Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Враца, 12.02.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети януари  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АГНЕСА СТАВАРОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА

                                                                 мл. с. И. НИКИФОРСКИ

 

            при участието на секретаря Миглена Костадинова и прокурор Владимир Сираков, като разгледа докладваното от мл. съдия НИКИФОРСКИ  в.ч.н.д.  № 616 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

          Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

          С определение от 30.10.2018г., постановено по НОХД  № 1422 /2016 г. по описа на РС – Враца, съдът е прекратил наказателното производство по делото поради изтекла  давност за наказателно преследване на инкриминираните с обвинителния акт  деяния, на основание чл. 289, ал.1, вр. чл.24, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 80, ал.1, т. 3 от НК.      

          Срещу определението в законоустановения срок е постъпил протест от  прокурор при Районна Прокуратура - гр. Враца, в който се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

          В протеста  не се правят искания за събиране на нови доказателства.

         Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите, както и разпит на свидетели и вещи лица, а така също събирането на нови писмени и/или веществени доказателства.

         В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на държавното обвинение заявява, че поддържа протеста подаден от прокурора при Районна прокуратура - гр. Враца.Посочва, че с постановление на ВрРП от 19 юни 2014 г. е образувано досъдебно производство срещу подсъдимите И.И. и Г.Г., като същото е изготвено два дни преди изтичане на погасителната давност за наказателно преследване за деянията, за които впоследствие двамата подсъдими са привлечени в качеството на обвиняеми. Счита, че образуването на досъдебно производство със съставяне на постановление от прокурора, в което е вписано, че се образува срещу И.И. и Г.Г.  следва да бъде прието за първо действие, насочено за наказателно преследване срещу двете лица и това действие е от такова естество, че да прекъсне течението на давността за наказателно преследване срещу подсъдимите лица.Отправя се искане въззивния съд да отмени атакуваното определение и да върне делото  на Районен съд  гр. Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.

        Договорният защитник на подсъдимите адвокат Д.Н. заявява, че  протеста на Врачанска районна прокуратура следва да бъде оставен без уважение.Твърди, че правилно  първоинстанционният съд е приел, че началото на наказателно преследване се поставя с момента на повдигане на обвинение спрямо едно лице и привличането му в качеството на обвиняем, което в конкретния случай се е случило през 2016 г. спрямо двамата му подзащитни, а деянието, което се твърди, че те са извършили е станало през 2004 година, тоест изтекли са повече от 10 години от момента на извършване на деянието, когато започва да тече давността за погасяване на наказателното преследване за това деяние, до момента, в който спрямо тях е започнала да се търси наказателна отговорност.Навежда аргументи, че е грешно е да се счита, че наказателното преследване срещу определено лице започва със съставяне на постановление за започване на наказателно производство и вписване на името му в това постановление, а напротив, за да се счете, че едно лице носи наказателна отговорност и то търпи ограничение в тази насока, то трябва да бъде привлечено в качеството на обвиняем по съответния ред, предвиден в сега действащия НПК.             

           Въз основа на изложеното отправя искане въззивният съд да потвърди съдебния акт на Районен съд - гр. Враца и  да остави без уважение протеста на Врачанска районна прокуратура.

           Подсъдимият И.И. подкрепя изразеното от защитника си.Моли съда да потвърди определението на РС - гр. Враца за прекратяване на наказателното производство по делото поради изтекла давност.

          Подсъдимият Г.Г.  също подкрепя становището на защитника си.

 

           Врачанският окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение констатира следното:

        С постановление от 19.06.2014 година на прокурор от Врачанска районна прокуратура е образувано досъдебно производство № 134 / 2014 г. срещу И.М.И. ***, Д. Н. ***, Г.Й.Г. ***, В.А.С. от гр. Враца и С.И.С. от гр. Враца за извършено от тях престъпление по чл. 311 , ал.1, вр. чл. 20, ал.2 ,вр. чл. 26 , ал.1 от НК,  извършено за периода от 21.06.2004  до 06.07.2004 г. С постановление от 11.04.2016 г. на Врачанска районна прокуратура И.И. и Г.Г. са привлечени в качеството на обвиняеми. НОХД № 1422 / 2016 г. по описа на районен съд - гр. Враца е образувано по обвинителен акт на Врачанска районна прокуратура с обвинение срещу И.М.И. *** и Г.Й.Г. *** за престъпление по чл. 311, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 ,вр. чл. 26 , ал.1 от НК,  извършено за периода от 21.06.2004  до 06.07.2004 г.  

        За това деяние, законът предвижда наказание "лишаване от свобода" до пет години.

       В този смисъл и предвид изричната разпоредба на чл. 80, ал.1, т. 3  от НК погасителната давност за наказателно преследване на това деяние е в размер на десет години. Този срок е изтекъл към 11.04.2016 г., когато двамата подсъдими са привлечени в качеството на обвиняеми при условията и по реда на чл. 54 от НПК.

       В тази връзка, в поредно съдебно заседание проведено по делото пред РС - гр. Враца на 30.10.2018 г. подсъдимите И.М.И. и Г.Й.Г. изрично са поискали наказателното производство спрямо тях да бъде прекратено, поради изтекла погасителна давност.

        Ето защо и като е съобразил тези обстоятелства, с протоколно определение от 30.10.2018 г. първостепенният съд е прекратил наказателното производство по делото на основание на основание чл. 289, ал.1 вр. чл. 24, ал.1, т.3 от НПК, като се е съобразил и с изричното желание на подсъдимите.

         Така постановеното определение се явява правилно и законосъобразно, доколкото съдът изцяло е спазил буквата и духа на закона. На базата така установената фактология, от правно значение по делото е въпроса, образуването на досъдебно производство с постановление на прокурор и вписването в същото на имената на лицата, срещу които се образува, следва ли да бъде прието за първо действие, насочено за наказателно преследване срещу тези лица и това действие дали е от такова естество, че да прекъсне течението на давността за наказателно преследване срещу подсъдимите лица.В тази връзка следва да се има предвид, че давността се прекъсва по смисъла на чл.81 ал.2 от НК с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Под надлежните органи следва да се разбират органите, компетентни да водят наказателно производство – разследващи органи, прокуратура, съд. Действието трябва да е процесуално, да е в рамките на наказателното производство, да е подчинено на правилата за неговото осъществяване.Основанията за прекъсване на давността са строго индивидуални по своите правни последици. Те водят до прекъсване на давността за наказателно преследване само за онова престъпление и за онзи деец, за когото се отнасят. Ето защо в  Р. № 305/2002 год. на І н. о. е указано, че нормата на чл. 81, ал. 2 НК е изключителна и не подлежи на разширително тълкуване. Процесуалните действия, с които се прекъсва давността, следва да бъдат конкретизирани по своята предметна и персонална насоченост, тоест следва да са предприети срещу конкретно лице. В правната теория и в съдебната практика е прието, че действия, които прекъсват давността са привличане на лицето в качеството му на обвиняем, призоваването му, разпита му, внасянето на обвинителен акт в съда, насрочване на делото, провеждане на съдебно заседание, постановяване на присъда или въззивно решение.В този смисъл, само по себе си, образуването на досъдебно производство с постановление на прокурор и вписването в същото на имената на лицата, срещу които се образува, не може да бъде прието за първо действие, насочено за наказателно преследване срещу тези лица и това действие да е от такова естество, че да прекъсне течението на давността за наказателно преследване срещу подсъдимите лица.Като първо действие, с което се предприема наказателно преследване срещу конкретно лице, за конкретно извършено от него престъпление и което е от такова естество, че да прекъсне течението на давността за наказателно преследване следва да се приеме привличането му в качеството на обвиняем.От този момент за обвиняемото лице възникват права и задължения в конкретното наказателно производство, това е момента, в който спрямо него може да бъде взета мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда. В протеста си прокурора цитира  решение от 1961 г., което обаче е издадено при различна обществена, социално - икономическа и политическа обстановка и в съответствие с тогавашната наказателно - правна философия.Издадено е и при различно действащ тогава нормативен акт, а именно НПК от 1952 година.Това решение е в противоречие и с разпоредбите на сега действащия НПК, тъй като в нормата на чл. 214, ал. 1 / Изм. - ДВ,бр. 32 от 2010 г./, вписването на името на лицето, срещу което се образува досъдебно производство, не е посочено сред задължителните реквизити на постановлението на прокурора.Нещо повече, в разпоредбата на чл.214, ал.3 / Нова - ДВ,бр. 63 от 2017 г./ НПК, е разписано, че в постановлението, с което се образува наказателно производство, не се посочва името на лицето срещу което се води делото.В този смисъл, дори и да бъде вписано името на лицето в постановлението на прокурора за образуване на досъдебно производство, то от това обстоятелство не биха произтекли каквито и да е правни последици.Следва да се посочи също така, че за прекратяване на наказателното производство по делото е абсолютно ирелевантно причината, поради която е изтекла давността, тоест дали това се дължи на поведението на подсъдимия, на съда или на трето лице, каквито аргументи се навеждат в протеста на прокурора за късно образуваното досъдебно производство.  

        С оглед на изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че районен съд гр. Враца е постановил едно правилно, мотивирано и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено изцяло, а подадения протест оставен без уважение.

 

            Воден от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 , вр. чл.338 от НПК‚ Врачански окръжен съд

 

                                                        Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 30.10.2018 година, постановено по НОХД № 1422 /2016 г. по описа на Районен съд - гр. Враца, с което е прекратено на наказателното производство.

 

            Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                               

 

 

                                                                                                                     2.