Р Е Ш Е Н И Е 267

 

гр. ВРАЦА,  07.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                   отделение в

закрито заседание на  07.08.2019 г.        в състав:

 

Председател:Рената Мишонова-Хальова

    Членове:Мария Аджемова

            Иван Никифорски мл. с-я

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар

като разгледа докладваното  от   М. Аджемова            

          в. гр.  дело N` 462   по описа за 2019   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

       Производството се развива в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

       Образувано е по жалба с вх. № 4970 от 05.07.2019 г. на жалбоподателя АД "ЧЕЗ Електро България" гр. София, с ЕИК ***, чрез юрк. А.В. срещу постановление за разноски /адв. възнаграждение/ от 10.06.2019 г. на ДСИ при районен съд гр. Бяла Слатина по изп. д. № 151/19 г., с което съдебния изпълнител е отказал да намали приетите разноски по изпълнението за адвокатски хонорар от сумата 350 лв. на сумата 200 лв. 

       Жалбоподателят поддържа, че счита така определения размер на адвокатско възнаграждение за незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишавал сумата от 200 лв. за образуване на изпълнително дело, като включвал и сумата по чл. 10, т. 2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело. Посочва се, че по делото не били извършвани действия по процесуално представителство, като били извършени действия единствено по образуване на изпълнителното дело. Длъжникът не следвало да отговаря за разноските направени за изпълнителни способи, които не били приложени. Адвокатския хонорар бил прекомерен, тъй като изпълнителното дело не представлявало правна или фактическа сложност. Няма претенция за разноски във вззивното производство.

 

       В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпил отговор от взискателя ЕТ "Б.-Е.Г." със седалище и адрес на управление гр. Бяла Слатина, който е редовно уведомен за постъпилата въззивна жалба срещу действия на ДСИ по изп. дело № 151/19 г., чрез адв. С.Г..

       В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.

       Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

       Изпълнителното производство е образувано по молба № 3219 от 02.05.2019 г. на ЕТ "Б.-Е.Г." от гр. Бяла Слатина, чрез адв. С.Г., на основание изпълнителен лист от 19.04.2019 г. издаден от РС гр. Бяла Слатина по гр. д. № 1170/2018 г. по описа на същия съд за заплащане на парични суми от АД "ЧЕЗ Електро България в размер на 652.60 лв. Към молбата са приложени изпълнителен лист от 19.04.19 г., също и договор за правна помощ между ЕТ-взискател и адв. С.Г. за процесуално представителство по изп. дело от 2019 г. на РС гр. Бяла Слатина, без да е посочен номера на делото. В договора за правна помощ е договорено възнаграждение от 350 лв., която сума е посочена като платена в брой.

       С разпореждане от 09.05.19 г. ДСИ при районен съд гр. Бяла Слатина е разпоредил образуване на процесното изп. дело № 151/19 г.; изпращане на длъжника призовка за доброволна изпълнение; изискване на справка от НАП; налагане на запор на сметките на дружеството длъжник в АД "Уникредит Булбанк" до размера на дълга. На същата дата, 09.05.19 г. ДСИ е изготвил и постановление, с което е приел разноски по изп. дело № 151/19 г. общо в размер на 385 лв., от които 350 лв. адв. хонорар платен от взискателя ЕТ "Б.-Е.Г.". След получаване на поканата за доброволно изпълнение, длъжникът АД "ЧЕЗ Електро Бъгария" е възразил на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК пред ДСИ във вр. с размера на адв. хонорар, с молба същият да бъде намален на сумата 200 лв. С атакуваното в настоящото производство постановление от 10.06.19 г. ДСИ е отказал за уважи възражението на длъжника и намали адв. хонорар, с мотив, че това би било в противоречие с нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА.  

       При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

       Съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата срещу действие на съдебния изпълнител се подава в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. В конкретния случай предвиденият едноседмичен срок за подаването на жалбата е спазен.

       Разгледана по същество настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения.

       На обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист.

        В конкретния случай, ДСИ е издал нарочен акт, в който се определя размера на задължението на дружеството длъжник за разноските по изпълнението - постановление от 09.05.19 г. Срещу това постановление е постъпило възражение от длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което възражение, с обжалваното в настоящото производство постановление от 10.06.19 г., ДСИ е отказал уважи, като промени адв. хонорар от 350 лв. на 200 лв.   

        Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждение, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. В случая претендираното вземане е 652.60 лв. и дължимото минимално възнаграждение, съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата е в размер на 150 лв. или минималното общо дължимо възнаграждение, съобразено с наредбата, се явява в размер на 350 лв.

        Анализът на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК налага извод, че за да се намали възнаграждението следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна.

       В производството е спорно, дали на адвоката на взискателя се дължи възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по изпълнителното дело. Договорът за поръчка е възмезден договор, двустранен договор с насрещни престации на страните по него. Възнаграждението, което взискателят би дължал на ангажирания адвокат е насрещна престация за изпълнената от адвоката поръчка. Без да има изпълнение на поръчката не възниква основание за плащане на възнаграждение, а платеното авансово такова би следвало да се върне.

       В конкретния случай по делото е установено, че на адвоката на взискателя няма основание да се признае право на възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по изпълнителното дело. Това е така, защото действие по водене на изпълнителното дело не е извършено от адвоката на взискателя след образуване на изпълнителното дело, поради което и възнаграждение за водене на изпълнителното дело в размер на 150 лв. не се дължи. Дължимо се явява единствено заплатеното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева с ДДС.

      В случая изпълнителното дело, за което са заплатени спорните разноски, не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. Осъщественото до настоящия момент от процесуалния представител на взискателя процесуално представителство се изчерпва с подаването на молба за образуване на изпълнителното дело.

       Предвид изложеното, жалбата се явява основателна, при което следва да бъде уважена, като обжалваното постановление се отмени и на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК разноските за адв. възнаграждение бъдат намалени от 350 на 200 лв.

       Воден от горното, окръжен съд гр. Враца

 

       Р  Е  Ш  И:

 

       ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 4970 от 05.07.2019 г. на длъжника АД "ЧЕЗ Електро България" гр. София, постановление за разноски 10.06.2019 г. на ДСИ при районен съд гр. Бяла Слатина по изп. д. № 151/19 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите разноски по изпълнение за адвокатския хонорар в размер на 350 лв. и вместо това     

       ПОСТАНОВЯВА:

       НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, претендирано от взискателя ЕТ "Б.-Е.Г." със седалище и адрес на управление гр. Бяла Слатина и ЕИК *** по изпълнително дело № 151/19 г., по описа на ДСИ при районен съд гр. Бяла Слатина от 350 лв. на 200 лв.

       Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

       Председател ...     Членове 1......   2.........