О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №.......

 

                                          гр.Враца, 05.02.2019 г.

        

         Врачанският окръжен съд,  наказателно отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета година,  в състав:    

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АГНЕСА СТАВАРОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА

                                                                            2. мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ

 

         като разгледа докладваното от мл. съдия И.Никифорски В.Ч.Н.Д. № 50 по описа на Окръжен съд - гр. Враца за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.306, ал.3, вр. ал.1, т.4 - глава Двадесет и втора от НПК.

         С определение № 182 от 10.12.2018 г., постановено в закрито съдебно заседание по Н.О.Х.Д. № 465/2017 г. по описа на Районен съд- гр. Мездра, съдът на основание  чл. 306, ал. 1, т. 4, изр. 2 във вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК, е осъдил подсъдимата С.И.М., ЕГН **********, която към настоящия момент се намира в Затвора - гр. Сливен за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода", да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ (НБПрП) сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски по Н.О.Х.Д. № 465 /2017 г. по описа на  Районен съд - гр. Мездра – възнаграждение на адвокат, определен от НБПрП, за извършена задължителна служебна адвокатска защита във връзка с процесуално представителство по чл. 23, вр.чл. 21 ЗПрП, вр. чл. 94 НПК.

         В мотивите на обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че доколкото по Н.О.Х.Д. № 465/2017 г. по описа на Районен съд- гр. Мездра жалбоподателката е била защитавана от служебен защитник – адвокат Д.С. и по делото е постъпило писмо от НБПрП, с извадка от Решение № ВР- 209-3475 / 2018 година, с което на адвокат Д.С. е изплатено възнаграждение в размер на 300 лева, то с оглед изхода на наказателното производство, на подсъдимата следва да бъде възложено заплащането на определеното и изплатено от бюрото възнаграждение за осъществената правна помощ в размер на 300 лева.

        Срещу определението, в срока по чл.342, ал.1 от НПК, е постъпила частна жалба от подсъдимата С.И.М., с която постановеният акт се обжалва като незаконосъобразен. Жалбоподателката твърди, че не дължи заплащане на възнаграждението, тъй като не разполага с финансови средства, а назначеният и служебен защитник не е извършил качествено защитата й. В жалбата не се иска събиране на доказателства.

           Постъпил е писмен отговор на подадената частна жалба от Националното бюро за правна помощ.В него се твърди, че подадената жалба е неоснователна, а постановеното определение правилно и законосъобразно, поради което се иска същото да бъде потвърдено от въззивната инстанция

           Врачанският окръжен съд, след като обсъди доводите в частната жалба и след като в съответствие с чл. 345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено поради следните съображения:

           С определение от 18.01.2018 г., постановено по Н.О.Х.Д. № 465/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Мездра  е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, по силата на което подсъдимата С.И.М., ЕГН ********** се е признала за виновна в извършване на престъпление по чл. 286, ал.1, вр.чл.26, ал.1, като и е наложено наказание в размер на една година "лишаване от свобода". Присъдата е влязла в законна сила на същата дата 18.01.2018 г. На основание чл. 68, ал.1 НК съдът е привел в изпълнение наказание в размер на една година лишаване от свобода, наложено на С.И.М. с присъда по НОХД 1576 / 2014 г. по описан на РС - гр. Враца.   В същото съдебно заседание, проведено на 18.01.2018 г., с протоколно определение първоинстанционният съд  е назначил адвокат Д.С. от АК - гр. Враца за служебен защитник на подсъдимата. Видно от материалите по делото същият е осъществявал защитата на жалбоподателката до приключване на съдебното производство, в което е одобрено споразумението за прекратяване на наказателното производство по Н.О.Х.Д. № 465/2017 г. по описа на Районен съд- гр. Мездра.         

         Обжалваното пред настоящата инстанция определение № 182 от 10.12.2018 г. е постановено по Н.О.Х.Д. № 465/2017 г. по описа на Районен съд- гр. Мездра  в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 вр. чл. 189, ал. 3 НПК от РС-гр. Мездра. С него С.И.М., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от 300 / триста / лева – адвокатско възнаграждение за осъществена служебна защита от адвокат Д.С. от АК - гр. Враца по Н.О.Х.Д. № 465/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Мездра. Районният съд е постановил атакувания акт въз основа на постъпило от НБПрП писмо , придружено с Решение № ВР - 209-3475 / 2018 г.  от 27.02.2018 г., видно от които на служебния защитник Д.С. е определена и изплатена сумата от 300 лева.

           При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

          Обжалваното определение е постановено в съответствие с императивното изискване на чл. 189, ал. 3 НПК, съгласно което в тежест на признатия за виновен подсъдим следва да бъдат присъдени разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение за служебно назначения защитник. В този смисъл е и задължителната практика на върховната съдебна инстанция, обективирана в Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2009 г. на ОСНК на ВКС.Следва също така да се отбележи, че първоинстанционният съд правилно е зачел доказателствената стойност на приложените по делото писмени доказателства като основание за извършеното плащане.

         Изтъкнатите от жалбоподателката  аргументи, че не дължи възнаграждението на служебния защитник, тъй като не притежава финансови средства за заплащането му, както и че не е доволна от размера на наложеното и наказание лишаване от свобода, не могат да бъдат споделени. Същите противоречат както на разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, която не предвижда други разрешения на случаите, когато подсъдимият бъде признат за виновен, освен да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение, така и на указанията, дадени с цитираното ТР № 4/19.02.2010 г., и в този смисъл не могат да обуславят освобождаване от заплащане на разноските за осъществената по делото служебна защита. В допълнение съдът отбелязва и че когато определени разноски, свързани с правото на защита в наказателния процес, следва да остават за сметка на държавата, това е изрично предвидено в процесуалния закон, каквато е например хипотезата на разноските за преводач съгласно правилото на чл. 189, ал. 2 от НПК.

          С оглед гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че атакуваното определение на първоинстанционния съд е правилно – законосъобразно и обосновано, съобразено с доказателствата по делото, материалния закон и задължителната съдебна практика. В тази връзка частната жалба на подсъдимата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

         Така мотивиран и на основание чл. 341, ал. 2 вр. чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 4 НПК, Врачанският окръжен съд

 

                                                     О П Р Е Д Е Л И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 182 от 10.12.2018 година, постановено по Н.О.Х.Д. № 465/2017 г. по описа на Районен съд- гр. Мездра.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                       2.