищеца да води иска по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, тъй като "***" предявява молбата за вземане и следователно само то е активно легитимирано да води иска по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ. Съществува трайна съдебна практика, че няма правен интерес от предявяване на иска по чл.694 ТЗ кредитор, който не е носител на материалното право към момента на предявяване на иска. В случая няма спор, че по силата на джиро с алонж от 11.10.2018г.,"***"ООД-кредитор в производството по несъстоятелност с оспорено вземане, е джиросал на "Ф.Л." ЕООД ЕИК ***,както и всички свои права по издадения от "ЕП КОРП ПРОПЪРТИС "ЕООД /н/ Запис на заповед от 18.05.2015 г. за сумата от 14 000 000лв, а иска е предявен на 21.11.2018г.

 

При този изход и съгласно чл. 694, ал. 7 от ТЗ, ищецът дължи държавна такса, определена върху 1/4 от вземането, за което съдът е сезиран с предявения установителен иск. При посочения от ищеца общ размер от 14 000 000,00 лева, дължимата държавна такса за съда е в размер на 140000,00лева, съгласно чл. 1 от тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и следва да се внесе по сметката на Окръжен съд Враца.

С оглед горното ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  в настоящият му състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим предявения от "Ф.Л." ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.З.М. против "ЕП КОРП ПРОПЪРТИС" ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Враца иск с правно основание чл.694 ал.2 т.2 ТЗ за установяване съществуването на вземане в размер на 14 000 000 лв. /четиринадесет милиона лева/, възникнало на основание запис на заповед от 18.05.2015г., издаден от длъжника с гаранционно обезпечителна функция към договор за посредничество от 03.11.2014г., сключен с „***“ООД, гр. София, ЕИК: ***, което вземане е прехвърлено с джиро от 11.10.2018г. на „Ф.Л.“ЕООД, гр. Перник.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

            ОСЪЖДА подадена от "Ф.Л." ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.З.М. да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 140 000,00лева

Определението е постановено при участието на синдика на  "ЕП КОРП ПРОПЪРТИС" ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Враца - адв. С.Ч., на основание  чл. 694, ал. 4 ТЗ

Определението е постановено при участието на "ЕКО БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на трето лице помагач на ответника "ЕП КОРП ПРОПЪРТИС" ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Враца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от уведомяването .

 

                                                            СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: