Р Е Ш Е Н И Е 287

 

гр. ВРАЦА, 18.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и първи август,две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: Мирослав Досов

    Членове: Пенка Т. Петрова

                      Мл. съдия: Иван Никифорски    

  

при участие на секретаря Христина Цекова, като разгледа докладваното  от  съдия  Пенка Т. Петрова въз. гр.дело № 394 по описа за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид:

        Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

        Образувано е по въззивна жалба от 03.06.2019г.,подадена от "В и К" ООД гр.Враца, чрез процесуален  представител юрк.А.Й. срещу решение на РС гр.Враца от 17.05.2019г., постановено по гр.д.№ 3478/2018г.,с което е отхвърлен предявен от въззивника установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 вр.чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1807/2018г. по описа на РС Враца, в размер на 245,25 лв.-главница, представляваща стойността на предоставени и незаплатени В и К услуги и 25,44 лв.-лихва за забава. Поддържа се във въззивната жалба, че решението е необосновано и неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на съдебния  акт,и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с уважаване на предявения иск.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият В.Е.К. ***, чрез назначения особен представител адв.Р.Т. от ВрАК оспорва въззивната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

     Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК  и срещу обжалваем съдебен акт.Разгледана по същество същата се явява основателна.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящия съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от "Водоснабдяване и канализация" ООД-гр.Враца против В.Е.К. ***, положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 245,25 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена вода и други услуги за периода от 01.08.2016г. до 18.04.2017г., за сумата в размер на 25,44 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.08.2016г. до 18.04.2017г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.

В исковата молба се поддържа, че за така претендираните суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №1807/2018г.по описа на Районен съд-Враца. Към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис.

Изискано и приложено е ч.гр.дело №1807/2018г. по описа на РС Враца.

Към исковата молба е приложен заверен препис от карнетна книга за отчитане на доставената вода до имот с адрес: гр.Враца, ул."Дико Илиев" № 2, ап.55,водена на името на В.Е.К., от която е видно, че през процесния период е  извършвано както реално отчитане, така и служебно начисляване на изразходваната вода.Представена е справка – извлечение № 37270 за дължимите суми към "В и К" ООД  гр.Враца към дата 18.04.2018г. на абонат 757020, на името на В.Е.К., на посочения по-горе адрес, в която е отразено, че ищецът е издал осем броя фактури за периода 01.12.2016 г. – 18.04.2017 г., като е начислил сумата от общо 245,25 лева – главница и сумата от общо 25,44 лева – лихва. Представена е и покана за доброволно изпълнение изх.№ 819/20.02.2018 г. до абоната, в която е отразено, че получателят не е открит. Приложен е препис- извлечение от Общи условия за получаване на услугите на ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД гр.Враца, одобрени от КЕВР на основание чл.6 ал.1 т.5 ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006г., по отношение на които съдът на основание чл.155 ГПК е съобщил на страните, че му е служебно известен факта, че същите са публикувани във в. "Новинар", в броя му от 20.06.2006г. и във в. "Конкурент" в броя му от 19.06.2006г. и са поместени на интернет страницата на дружеството.

На основание чл.47 ал.6 от ГПК районният съд е назначил особен представител на ответника В.Е.К. -адв. Р.Т. ***.                        

В срока по чл.131 ал.1 ГПК адв.Т. е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението в исковата молба, че  ответникът е абонат на ищцовото дружество ,и, че през процесния период е бил  потребител на Вик услуги.

По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно. Видно от същото е, че вещото лице-Татяна Антонова, след запознаване с материалите по делото и проверка в ищцовото дружество,е установило, че по партида за отчетени показания са издадени фактури за периода от 01.08.2016 г. до 18.04.2017 г., като начисленото количество вода е по отчет на водомера в процесното жилище,като експертът е констатирал, че има положени подписи срещу показанията в карнета. Дължимите суми са на стойност 245,25 лева/главница/ и 25,35 лв. мораторна лихва за забава.Вещото лице е посочило, че не са открити писмени възражения по извършени отчети на водомера в имота и по издадените фактури за ВиК услуги, през процесния период.

По делото е представена справка изготвена от Служба по вписванията – гр.Враца,въз основа на която районният съд е приел, че имотът е отчужден от ответника К. на 08.07.2005г.

Въз основа на събраните по делото доказателства и в частност справка от Служба по вписванията  гр.Враца, районният съд е приел за установено, че в рамките на процесния период ответникът В.К. не е бил собственик на водоснабденото жилище в гр.Враца, ул."Дико Илиев" № 2, ап.55, поради което не може да се приеме, че има качеството на потребител на услугите на ищцовото дружество.В мотивите си съдът е приел още, че ищцовата страна, върху която лежи доказателствената тежест да докаже наличие на облигационно правоотношение с ответника за предоставяне/ползване на водоснабдителни и канализационни услуги, не е представила каквито и да било доказателства в тази насока. Не са представени и доказателства, че ответникът е потребител на ВиК услуги и в качеството му на ползвател на имота на конкретно правно основание.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено следното:

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването и размера на спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.

В случая, особеният представител назначен на ответната страна е оспорил твърдяното от ищеца качество на потребител на ВиК услуги на посочения имот и навежда твърдения, че между страните не е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да предоставя ВиК услуги на посочения адрес на потребление.

Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите ВиК са: 1.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение, т.е лица , имащи качеството на собственици или ползватели на имота. Това им качество съобразно разпоредбата на чл. 57 ал.1, т.2 от ОУ се удостоверява с документ за собственост или вещно право на ползване или  писмена декларация за наемателите по чл. 2 ал.3 от ОУ.Съгласно съдебната практика под "ползвател на имота" се има предвид вещното право на ползване, а не фактическото ползване на имота.

Видно от представените от ищеца  доказателства  - справката за дължимата сума  и карнетите, ответникът В.К. е вписан като абонат за адреса в гр.Враца, ул."Дико Илиев" № 2, ап.55.

За да бъде уважен предявения установителен  иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при Общи условия, че реално е доставял ВиК услуги в жилището на ответника  в посочения период, както и стойността на същите. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяването на задълженията към ищеца.

Въззивният съдебен състав намира, че ищецът е провел успешно доказване на основанието и размера на иска си по следните съображения:

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги, и в това си качество доставя тези услуги на потребителите на територията на гр.Враца.

 От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин,че В.К. има открита партида при ищеца за извършвани от него В и К услуги, свързани с имот в гр.Враца, гр.Враца, ул."***" №2,ап.55. От представената справка от Служба по вписванията-Враца е видно, че ответникът е бил собственик на това жилище ,като въззивният състав не може да приеме по категоричен начин от данните по справката,че същото е било прехвърлено към дата 08.07.2005г.

Настоящият съдебен състав намира, че така представените доказателства са достатъчни, за да бъде прието за установено, че ответникът е собственик/или е бил собственик/ на имота и в това свое качество се явява/л/ потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите на §1, т.2  б."б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и  чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени Общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. По отношение на Общите условия за получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.Враца, извлечение от които е приложено по делото,при извършената служебна справка на общодостъпната интернет страница на ищеца е видно, че е публикуван пълният текст на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-019/09.06.2006 г., и представеното по делото извлечение съответства на текста.

Предвид констатацията, че Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора - "ВиК" ООД гр.Враца са общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството в интернет, настоящият съдебен състав приема, че обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30 - чл. 40 от Наредбата и в Общите условия.

Според чл. 32  ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

В случая е представено заверено копие от карнета за отчитане на вода, воден на името на В.К. , от който се установява, че за измервателните уреди /два водомера - за топла и студена вода/ в жилището на ответника на посочения по-горе адрес има извършени реални отчети, за които са поставени подписи.

Едно от основните възражения, които особеният представител на ответника прави с отговора на исковата молба и поддържа пред въззивната инстанция, се свежда до това, че представения карнет не установява потребеното количество вода, тъй като не може да се установи дали подписите са положени от ответника и тъй като липсват подписи срещу всеки запис.

Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в карнета съгласно посочената разпоредба на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то следва да се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител. Липсата на изрично изискане за упълномощаване на този представител  води до извода, че карнетът може да бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз основа на родствена, съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя по смисъла на чл. 32  ал.4 от Наредбата може да бъде всяко лице, което обитава имота на някакво фактическо или правно основание. Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на неговата доказателствена сила. Следва да се има предвид още, че присъствието на потребителя или на негов представител при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл. 6  т.1  вр. с чл. 22 от ОУ. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане на показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми. Наличието на подпис срещу показанието на водомера съдът, при липса на възражения от абоната за предходния период, приема като съгласие с отчетеното до тази дата. Съгласно разпоредбата на чл.35 от Наредбата, показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно ОУ или договора. При невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. От горното следва, че потребителят има задължение при отчитане на показанията на водомера,като дължи грижа и внимание по отношение отчетеното служебно количество вода или такова, с което същият не е съгласен и в определен от Наредбата срок следва да сезира оператора за извършване на корекция или изравняване. На основание чл. 22 ал.3 и ал.4 от Общите условия при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест месеца от последното отчитане. При липсата на данни съдът приема, че ответникът не е възразил срещу начина на отчитане и начисляване на потребено количество вода, включително и извършеното служебно начисляване, така както е отразено в представените копия от карнетите . Ето защо  съдът не възприема изложените от процесуалния му представител доводи относно верността на посочените в карнета данни за потребление в месеците през процесния период.

Следващото възражение на особения представител на ответника е, че ищецът не е издал фактури за дължимата сума за доставена за месеца вода и не е връчил същите на ответника. В случая от представената с исковата молба справка за начислени суми по партидата за процесния имот, както и от експертното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за исковия период по партидата на абоната са издадени 8 бр. фактури за доставяни в имота на ответника ВиК услуги. Въз основа на тези доказателства може да бъде направен извод, че ищецът е изпълнил поетото в чл.31 ал.2 от ОУ задължение за ежемесечно фактуриране на дължимата сума за предоставените през месеца ВиК услуги. Задължението за фактуриране е изпълнено с генериране на фактури в електронен вариант, които видно от заключението на експерта съдържат номер на фактура, дата на издаване, период за който се отнасят и размер на задължението, както и че са присъединени към конкретна партида на абонат, водена от дружеството. В нормативен акт или в ОУ няма поето задължение за изпращане на фактурите на абонатите, но при желание на абоната може да му бъде предоставен препис от тези фактури. Моментът, от който възниква изискуемостта на вземането, е определен в разпоредбата на чл.31, ал.2 от  ОУ, според която абонатът дължи заплащане дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При наличието на уговорен срок за плащане на задълженията, не е необходимо отправянето на покана за плащане,за да изпадане длъжникът в забава.Доводите във връзка с направеното от особения представител оспорване съдържанието на представените справки-извлечения за дължими суми, въззивният съд намира за неоснователни. От заключението на ССЕ се установява, че отразените в тези документи данни съответстват на действителното фактическо положение, а доколкото справките нямат характер на официален свидетелстващ документ, то при оспорването им не е необходимо откриване на производство по реда на чл.193 ГПК.

В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено отчитане на доставяните от ищеца ВиК услуги за процесния период, както и че въз основа на тези отчети ищецът на  основание чл.31, ал.1 от ОУ правилно е издавал ежемесечни фактури за ползваните от ответника услуги. Няма данни ответникът да е подал предвидените в чл.32 от ОУ възражения против фактурите, поради което за него е възникнало насрещно задължение да плати посочената във фактурите стойност на потребените услуги. В тежест на ответника е било да докаже погасяването на задълженията си към ищеца, но доказателства за това не са представени, поради което съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание. Видно от заключението на вещото лице по назначената и изслушана счетоводна експертиза, данните за консумацията на вода, заложени в месечните фактури за процесния период, съответстват на отчетните данни по карнета, поради което следва да се приеме, че вземането е доказано и по размер.

Спорен остава въпроса,ако при прехвърляне правото на собственост върху имота,в който се доставят ВиК услугите,при незакриване партидата на стария собственик и неоткриване партида на новия,кой е материално отговорен за начислените суми за ВиК услуги – стария или новия собственик.Настоящият състав приема,както се изложи по горе,че липсват категорични данни за прехвърляне правото на собственост върху имота,но дори да се приеме,че правото на собственост е прехвърлено на 08.07.2005г.,както е приел първоинстанционния съд ,според настоящият състав  материално  отговорен за ползваните ВиК услуги се явява стария собственик на имота,който не е изпълнил задължението си да закрие партидатата на негово име,и с когото възникналото облигационно правоотношение не е прекратено.Направеният извод намира опората си в разп.на чл.63 ал.1 от ОУ и чл.9а от Н-ба № 4/2004г.

С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан.

Като е достигнал до обратни правни изводи,и е отхвърлил предявения иск, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен,и вместо него постановен друг,с който предявеният иск се уважи,като на ищеца се присъдят направените разноски в заповедното и исковото производства.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 вр. ал.8 ГПК на ищеца-въззиваем  следва да бъдат присъдени юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100,00 лева, определено съобразно чл.37 ал.1 ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и направените разноски за възнаграждение на особения представител в размер на 150,00 лева и 50 лв.д.т.за въззивно обжалване,или общо 300 лв.разноски.

 

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

 

                               

 

 

 

РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ решение №436/17.05.2019г. постановено по гр.дело №3478/2018г. по описа на Районен съд-Враца, и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК вр. с чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК: 816090199, с адрес: гр. Враца, ул. А. Стамболийски № 2, срещу В.Е.К., с адрес:г***, че В.Е.К. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК: 816090199 сумата от 245,25 лева /двеста четиридесет и пет лева и 25 ст./, представляваща стойността на начислено незаплатено потребление на вода за периода от 01.08.2016г. до 18.04.2017г. в имот на адрес гр. Враца, ул. „***” №2,ап.55, сумата от 25,44 лева /двадесет и пет лева и 44 ст./, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.08.2016г. до 18.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2018г. до окончателното ѝ изплащане за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1174 от 02.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1807/2018 г. по описа на ВрРС.

   ОСЪЖДА В.Е. *** да заплати на”ВиК” ООД гр.Враца разноски в заповедното и исково производства общо в размер на 525 лв.

   ОСЪЖДА В.Е. *** да заплати на”ВиК” ООД гр.Враца разноски пред въззивната инстанциая общо в размер на 300 лв.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

Председател:...........    Членове:1..........       2..........